Голяма е заслугата на мислителите, които първи виждат надвисналата заплаха. Те бият сигнал за тревога; призивът им се приема в началото с насмешка, после неусетно бива обсебен от търсещите популярни каузи политици.
Когато обществеността е вече запозната с опасността, глупаво е да продължаваме да викаме "Беда!" на площада. Алармисткият тик губи ценното социално внимание и енергия. След като опасността е призната, идва времето да се мисли в детайли - върху конкретни тактики за решаване на различните аспекти на проблема. Време е да се работи по програма.
Но нещата рядко се развиват по този практичен начин. Да биеш тъпана в повечето случаи е доста изгодно занимание. А когато проблемът изглежда наистина голям, национален или дори планетарен, стимулът да се прави каквото и да е става минимален. Колко по-лесно е просто да продължим да алармираме.
Точно по този начин стои въпросът с числеността на населението.
Седем милиарда, седем милиона
Вчера Организацията на обединените нации официално отпразнува раждането на седем милиардния жител на планетата. Символично, тъй като ООН работи с 1 - 2 процента грешка и броячът на милиардите може би вече се е превъртял, а може би това ще стане чак в средата на 2012 г.
Така или иначе, пак имаше повод да се будят призраците на Малтус: храната ще свърши, водата преди нея, епидемии, войни, китайците ще ни превземат. По-задълбочени коментатори отбелязаха, че причините да не се предприема нищо срещу демографския бум са главно две: нуждите на капиталистическия растеж и религиозният контрол.
Когато хората стават повече, увеличават се купувачите и фирмите цъфтят. Работната ръка е изобилна и заплатите не са високи. Ресурсите стават по-оскъдни и така онези, които ги притежават - по-богати. Владетелите на този свят нямат интерес броя на хората да намалее.
Но този проблем звучи смешно в България, страната с най-отрицателния естествен прираст в света. Това не е преувеличение, действително сме най-бързо смаляващата се нация в света, на едно стъпало с Молдова. Според ежегодния доклад на ООН за населението от 2011 г., средният темп на смаляване на населението на България в периода 2010 - 2015 г. е 0.7%.
Прави силно впечатление, че с изключение на Япония и отчасти Германия, всички останали 13 страни с отрицателен естествен прираст са бивши социалистически. Това е толкова ясно изразено, че не може да е случайно. Това, струва ми се, рядко се коментира от западни учени и има защо. Казано е: където няма мъдро управление, народът загива. Явно е, че преходът, който ни беше наложен, не е мъдро управление.
Но за нас по-важно е, че нашата България е с най-бързо намаляващо население в света. Нашият проблем не е световния - пренаселеност, а реален риск от обезлюдяване. Както днес светът с боязън празнува седмия милиард, така някъде през 2018 г. България ще оплаче седмия си милион, а към 2040 г. се очаква да се свием до под 6 милиона.
И то какви милиони! - да възкликнем, като помислим върху това, че през въпросната 2040 г. в най-активна възраст ще са сегашните ученици, половината от които на последното изследване PISA показаха, че не могат едновременно да четат и мислят.
Каква опасност крие обезлюдяването конкретно за икономиката? Липса на трудов ресурс и западане на трудово интензивните отрасли. Спад в цените на имотите. Високи пределни разходи за поддържане на инфраструктура. Слаб вътрешен пазар; свиване на международния бизнес. Фалит на пенсионната система. Освен това - керван от Катуници; престъпност. А икономическите и битовите заплахи са по-маловажните предвид значението на думата народ.
Бойкот на майките
Какво прави българското правителство по въпроса? Каквото и да прави, то не е добро, щом тенденцията се задълбочава от година на година. Въпросът с негативния естествен прираст има здравни, икономически, образователни и т.н. измерения. Но това на първо място е политически въпрос. Условията за живот в нашата страна, която има не просто умерени, а идеални природни дадености, са станали толкова неблагоприятни вследствие именно на политиката, че плътността на населението ни е сред най-ниските в Европа.
Как иначе да обясним това, че в миналото по нашите земи е живял най-многочисленият след индийците народ на света? Днес ситуацията е плашеща. България не е София, не се лъжете от тази витрина. У нас има региони, където основният доход на населението са пенсиите - както за старите, така и за младите. В някои региони земята пустее, защото ръцете треперят от старост. Народът, българите, изчезват от тази земя; българи остават само по градовете, откъснати от корена си и затова неспособни да създадат устремено нагоре потомство.
Действително, не ми е известно друга страна освен България да предоставя на майките цяла година отпуск по майчинство с 90% обезщетение върху заплатата. Проблемът ни е там, че тези пари и свободно време се изсипват върху майките наведнъж - и после държавата сякаш си вдига ръцете от тях и ги оставя да се оправят сами.
