Провалил се план богатите да се облагат с данък в размер на 75% от доходите; набиваща се на очи липса на конкурентни позиции в глобален мащаб; известни актьори, сменящи гражданството си от френско на руско, за да избегнат високите данъци... Последните новини от Париж са колкото сензационни, толкова и ужасяващи.
Може ли Франция да се превърне в първата северна държава от ЕС, която има потенциална възможност да изпадне в икономическа криза през 2013 г.? Вероятно това предположение не е толкова драматично, колкото широко обсъжданото бягство на другаря Депардиев в Москва.
И все пак според последните икономически показатели имаме сериозно основание да се притесняваме
Френската икономика - втората най-голяма в Европа, бележи растеж от едва 0.1 процент през 2012 г., а безработицата си остава на рекордните през последните 14 години 11%. Високите цени на труда и производствените разходи тотално са ликвидирали френската конкурентоспособност спрямо европейските и азиатски износители на глобалния пазар.
А френското общество продължава да упорства срещу сериозните икономически реформи, които помогнаха на държави като Германия да стъпят отново на краката си през 80-те години на миналия век.
По улиците и големите магазини на Париж през последния празничен сезон рядко се виждаха французи. Вместо тях, булевардите гъмжаха от китайски, руски, бразилски и други туристи, радващи се на празничните витрини.
"Франция вече се е превърнала предимно в икономика на лукса, обгрижваща предимно чужденците," коментира случаен минувач. "Освен мода, хранителни продукти и туризъм, вече не произвеждаме нищо значително".
Ала наблюдателите предупреждават, че подобен модел не е устойчив за държава с 65-милионно население
Както Шон Тъли писа за сп. "Fortune" миналата седмица, "кризата вече дойде" и парижаните вече я усещат на гърба си. Дори New York Times пуснаха редакционна статия преди ден, която порицаваше окаяното състояние на френската икономика и предлагаше няколко потенциални варианта за решение.
Много от французите са убедени, че решаването на проблемите във Франция би трябвало да бъде от първостепенно значение за общия европейски проект - независимо от това дали реформите идват вътре от държавата, или са задействани от външни сили.
Междувременно вниманието, което си заслужи Франция, подтикна нейните политици да действат
Миналата седмица администрацията на президента-социалист Франсоа Оланд обяви "работна програма", за която надеждите са, че ще започне да решава някои от структурните проблеми на френската икономика, в това число и бюджетния дефицит, правителствената подкрепа на френски корпорации-динозаври, които не допринасят с никакви иновации и морално остарелите механизми за социална защита, които карат Франция да изостава от по-голямата част от света.
Както винаги и това ще бъде една трудна битка. Социалните привилегии като 35-часовата работна седмица и ненадминатата стабилност на работното място са високо ценени сред френското общество, което не се страхува да излиза по улиците, когато усети заплаха.
Ала много хора виждат 2013 като една различна година. Освен ако Париж не успее да привлече нова индустрия, да създаде по-динамичен трудов пазар и да покачи глобалната си конкурентоспособност чрез т.нар. от МВФ пакет от реформи за "шок на конкурентоспособността", Франция със сигурност би могла да се превърне в следващия европейски провал - и то в съвсем обозримо бъдеще.
