Как мислите, какво направих последния път когато исках да купя нещо за бизнеса си за по-съществена сума? А за себе си? Не отворих телефонния указател. Потърсих в интернет, но след това попитах познат за препоръка. И вие ли постъпихте по същия начин последния път, когато купувахте нещо за по-съществена сума?
В кризата всички се чувстваме по-бедни, отколкото сме. Факт. Затова не искаме да рискуваме парите си и търсим познати и препоръки. Но дори без психологическия ефект на кризата, хората обичат да работят с хора, които познават, харесват и на които могат да се доверят.
Аз лично нямам познати за всичко, от което имам интерес или нужда. И когато питам за препоръка, тръгвам по "мрежата от контакти", които имам. В този момент започва да работи нетуъркинга като начин на генериране на бизнес.
Доверявам се на "свой" човек, който ме праща при "свой човек". Така правим триъгълник на доверието - доверявам се на трета страна, която не познавам, единствено въз основа на препоръката на моя "свой" човек.
Триъгълникът в бизнеса
Харви Макей е казал нещо умно по този повод: "Не е важно кой познаваш, а е важно кой знае какво ти знаеш."
В наши дни бизнесът ни все повече зависи от това, т.е. от това колко сме добри в "нетуъркинга". Тази дума започна да става все по-модерна напоследък. Навлиза все повече и даже като че ли не се опитваме да превеждаме вече.
Има професии, които изцяло зависят от това. Как избирате лекар или юрист, ако ви се наложи? А счетоводител за бизнеса си? Да не говорим за дамския избор за фризьор, козметик и прочие почти интимни взаимоотношения, свързани с красотата ;-)
И с основание. Как иначе да знаем какво купуваме преди да дадем парите си?!
Нетуъркингът може да отвори цяла една нова територия за развитие на бизнеса. Мечта - да получите поток от насочени към вас препоръки от изградената мрежа от контакти.
Обичам да ходя и да организирам нетуъркинг събития. Понякога при мен идват хора и ми казват "Жоро, беше супер, но не успяхме да продадем нищо." Грешни очаквания...
Трите универсални закона в нетуъркинга
1. Давай без да очакваш
Помагай на другите без значение дали ще получиш нещо в замяна.
Например, ако си брокер на недвижими имоти ще е много по-добре да се опиташ да помогнеш на някой, който е в етап на търсене на жилище за покупка вместо да се мъчиш да му продадеш такова. Посъветвай го честно без да очаквате в замяна той да купи чрез вас имота.
Сподели с човека кои са добрите райони в града ви където цените на имотите вероятно ще растат в бъдеще. Изкажи личното си мнение за предимствата на квартала като наличието на обществен транспорт, училища, детски градини, хранителни магазини, лесно намиране на място за паркиране.
Не крий своите наблюдения за качеството на строителството. Опитай се по всякакъв начин да бъдете в полза на този човек и повярвай...той ще стане твой клиент. Всъщност дори и да не стане твой клиент е много вероятно ако някой го попита за препоръка за добър брокер на недвижими имоти той да препоръча именно теб.
Хората усещат доброто и искреното отношение и ще оценят вашата помощ. Ще си спомнят за теб, когато ги попитат.
2. Разбери закона на реципрочността
Това, което даваш на другите ще ти се върне десетократно обратно. Разбира се, може да не е от същия човек. Ако даващ препоръки, ще получаваш препоръки, ако предоставяш помощ, ще получаваш помощ, ако даваш съвети, ще получаваш съвети. Отнасяй се към хората така, както искаш те да се отнасят към теб.
Ако твоят бизнес се базира на препоръки и в един момент си спрял да ги получаш, то може би си се подлъгал по това, че си започнал да възприемате получаването на препоръки като даденост.
Нещото, което никога не трябва да правиш, е да приемаш нещата за даденост. Никой не обича да бъде възприеман като даденост, а най-вече тези хора, които са се опитали да ти помогнат да развиваш бизнеса си или кариерата си като са те препоръчвали на техни контакти.
3. Имайте манталитет на изобилието
Под слънцето има място за всички. Ако искаш да си успешен в нетуъркинга, то "You Should Think Big"! Успешните в нетуъркинга знаят, че вероятно бъдещите пазари са на един контакт разстояние - приятел на приятел, случаен разговор или среща.
Трябва да бъдем отворени към нови идеи и към нови възможности за нетуъркинг като по този начин ще направиш баницата достатъчно голяма, че да стигне за всички.
