Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тежки условия, много напрежение и агресивен работодател - пилотите на Ryanair имат за какво да стачкуват

Защо пилотите и стюардесите на нискотарифния авиопревозвач стачкуват толкова често Снимка: Getty Images
Защо пилотите и стюардесите на нискотарифния авиопревозвач стачкуват толкова често

Безкрайно дълги смени, лошо заплащане, работа под напрежение, проблеми със сигурността, понякога дори трябва сам да си плащаш на компанията, за да те допусне до работното място. За осигуровките въобще не говорим. Протестите на персонала на Ryanair определено имат резон.

В началото на август тази година един от пилотите на нискотарифния авиопревозвач - капитан Джоук Шлелер - беше намерен мъртъв в колата си, паркирана на служебния паркинг на летището в Малага. Смята се, че той е извършил самоубийство.

Капитан Шлелер е открит от колеги, след като започнали да го търсят, когато не се явил за полет от Малага до Брюксел. След повече от 10 години безупречна служба за компанията той отнема живота си, а засега обстоятелствата около смъртта му все още се изясняват.

Междувременно неговите колеги в Европа се събраха за една от големите си стачки с искания за по-нормални условия на труд. За тях самоубийството на Шлелер е до голяма степен причинено и от огромното напрежение, на което са подложени всички пилоти на Ryanair.

Ако преди години тази професия беше една от най-престижните, сега тя може да те доведе до нервен срив. Младите хора там затъват в сериозни дългове, гонейки мечтата си да станат пилоти.

От една страна проблемът идва с все по-честата практика млади пилоти, които вече са положили теоретическите изпити, да се налага да плащат, за да бъдат допуснати до пилотската кабина като помощник пилоти. Само така те биха могли да получат лиценз за управление на някой от големите самолети и да започнат истинска кариера на пилоти.

Ryanair е една от тези компании, които използва тази практика. За сметка на това заплатите, които се получават през първите 5 години като млад пилот са повече от нищожни. Според германския синдикат на пилотите "Кокпит", началната пилотска заплата в Ryanair е между 25-30 хиляди евро годишно и то преди облагането с данъци.

Но не това е големият проблем в случая. Част от фирмената стратегия на компанията е да разпределя персонала си между 80 различни бази – от Литва до Мароко и от Ирландия до Кипър.

В почти всички страни заплащането се различава, при това много пилоти работят не на трудов договор, а формално като самонаети лица, тъй че плашат и двойни социални осигуровки. Тази разпокъсаност е преднамерена - заради нея в продължение на много години персоналът не успяваше да организира и да защити правата си.

Оттук обаче произтича и един друг проблем - Ryanair плаща на служителите си единствено реалните часове в полет, но не и дългите престои поради обичайните закъснения. Дори когато закъсненията са особено продължителни, персоналът не получава нито допълнително заплащане, нито пък командировъчни за покриване на евентуално необходимите нощувки и допълнителни разходи.

Всичко това, заедно с разпределянето на персонала между различните бази, води до момент, в който, за да покриеш някъде нужда от пилот или стюардеса, трябва да пропътуваш стотици километри на свои разноски. Понякога и след тежки 5-дневни смени.

А ако не се справиш или откажеш, можеш да останеш без работа, тъй като много други чакат за твоето място. И въпреки това трудните условия и ниското заплащане карат множество пилоти да търсят късмета си другаде. Само за миналата година от компанията са се махнали 700 пилоти.

Според мнозина обаче на Ryanair просто не им пука. В интернет от години тече кампания с името RyanairDontCare ("На Ryanair не им пука"), която публикува тревожни факти за авиопревозвача.

До започването на тази кампания се стига през 2008 г., когато Джон Фоли решава да предприеме действия срещу компанията. Дъщеря му е стюардеса в Ryanair, но нейният договор е прекратен, докато самата тя е на смяна. Това я оставя в чужбина и без възможност да се прибере вкъщи. Фоли открива, че това далеч не е единичен случай и се е случвало и на други стюардеси на компанията преди изтичането на изпитателния им срок.

Сега обаче протестите сред работещите в компанията пилоти и стюардеси са все по-често явление. След множество опити едва през декември 2017 г. компанията призна правото на служителите си да се организират в синдикати. В момента същите тези синдикати вече много по-настоятелно искат повишения в заплащането, трудови договори и нормални условия на труд.

Компанията традиционно отговаря с негативно отношение и заплахи за съкращения, преместване на работни места и бизнес. Ръководството планира да прехвърли самолетите си в Полша, което може да доведе до съкращаването на 300 служители - 100 пилоти и 200 души кабинен персонал.

Междувременно стачкуващите са заплашени от това да загубят месечните си бонуси, ако излязат да стачкуват.

Едно е сигурно обаче - ако иска да остане в бизнеса на нискотарифните превозвачи, Ryanair по някакъв начин трябва да спре стачките. Те са ключовият фактор, който доведе до загуба от 1/5 от стойността на акциите на компанията за година, докато в този период всички нейни конкуренти повишиха стойността си.

Това обаче поставя два пътя за Ryanair - още от същото - нови съкращения и опити за орязване на разходите, или най-сетне да опита да посрещне исканията на служителите си.

Най-четените