В България съставянето на държавен бюджет е Сизифов труд. В случая акцентът не е върху героичните усилия на финансовия министър, а на обречеността парите в бюджета на България никога да не стигат.
Това не се дължи на твърде малкото приходи или на недостатъчната строгост в изразходването им - а на огромните трансфери в посока към пенсионната система.
Те отварят черна дупка в бюджета и ни обричат да гледаме всеки път как камъкът се свлича надолу по склона, т.е. в сегашната ситуация ориентирана към бъдещето фискална политика за нас е невъзможна.
Пенсиите малки, дефицитите големи
Горното сигурно звучи драматично - но само на някой, който не е запознат с числата.
Трансферите - субсидии и вноски в посока към държавното обществено осигуряване, през 2012 г. се планират да са 4.587 млрд. лева. Това е над два пъти повече от всички средства, които държавата ще даде догодина на общините.
Трансферите към НОИ за 2012 г. се равняват на всички събирани приходи от акцизи и държавни такси. Сумата е съпоставима със субсидиите за всичките държавните органи, министерствата и ведомствата за догодина (4.868 млрд. лева според проектобюджета).
През 2011 г. трансферите към общественото осигуряване са планирани на 4.2 млрд. лв., но, разбира се, ще се окажат с поне половин милиард по-високи. През 2010 г. отчетът на държавния бюджет говори за 4.827 млрд. лева трансфери.
Да повторим: за черната пенсионна дупка отиват толкова пари, колкото за армия, полиция, социални помощи, дипломати, правосъдие, образование, здравеопазване, екология, статистика, физкултура, резерв и така нататък, взети заедно.
Тоест да не мислим толкова елементарно, като обвиняваме за дефицитите единствено раздутия административен щат. И да не се прехласваме по строгостта на финансовия ни министър Симеон Дянков, който в края на миналата седмица нареди на всички общински администрации да съкратят персонала си с 15%.
Дори Министерството на финансите да постигне някога чувствително съкращаване на разходите в министерствата и ведомствата, ефектът от оптимизацията автоматично се намалява наполовина, защото я има тази пенсионна черна дупка.
Пет месеца за реформи
Всяко време е предизборно време. Партията във властта изглежда е решила първо да се закрепи в сърцата на народа и чак после да прави реформи в пенсионната система - мен ако питате, реформи в която и да е сфера.
Да се пипа пенсионната система преди местни и президентски избори е политическо самоубийство. Сигурно така мислят пиарите - и мозъчните тръстове - на политическа партия ГЕРБ. След като изборите за парламента по график са през 2013 г., от есента на 2012 г. болезнени реформи няма да се правят.
Зимата е сезонът, в който българинът традиционно става лют, тъй като снегът и студът го изправят пред въпроса за оцеляването. Тъкмо през зимата народът разлюбва своите управници.
Тоест отпишете за реформата също и следващите няколко месеца. Ако нещо ще се прави, то ще е между май и септември 2012 г. - или през 2014 г., евентуално.
През тази година вноските на работещите ще покрият под 50% от изплащаните пенсии, а за догодина се очаква този процент да падне до 45%. С всяка година нещата стават все по-лоши. Не знам дали действително имаме времето да чакаме народът дотолкова да се влюби в ГЕРБ, че управляващите да започнат спокойно да правят непопулярни реформи.
Важният момент е, че не е задължително пенсионната реформа да е неприятна и непопулярна. Според мен дори има решение, което ще се хареса на населението.
Какво може да се направи?
Дори Дянков не може да промени тенденцията на удължаване продължителността на човешкия живот в България.
Тоест пенсии в България ще продължават да се плащат. На пенсии ще разчитат все повече хора. При това пенсиите трябва да станат по-високи - поне няколко пъти над сегашните нива.
Но това не означава, че сме обречени да живеем завинаги в тази бюджетна черна дупка. В публичните финанси, както и във всяко нещо, има две категории хора - огромното мнозинство, което се води по "вечни" правила - и щастливите малцина, които измислят нови неща.
Дано в България, с финансовите й проблеми и в частност с пенсионната реформа, да се заемат неколцина от втората категория.
Идиотизъм е да се разчита на безкрайно повишаване на пенсионната възраст - в общество, в което безработицата сред младежта надхвърля 25%.
