Държавата вика кризата

Българското правителство през последните месеци изпитва бюджетни затруднения и реагира на това по един типичен, но опасен начин - "овладява разходите", като забавя дължимите плащания на бизнеса.

Тази стратегия има своето политическо и инвестиционно обяснение, но е недопустима, тъй като цената й за икономиката и хората е прекалено висока.

Началото на мандата на ГЕРБ тръгна по същия начин, когато бяха задържани плащания за 650 млн. лв. и последиците бяха плачевни. Явно управляващите не усвояват икономически уроци и за пореден път ни остава да се надяваме на правото от Европа.

Бюджетни отличници

Финансовото министерство разполага с достатъчно аргументи, за да „затегне кранчето" към бизнеса в опит да показва на инвеститори и опозиция все по-добри бюджетни данни.

Откакто ГЕРБ е на власт, всеки държавен бюджет е дефицитен. От средата на 2009 г. държавният дълг нарасна с 2 млрд. лв., а фискалният резерв се сви с 4 млрд. лв. Тоест правителството е „наместило" 6 млрд. лв., без това да помогне на икономиката.

През януари 2013 г. е падежът на първата порция от „Велчевия" дълг, който с лихвите е общо 880 млн. евро. Залежите на фискалния резерв са вече изчерпани и вероятно ще се търси финансиране от чужбина. Инвеститорите в ДЦК обаче никак не обичат дефицити.

Важен нюанс е видимото активизиране на опозицията, която се възползва от спадналото през зимата доверие към правителството. Тя насочва най-острите си стрели именно към фискалната политика, едно от слабите места на управлението. В допълнение, подписът на премиера стои под европейския Фискален пакт.

Когато през януари дефицитът се оказа със 180 млн. лв. по-нисък, отколкото за същия месец година по-рано, МФ обясни това с ръст на приходите от ДДС. Но мнозина считат, че реалността е друга: държавата отново започва да бави плащанията за компаниите, които са й доставили стоки и услуги - включително по европейските проекти.  

Не всичко е пари, приятелю

Според Емил Хърсев, напоследък в банките отново се срещат клиенти, които оправдават своите просрочия със забавяне на плащания от страна на държавата или общините. „Допускам, че една част от тези забавяния са целенасочени и чисто политически репресии" - сподели в разговор финансистът.

Хърсев е категоричен, че подобни средства за оказване на политически натиск върху бизнеса, които според него са характерни за цял свят, се ползват и у нас. Примери са забавяне плащането на Водното огледало в „непокорно" Кърджали с цели три години и сделката за доставка на принтери за МВР, договорена от предишното правителство.

Това е начин за налагане на политическа воля: „Ще им спрем папкането", „Ще им кажем сега", „Той с ония предишните работеше" - правят се такива неща, твърди Хърсев и уточнява, че въпросните похвати не само не се прикриват, а се вършат демонстративно.

Ясно защо - за сплашване. Ако си от нашите, ще ти платим ... Сещам се в тази връзка, че през есента на 2009 г. председател на една днес изпаднала в немилост работодателска организация настойчиво съветваше фирмите не просто да третират държавата като останалите си клиенти, а да й доставят стоки и услуги само след предварително плащане.

Каквото и да твърди финансистът Хърсев, това не е нормална практика.

Колко е половин милиард лева

Междуфирмената задлъжнялост е бич за родната икономика. По последни данни на Българската стопанска камара, към края на 2010 г. неразплатените дългове между фирмите възлизат на 157 млрд. лв. Разбира се, реалната дължима сума е далеч по-ниска, защото един и същ дълг се отчита на няколко места по веригата на стойността.

Според БСК, към 30.09.2011 публичната власт дължи на бизнеса 457 млн. лв., в това число 202.3 млн. лв. дължат общините. Половин милиард лева са значителна сума за нашите условия, особено в момент на понижена икономическа активност.

Но загубите за икономиката от висящите държавни плащания са значително по-високи. Щетата набъбва, защото фирмите, работили с властта, нямат с какво да платят на своите доставчици и работници, от което страда общото търсене и продажбите в страната.

Според различните изследвания, ефектът от държавните разходи в икономиката (известен като мултипликатор на държавните разходи) има коефициент между 1.2 и 2, тоест неплащането на половин милиард може да коства на икономиката и един милиард.

При мултипликатор за България от порядъка на 1.5 и трайно поддържане на неразплатени поръчки от средно 500 млн. лв. годишно, вижда се, че спорният правителствен навик отнема от прираста на БВП над 1 процентен пункт годишно.

Най-много 30 дни

Съзнавайки критичната важност на бързото разплащане в ниските икономически фази, Европейският парламент още преди година утвърди Директива 2011/7/ЕС, насочена срещу забавените плащания. В нея се регламентира, че максималният срок за разплащане с бизнеса е 30 дни - както между частни лица, така и за държавните задължения.

Само в изключителни случаи е разрешено забавяне до 60 дни; потвърждаването изпълнението на договорите не може да трае над 30 дни. Автоматична лихва за забавяне след този срок дължат както фирмите, така и държавата.

Тази директива трябва да влезе и в нашето законодателство, като срокът за това е 16 март 2013 г. За целта ще е нужно да се правят промени в Търговския закон, в Закона за задълженията и договорите, в Гражданския процесуален кодекс.

През септември 2011 г. инициативата на депутати от БСП да се транспонира тази директива у нас беше спряна от ГЕРБ в Народното събрание. Но за щастие на бизнеса управляващите нямат друг шанс, освен да въведат и у нас плащане в рамките на 30 дни.

Лошият пример на Дянков

Управителите на фирми могат да се справят по някакъв начин с претенциите на работниците и да се разберат с контрагентите, но пред банките и данъчната администрация сладки думи не минават. Тази неравнопоставеност оказва негативен ефект върху бизнес средата.

Налага се усещането, че щом държавата си позволява да е неизряден платец, същото се отнася и за другите стопански субекти. Това вече вещае проблеми също и за банките - които отчитат, че над 22% от кредитите в страната са проблемни: с просрочие, преструктурирани или загуба. Ето за каква бизнес среда говорим.

Вместо да си хаби мастилото за ялови „антикризисни мерки", правителството можеше чисто и просто да възприеме практиката да се разплаща своевременно с фирмите и покрай това да създаде условия за намаляване на фирмената задлъжнялост. Дори само това би било достатъчно икономиката ни вече да се е върнала на нивата от преди кризата.