Липсват хигиенните условия за едно пълноценно подпомагане на майките: достатъчно и качествени занимални и детски градини (в София), надеждна здравна система, култура и съответни норми за гъвкаво работно време сред работодателите. Липсват тротоари, паркове, навици на шофьорите да спират на пешеходни пътеки пред майки с колички, оскъдни са дори нормалните филми и песни за деца на български език.
Сякаш току-що си обяснихме защо населението на България намалява най-стремително в целия свят. Но днес правителството на България от ГЕРБ създава допълнително напрежение сред бъдещите майки. Съвсем символично - като седмият милиард - минималната работна заплата беше повишена от 240 на 270 лева месечно, но не и обезщетението на майките през втората година. То си остава 240 лева месечно, защото се търсели едни 16 млн. лв.
Само толкова? Най-вероятно тези пари ще бъдат зрелищно извадени, щом се наложи да се вдига рейтинг. Но сумата е толкова малка не защото майките светкавично си намират работа след първата година, а защото намаляват като брой. Раждането вече стана проблем и само 44 хиляди българки ще се възползват от щедростта, която по всяка вероятност ще се прояви.
Втората въпросителна тези дни е за удвояването до 24 месеца на периода, през който ще се отчита осигурителният доход за получаване на компенсация за безработица и майчинство. Почвата за този ход се подготвя внимателно и смятам, че безработните ще си го отнесат, а майките пак зрелищно ще бъдат спасени от политик, чийто рейтинг трябва да се напомпа.
С подобно искане се излага на опасност не друго, а намерението на по-младата жена да ражда. Тя трябва да е работила поне две години, вероятно доста повече, за да получи прилична заплата и на тази основа да си позволи да роди. Жените ще се обезкуражат да раждат в млада възраст, моментът за раждане масово ще се отлага след 30-те години. Средното българско семейство до 2015 г. ще има 1.5 деца и България продължава се топи.
Партията на пенсионерите
В парламента са представени само живи гласове; там мъртвите не играят никаква роля. Тази мъдрост на Елиас Канети ме накара да се замисля върху следната хипотеза: какво ли ще стане, ако в един момент пенсионерите в България решат да направят партия? Не нещо като БСП, а много по-сериозно. Тази партия лесно ще получи място във властта и ще провежда политика, която никак няма да се харесва на буйните 40 - 50 годишни младежи.
Ето и сметки, базирани на официалните прогнози на НСИ. През 2020 г. хората, родени преди 1960 г., ще са над 2 млн. души. Родените след 1990 г. гласоподаватели ще са не повече от 700 хиляди. По средата ще се намират малко под 3 млн. души на възраст между 30 и 60 години. И след 10 години социалистическите възпитаници ще са тройно повече от „новата смяна". Как тогава можем да говорим, че за нас Преходът е вече свършил?
Един от умните българи в първите месеци след Десети ноември каза следното, запомнил съм добре думите му. Мойсей вървя 40 години в пустинята - вероятно и ние ще трябва поне толкова, за да се отърсим от мрачното робство на социализма. Всичко старо трябва да умре в пустинята. Тоест годината на демокрацията ще е 2030 г.
И наистина - през 2030 г. българите, минали през пресата на ранния соц, за пръв път ще отстъпят по брой на младежите, родени след Десети ноември: тогава съотношението ще е 1.275 млн. към 1.432 млн. души. Затова за мен 2029 е годината за свикване на следващото Велико Народно Събрание - чакат ни сериозни институционални реформи.
Но и през 2030 г. станът на българите няма да е лек. Броят на хората над 60 години ще е вече почти 2.15 милиона, или една трета от всички българи. А през 2050 г. 2.27 млн. българи ще са на възраст над 60 години - това се равнява на 40% от очакваното население на България!
В средата на века в нашето общество най-многобройна ще е групата на хората между 70 и 75 години - родените между 1975 и 1980 г., „децата на прехода", които тогава ще наброяват 422 хиляди души. Това ще е почти двойно повече от броя на бебетата и децата до 5 години.
След четири десетилетия броят на хората над 60 години ще е малко по-голям от броя на всички българи на възраст от 25 до 60 години.
Обикновено тези данни се тълкуват в смисъл, че икономиката не може да издържа толкова много пенсионери и възрастта за пенсиониране трябва да се повиши. Добре, но какво ще стане, ако партията на пенсионерите издигне лозунга „Достойни старини"? Това вече няма да са нашите грижовни, патриархални родители, а ние самите - еманципираните индивидуалисти на Прехода. Ще става дума за ресурси, борба за живот.
Ясно е, че за да бъде българското общество възможно в близко бъдеще, производителността на труда трябва рязко да нарасне. Българите трябва да станем по-образовани и квалифицирани. На всяко българче трябва да се гледа като на национално богатство. Само по това ще познаем дали един бюджет е добър. И колко пошли на този фон са опитите за евтина популярност с тояги и моркови за майките. В народа има голяма сила за възстановяване, но тя отслабва заради политическото его на калпавите му лидери.
