Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хищният валутен борд

Хищният валутен борд

Голяма част от финансовите проблеми на българина се дължат на слабата ни икономика. Броят на трудово заетите е едва 40% от цялото население. Икономическата ни система се свива; тя трудно осигурява заетост, както и мъчно създава и подготвя нови хора за работа.

У нас не се произвеждат стоки (например машини, битова техника или компютри), които да са познати и търсени в света. Заради малките количества, също и добрите ни храни не могат да станат световно приети. Принадената стойност от добивната индустрия тече към много малко ръце и се множат доказателствата, че приватизацията на подземните ни богатства е била заграбване.

Секторът на услугите създава по-голямата част от икономическия продукт, но той в нашия случай е по-скоро обслужващ, отколкото съзидателен. Страната ни все още не се радва на международен туристически престиж. В IT имаме позиции, но пак вместо да градим свои марки, обслужваме нуждите на външни компании.

Няма модерни заводи, няма лаборатории (България дава четири пъти по-малък дял от доходите си за наука от средната европейска държава), има логистични проблеми, енергията е мръсна. Суровата икономическа реалност предполага, че финансовите ни дела също ще бъдат потиснати.

Капиталов пазар в депресия - и малко пари

Така е: не само, че българинът има малко пари, но и капиталовият пазар е обхванат от депресия. От сегашна перспектива единственият шанс за някакво събуждане там е приватизацията на Българска фондова борса, ако се намери купувач. Е, има подобрения в банковите услуги като например мобилно банкиране, но графиката на кредита гледа надолу, а сред фирмените заеми един на всеки четири е проблемен.

Има сфери, които процъфтяват заради кризата, например адвокатските услуги и полиграфията, явно защото на безработния българин му остава повече време да чете на хартия и да пие кафе. Но като цяло икономиката ни изглежда овехтяла като стар гардероб, който все още побира дрехи, но мирише на нафталин, грози стаята и вече дразни домакинята.

Има много данни, че нещата стоят така, но ще изтъкна, че между второто тримесечие на 2009 г. - идването на ГЕРБ на власт - и второто тримесечие на 2012 г. броят на заетите е намалял с почти 400 хил. души, според Евростат. По-важно е, че броят на ражданията между 2009 и 2011 г. е намалял с 14%. Това е фрапантно.

Което ме кара да се питам какво става и така стигам до въпроса: а дали някои проблеми за икономиката на България всъщност не идват от света на финансите? Не сме Ню Йорк, но и у нас борсата е счупена и навсякъде се търкалят subprime кредити. Не е да нямаме неприятни финансови спомени: вземете заличаването на първите банки (12 + 9 на брой), хиперинфлацията (предизвикана не от печатане на пари, а от натиск върху платежния баланс) и странните условия на Велчевия дълг.

На макрониво не се наблюдават затрудненията, очевидни на отраслово и микрониво. Правителството има пари: налице е голям излишък по републиканския бюджет заради преизпълнение на приходите от ДДС (скъпите горива) и неосъществени европейски проекти; дефицитът ще е по-малък от очаквания.

Добър растеж за БНБ

Резервните активи на Българската народна банка в края на август за пръв път надхвърлиха 15 млрд. евро. Наистина, в това число влиза и онзи милиард от лятната външна дългова емисия, но и да се приспадне той, между август 2009 и 2012 г. резервите на БНБ растат с над 15%. Нелош резултат и за търговска банка в днешни дни.

Централната банка на пръв поглед няма в какво да бъде упрекната: за същия период количеството пари в обращение е увеличено с 15.8% до сегашните 8.88 млрд. лв. Но от базата данни проличава, че за разглеждания тригодишен период депозитът на управление "Банково" в управление "Емисионно" е нараснал с почти 40% до близо 6.3 млрд. лв. Докато правителството е харчело пари, БНБ е трупала.

Този депозит понякога се нарича и "чистата печалба от валутния борд". Той се формира от управлението на международните активи на БНБ, включително специалните права на тираж от МВФ. Предназначението му е да гарантира стабилността на банковата система.