Трудно хората, попаднали в "естествена възраст за пенсиониране", ще бъдат производителни и ще създават добавена стойност в едно толкова динамично, информационно общество.
Решението според мен се крие в учредяването на активен пенсионен фонд, който ще управлява държавното имущество в полза на пенсионерите.
Пенсионерите ще получават не точно пенсии, а дивидентите от този фонд. България притежава злато и други ценни метали, гори и плодородни земи, слънце и вятър, важни транспортни маршрути. Докато не разберем какво имаме и как можем да извлечем приходи от него, ще си броим стотинките.
Приватизирай баба си
Днес мантрата на неолибералите (според мен те изобщо не заслужават етикета "либерал". Либералите се борят за свобода и справедливост. Въпросните са ултра консерватори) е пълна и окончателна приватизация. Декларират ни: "Държавата е лош стопанин".
Но в специализираните западни издания вече си проправят път изследвания, които отхвърлят целесъобразността на тоталната приватизация.
Икономическите резултати от пълното раздържавяване на всяка цена са доказано лоши. Почти съм убеден, че тази истина ще стигне по някое време и до нас; политиците ни ще лапнат и тази дъвка, но след като всичко ценно вече бъде разпродадено.
В България държавата притежава активи, които сега действително се управляват лошо. Но икономически правилното решение не е да ги продадем. Така ще вземем едни пари, които незабавно ще бъдат профукани.
Решението е да създадем организация, която ще управлява тези активи по пазарен принцип, а приходите от тях да разпределим сред пенсионерите.
Да помислим върху сведението на Българската асоциация на металургичната индустрия, че през 2010 г. от страната ни е изнесена металургична продукция за 5.3 млрд. лв. Богатствата в недрата на земята са отдавна приватизирани. Ето затова няма пари за пенсии.
Една разумна държава, каквато е например Норвегия, не би постъпила така.
Да помислим и за това, че държавната компания ЧЕЗ притежава електроразпределителните мрежи в България, които бяха приватизирани от нас. Парите отдавна изхарчихме и сега дългосрочно плащаме пенсиите на чехите.
Приватизирахме и БТК, за което получихме 200 милиона, само за да може купувачът няколко години по-късно да препродаде телекома за милиард.
Днес държавата разполага с 2.2 млн. дка земеделски земи. Тъй като Дянков не е предвидил достатъчно пари за субсидиране на зърнопроизводителите в бюджета за догодина, предлага се половината от тази площ да се изнесе на продан.
От продажбата на тази земя ще се съберат примерно 200 милиона лева, които ще подействат на държавните финанси като четвъртата ракия на пияница, тоест точно никак.
Активите трябва да се стопанисват, а не да се продават. Само лошият наследник продава земите на дедите си.
Където е текло, пак ще тече
Слагайки таван за дефицита в бюджета, финансовият министър Симеон Дянков направи международна заявка за фискално благоразумие. Но вътре, вътре в бюджета дупката си зее и изяжда всичко онова, което успяваме допълнително да произведем или икономисаме.
Акцентът върху орязване на държавните разходи не само че не е достатъчен, но и пречи на управлението и води до спад на икономическия продукт. Тази гледна точка, която се доказва в дълговата криза на еврозоната, очевидно е чужда на идеологията на сега управляващите ни.
Разбира се, има много гледни точки и вероятно позицията на Дянков също има своите плюсове.
Но тогава защо се реже живо месо, като се свиват пари за общини, лекари и зърнопроизводители, а привилегиите на служителите на МВР и Министерството на отбраната остават недокоснати? Тези хора продължават да се пенсионират в разцвета на силите си, с пенсионен парашут от 20 хубави заплати, в допълнение към добрата за българските условия пенсия.
След голяма дандания миналата седмица, нещо като опит за реформа в системата на пенсиониране на служителите в силовите министерства доведе до икономисване на "няколко милиона лева", което е просто смешно.
При положение, че 620 млн. лв. годишно отиват само за ранното пенсиониране на тези хора, мисля, че правителството оттук насетне няма никакво право да реже пари на производителни сектори. Надали някой, който не е лично или косвено облагодетелстван от тези привилегии, няма да определи тези пари като чисто прахосничество.
Не виждам и защо държавните служители да не си плащат вноските сами, вместо да чакат от бюджета да им се плащат пенсионните осигуровки. Бездруго имат достатъчно привилегии и бонуси.
