Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бедни, но будни

Европа ни дава политическа стабилност Снимка: БГНЕС
Европа ни дава политическа стабилност

Ще забогатеем много скоро и въобще не се шегувам. В близките десет години, ако няма някакъв природен катаклизъм или политически крах на Европейския съюз, равнището на разполагаемия доход в България чувствително ще нарасне и най-сетне, за пръв път от 17 смутни века след нахлуването на варварите в Римската империя, населението в тази част на Европа ще започне да води нормално - в икономическо отношение - съществуване.

Но това, че ще се замогнем не означава задължително, че ще имаме по-смислен и щастлив живот. Днес най-щастливи са хората в Коста Рика, които разполагат с по-малко пари от нещастните българи. Затова, първо ще обясня защо съм оптимист за икономическото ни бъдеще, а после ще се опитам да покажа един по-различен поглед върху богатството.

Не сме сред най-бедните, макар и небогати

Според събираните от ЦРУ данни, по показателя брутен вътрешен продукт при паритет на покупателната способност, България заема 91-во място от 229 държави в света с 12 500 долара на глава годишно през 2009 г. Това означава, че с отчитане на равнището на цените, страната ни съвсем не е сред бедните, дори и да не е богата. По интересното е, че за последните пет години при същата методика за пресмятане на БВП, икономическият резултат на глава е скочил с 26%.

Ако по някаква причина решим да сме недоверчиви към изследванията на ЦРУ, европейската статистика казва същото: ако през 2005 г. нивото на БВП на глава е било 37% от средното в ЕС, през 2008 г. е 43% от средното. Тоест догонваме ги. Ако темпът се запази, след близо 10 или 12 години ще постигнем равнище на доходите около 60% от средното за ЕС, което в крайна сметка при ниската българска база означава просперитет.

Накрая и НСИ, този стожер на добрите данни, показва, че реалният прираст на БВП на България за периода 2005/09 г. е 14.4%, а за четирите години от 2005 г. до 2008 г., тоест преди да удари кризата, икономическият продукт е нараснал с над 20%.

Държа да отбележа, че този нелош икономически резултат България постигна не благодарение на, а въпреки политическата намеса. Нито едно правителство не може да си припише като заслуга икономическия възход на България. Дори дизайнерите на  валутния борд през 1997 г., тъй като това решение им беше наложено отвън. Още по-малко Тройната коалиция, която изхарчи толкова пари в последната година от мандата си, че застраши националната стабилност.

Ако не й пречат твърде много...

Но както тревите растат, когато има слънце, вода и почва, така и икономиката се развива, ако не й пречат твърде много. Страната ни е плодородна, на важно в транспортно отношение място, тя дава добра възможност за туризъм и предоставя изобилие от сравнително добре подготвени кадри на смешно ниска цена. Икономическият растеж, постигнат през последните години, всъщност можеше да е по-висок, ако начело на държавата не стояха толкова некомпетентни и корумпирани индивиди и формации.

Най-важен за икономиката ни все пак е фактът, че сме част от Европейския съюз. Това уж го разбираме всички, но и тук не се мина без изненади. Противно на наивните очаквания, ЕС не ни даде едни пари и безрезервен достъп до своите платежоспособни пазари. Еврофондовете не се изсипаха върху страната като майски порои, възобновявайки толкова обичаната от народа традиция за кражби от държавната софра.

Но Европа ни дава политическа стабилност. Европа връзва ръцете на самозабравилите се български политици. Европа ще ни задължи да водим отговорна политика на държавните разходи и да не нарушаваме нашите собствени закони. Европа ни дава имидж, също така, който от нас зависи да използваме пълноценно.

Какво ще правим, когато забогатеем

Вече идва големият въпрос: какво ще правим, когато действително станем богати? Тридесет или четиридесет години след Десети ноември хладилниците ни ще бъдат по-пълни, ще ходим на почивка в Турция като европейци в Азия, а с гърците ще седим на една маса, без да се страхуваме, че не можем да си платим сметката. Отлично! Но нека сега се замислим какви книги ще бъдат подредени в библиотеките ни.

Ще има ли въобще заглавия на български автори в библиотеката на младия българин? А ако има, ще има ли нови книги, които ще могат да се наредят на лавицата до Николай Райнов и Гео Милев, без да се гърчат от срам? Ще се появи ли някой художник, който ще има  лице да прибави към името си „Майстора"? Ще останат ли ФСБ и Щурците ненадминати, или някой нов поет ще роди стих от ранга на „не спи дежурният по свят"? С една дума, възможен ли е нов „Оркестър без име" в България?

Ако България все пак роди такива хора и не ги пречупи в училищното и общественото възпитание, ще може ли да ги задържи при себе си, или талантите ще навестяват родината само за Коледа?

Ще има ли още нестинари в Странджа, или именно нашето поколение ще е това, което ще доведе до умирането на този хилядолетен обичай? Ще има ли още Странджа, или гората ще бъде пронизана от петролопроводи? Ще има ли Рила и Родопи, или ски писти?

Аз мисля, че реалният икономически проблем на България днес е канализирането на икономическия растеж в желана насока. Ние като държава просто нямаме шанс да не станем по-богати. Но това може да се осъществи по много различни начини и на много различна цена. Богатството, което трябва да плащаме с нашето здраве, е вредно. И дори да сме двойно по-богати на пари, ако загубим българския си бит и душевност, ще останем нещастни, ще бъдем даже още по-нещастни.

И държавата добре, и човеците й...

Вижте колко елементарни неща се опитвам да обяснявам. Икономическата култура на българина е много ниска, макар и не по негова вина. Ние просто не знаем, че човекът и държавата могат да бъдат едновременно богати, щастливи и справедливи. Време ни е да разберем, че въпреки всичко видяно дотук в прехода, чичо Скрудж не е единственият възможен тип капиталист, или пък най-добрият капиталист. Дивият капитализъм е характерен за XIX век. Днес никой не иска подобно нещо от нас българите. Ако с безогледна алчност пропъдим талантите и с популистки мегапроекти унищожим културата и природата си, сами ще сме си виновни.

Богатството много бързо се трансформира в днешния информационен век. То вече е не толкова пачки, колкото знание и преживявания. Богатството не само се печели, то се и губи. Няма толкова пари на този свят, които да компенсират загубата на нестинарската традиция или Рилската гора.

Когато хладилникът е пълен, душата вече може да се замисли и за малко по-възвишени неща. Възприятието за богатство зависи от човека: не очаквайте някой неграмотник да разбере защо картините на Златю Бояджиев се ценят толкова високо или защо Христо Ботев ни се подиграва: „Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и сънува."

Нека възпитаваме децата си така, че да разберат колко разностранна е същността на богатството. Същевременно нека вече не поставяме бедни в културно отношение хора начело на държавата. Не е чак толкова трудно, макар че промяната ще дойде бавно. Просто нека започнем да вземаме отношение към нещата, които се случват около нас, в нашата страна. Казвам го изцяло в икономически план: още докато сме бедни е времето да се събудим.

Най-четените