Натрупаната в депозита сума съответства на активите на една средно голяма банка на българския пазар. Казано с други думи, големи средства стоят блокирани в БНБ, за да можем да спасим някоя банка, ако евентуално фалира. Това е лукс, при положение, че законът за БНБ не предвижда подобни намеси.

Според правилата на българския валутен борд, с международни резерви трябва да се гарантират не само парите в обращение, но и други пасиви (задължителните резерви на банките, парите на правителството и др.), тоест някакъв процент над 100% от паричната маса.

Има ли граница в трупането на гаранции

Но има ли граница в трупането на гаранции? Покритието на лева с международни валутни резерви вече гони 200% (в края на септември е 192.2%). Това налага да зададем въпроса: не следва ли БНБ да увеличи паричното предлагане съобразно нарасналите валутни резерви?

Най-правилният начин да се направи това е да се "преточи" депозитът на управление "Банково", тоест примерно половината от него бъде пусната като пари в обращение. В момента депозитът се гарантира с валута и злато, тоест се дава безсмислената гаранция на гаранцията. Ако поправим това, паричната маса у нас може да се увеличи с няколко милиарда лева, без това да застраши борда. Говорим за монетарен стимул в размер до 5% от БВП.

В момента валутният борд на България поддържа твърдо съотношение в пасива: сумата на парите на правителството, задължителните резерви на банките и средствата на другите депозанти в БНБ е равна точно на количеството пари в обращение плюс депозита на управление "Банково." В края на септември т.г. сумата на всяка от двете равни половинки е 15.167 млрд. лв.

Като приспаднем парите за плащане на Велчевия дълг, покритието на лева (банкови резерви + пари в обращение) с валутни резерви е около 180%. Управителят на БНБ Иван Искров през 2010 г. е коментирал, че в българските бордови условия покритие на паричната маса от 140% е напълно безопасно.

Ако на българския вътрешен пазар се пуснат в обращение допълнителни 3 млрд. лв., от което паричната база ще нарасне до около 12 млрд. лв., покритието на българския лев с валутни резерви ще е 150%. Тоест българските пари ще имат своето покритие доста над логичните 100%, съответно разменният им курс с германската марка ще се запази без проблем 1:1.

Всеки ще се сети за инфлацията, но няма никаква необходимост операцията да се прави гръмко. Правителството не може да нарежда на БНБ каква политика да води. Но БНБ би трябвало да се замисли дали нейната резервна политика не е самоцелна и дали тя не предизвиква дефлационни течения в нашата икономика. Предвид новия европейски банков надзор, а и Закона за БНБ, презастраховането е излишно.

Обаче дори централните банкери да бъдат убедени за подобен монетарен стимул от количествена и теоретична гледна точка (според някои школи увеличаването на количеството на парите не води до икономически ползи), те ще зададат един много мъчен въпрос: добре, ще напечатаме тези пари, а после какво ще ги правим?

В САЩ подобен въпрос не съществува: Федералният резерв има задачата да се грижи не само за ценовата стабилност, но и за икономиката. С въпросните пари би могло да се направят данъчни отстъпки. По-китайски е да се осъществи внос на технологии или да се завърши важен национален проект с принос за заетостта.

Но в нашия институционален ред отново и отново ще се завръща въпросът: какво да ги правим тези пари? Политическата класа доказа, че не може да й се вярва; тя няма да се справи с прозрачното и производително инвестиране на печалбата от валутния борд. Да се дават пари "на калпак" - например 2000 лв. на домакинство, е възможен и ефектен, но сякаш не особено хитър ход.

Затова не можем да виним БНБ, че трупа резерви, докато хората бедстват: допълнителните пари биха се разпределили твърде неравно в обществото и в крайна сметка биха изтекли за внос, например на германски коли. Но въпреки всичко трябва да сме нащрек, защото българският валутен борд има хищен нрав.

Най-четените