Всъщност всички правим нетуъркинг. Просто зависи дали го правим добре или не и съответно как биваме възприемани от нашите колеги, приятели, клиенти или бъдещи такива. Ако сте добър в нетуъркинга, то шансовете когато се дискутира продукт, услуга или индустрия да се спомене твоето име са по-големи отколкото на вашите конкуренти.
Тази пазарна разпознаваемост може да се създаде от всеки един от служителите в малка или голяма организация.
Във времето на интернет социалните мрежи, нетуъркингът е практически неограничен ;-) Важното е да практикуваме!
Всичко в тая статия е много вярно и валидно навсякъде, само не и в България.
Тук не са закони,които са открития на автора или пък на бизнеса.Това е литературна итнерпретация на три основни принципа на класическата механика,носещи името на Isaak Newton/1643-1727/.Бизнесменът е успял по забавен начин да се възползва от средното си образование.Което пък е комплимент за училищната му система
Стига с тия банални истини, поднесени като велики откровения от велики бизнесмени. Какво е това - училище за тинейджъри? Първи стъпки в живота?
Пепи, какво е „това”, което не е училище за тиинейджъри? Би ли споделил с нас, какви теми да се разискват и да се правят коментари по тях. Щом си много над тези неща, че чак получаваш уртикария,когато ги четеш, не ги чети бе, човек! Аман от вундеркинди, които са на всяка манджа мерудия!
Янаки, а на теб какво ти бърка в здравето моя коментар бе душа? Това под статията е за изказвания, нали? За изказвания по статията, така поне предполагам. Значи аз го ползвам по предназначение. Ти от друга страна се изказваш по моето изказване, което маи не е точното предназначение на това поле за изказване. Или на теб просто ти харесва да се зачждаш с хора по форумите? Не си обичал вундеркинди? Ами да ти кажа тогава какво мисля аз за това какво обичаш и какво не - дреме ми на оная работа дали обичаш вундеркинди или не. Може проблема ти с вундеркиндите да е от твоя акъл, по-точно от липсата му.
Недейте така. Има си ниша момчето, експлоатира си я. Идва Ленчето или Фатмето от Тутракан в столицата и за да се изучи, гледа със зяпнали уста пича с бяла ризка, вратовръзка, а в устата "нетуоркинг", "тийммейт", брейнсторминг, "овърсийс къмпани", "силикън вали", "провайдър", "деливъри" ... такива работи ... За тях това са открития, нови светове ... Как да излезеш от селската си същност без да се назобкаш с такива фрази? Това е. И става: "Глей баце ... в София как си говорят"
„Стига с тия банални истини, поднесени като велики откровения от велики бизнесмени. Какво е това - училище за тинейджъри? Първи стъпки в живота?” Първо си прочети коментара и тогава се засягай! Ако имаше нещо общо с предприемачеството, щеше да знаеш, че проблемите на общуването, които се разискват в тази статия, са предмет на обсъждане във всеки курс по мениджмънт и маркетинг, а не в началното училище. Така че не се прави на ощипана госпожица. Просто не коментирай неща, които не са ти ясни. Тази статия не е предназначена за тебе.
Покажете някой, който може да кОпа (и в пряк и в преносен смисъл) или на две магарета купа сено да раздели (според поговорката) От мениджъри и маркетингови корифеи не може да се разминеш вече Сори за примитивизма в думите ми, но кризата точно такива всезнайковция като горния я докараха...
Ами в такъв случай Янаки, явно "предприемачите" като теб често проспиват началното си образование. Явно нещо им липсва в "първите 7 години" както се казва, след като трябва да учат някакви елементарни правила на общуването на специални курсове. Аз просто не виждам никакви ценни препоръки, по отношение на общуването /ощуване, наистина ли?/. Виждам само куп баналности, граничещи с опит за насилствено изглаждане на гънките на мозъка, примесени със стремеж за себеизтъкване. Доста детинско ниво общо взето. Интересно обаче, защо ти се чувстваш засегнат от моето първо изказване? Чувстваш се лично накърнен? Смяташ се за обществен защитник на курсовете за дребни бизнесмени за умствено изостанали /повярвай ми, никой от среден "предприемач" и нагоре не посещава мотивационни курсове /? Не аз се правя на "ощипана госпожица" драги ми Янаки, ти си ощипаната госпожица в случая. Апък аз даже не съм се опитвал да ущипя тебе, не си достатъчно хубав за това, макар че наистина се държиш като госпожица. Да, Янаки, кой съм аз, че да си помисля, че може да са ми ясни, такива възвишени материи, дето се изучават само във висшите сфери на курсовете за дребни /и все още неуспели - успелите нямат нужда от курсове/ "предприемачи". От друга страна - ти не ме познаваш, нали? Само един въпрос - като си ходил на подобни курсове случайно да си се замислял колко от хората, които ги посещават "преуспяват"? В каквото и да било? И накрая - не мога да пропусна да ти благодаря, че прецени вместо мен, какво е за мен и какво не е. Просто не мога да пропусна - сърце не ми дава, дори и когато ума ми ме съветва да замълча и да преклоня глава пред твоя умствен капацитет, твоето интелектуално величие /и курсовете за предприемачи, които си посещавал - пълни с арканни знания, предназначени само за ушите на избраните - предприемачи/. Благодаря ти коленопреклонно за мъдростта, която изсипа в тъпата ми глава.
Авторът е прав - така се прави бизнес днес. не виждам нищо положително обаче, само начин да разкрасим термини като - непотизъм, корупция, конфликт на интереси... Заради такъв тип "бизнес" на "нашите хора", после слушаме за поредната провалена обществена поръчка, или поредната "Калинка" в някое министерство или фирма...
Много приятна статия. Съветите са доказани в практиката, поднесени кратко, ясно, без залитане и излишна 'мениджърска' терминология. Ако повече хора се съобразяваха с тях, особено с първия.. нямаше да се сблъскваме всеки ден в работата си с разни намусени, велики, некомпетентни екземпляри, които вместо да се опитват да те спечелят като клиент и да те обслужат добре, се държат сякаш си им длъжен и им пречиш да се чешат на работното място. Не можеше да не се появят няколко Ганьовци, на които акъл никой не може да им даде, щот са препълнени с такъв. Успокойте топката, пари не ви искат. Ако решите - четете, ако не -карайте я както си знаете Да не било училище за тийнейджъри...брееей, че важни хора имало тук, бе. Я, пепи, осветли ни ти с твоите истини за живота и вселената Щот тука и прости хора има, не са всички като теб.
А някои сякаш са живели в непрогледен мрак досега и точно тази статия с азбучни истини им е отворила очите изведнъж. Съответно другите стават Ганьовци, а те новопросветените в тайната. Как се казваше - пази Боже сляпо да прогледа... И пак да повториме за неразбралите - основен виновник за кризата са всичките тия нищопроизвеждащи и празноговорещи мениджъри, бизнес съветници, финансови консултанти, борсови анализатори и всякаква подобна паплач бълваща азбучни истини със сложни думички. Не че нещата, които казват не са верни, но точно те да дават акъл не върви...
май никой от коментиращите не е чел статията, просто си изтърсихте сутрешното лошо настроение тук
Оня, не че сме живели в непрогледен мрак.. интересно ми е какво не ви хареса толкова в статията? Защо задължително трябва да има мрънкане под всеки материал. Ако не е по материала, почваме да мятаме по автора, защото бил консултант, блальо и т.н. Сложни думички, с изключение на 'нетуъркинг'-а, няма. Стилът е приятен. Какво лошо има някой да ни напомни, че е добре да сме приветливи, отворени към другите и коректни с хората, с които общуваме и правим бизнес. Нацупените коментари в стил: тоа па къв е да ми дава акъл, ние тва си го знаем, тука да не е училище за тийнейджъри... показват принципно отношение към околните. Ако се коментира и спори по същество, с уважение към автора и останалите-да. Става диалог, всичко е ок. Ама некви заяждания, защото на някой му е криво ..
AI Дали ни харесва статията или автора е въпрос на личен вкус. Аз пък не знам на вас какво не ви хареса в коментарите, та отново не се приемат по-различни мнения и всяко такова винаги бива заклеймено като плюене, лошо настроение и негативизъм. Това да попиваш с телешки възторг всичко видяно някъде също не е проява на извисеност. Има коментиращи в тоя форум, които нищо не вдяват по никоя тема, но винаги приемат с болка мнения различаващи се от тези на автора в даден текст. Така е, ако нямаш позиция, другите които имат те карат да се чувстваш лошо... Пак казвам, нещата в текста са верни, позитивни, правилни и т.н., но не можеш да се разминеш вече от разни мениджъри-проповедници на позитивното мислене. Иначе да ги накараш нещо да свършат тия специалисти - пирон у зелка не могат да забият... Но стига айде....да гледаме позитивно викаш