Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Краят на световната търговия такава, каквато я познаваме

След по-малко от месец системата за разрешаване на спорове на СТО на практика спира да съществува и Тръмп изглежда готов да я ликвидира Снимка: iStock/ Getty
След по-малко от месец системата за разрешаване на спорове на СТО на практика спира да съществува и Тръмп изглежда готов да я ликвидира

Светът най-вероятно няма да свърши на 10 декември тази година, но за мнозина, които прекарват кариерата си в системата за регулации на глобалната търговия, тази дата ще има апокалиптични последици.

Това е моментът, в който върховният орган за разрешаване на спорове на Световната търговска организация (СТО) ще прекрати работата си, след като администрацията на Доналд Тръмп блокира нови назначения в състава му.

Без работеща апелативна система международните търговски спорове могат никога да не намерят решението си и бързо да еволюират в тарифни войни, които излизат извън контрол.

САЩ не изглеждат склонни да избегнат кризата, докато други държави не признаят, че СТО, която е донякъде форум за преговори и донякъде - полицай на международната търговия, се е провалила по многобройни начини.

Не смятам, че до този момент администрацията е удовлетворена от типа отговори, които получава от другите членове, коментира Стивън Вон, който се оттегли миналата пролет като съветник на американския търговски представител Робърт Лайтхайзър.

Назряващата криза разкрива и по-дълбоки проблеми в СТО. Базираната на колективен консенсус, организацията, която включва 164 държави в крайно различни етапи на икономическо развитие, като цяло не успя да създаде нови правила за по-свободна търговия след сформирането си през 1995 г.

Преговорите, които започнаха в Доха през 2001 г., бяха окончателно обявени за замразени от САЩ през 2015 г., след като не дадоха особен резултат.

САЩ биха могли да използват дневния си ред, за да направят още по-безпомощна базираната в Женева СТО, след като Bloomberg съобщи по-рано този месец, че американската администрация дава идеята да блокира одобрението на двугодишния бюджет на организацията.

Без пари, глобалната търговска организация на практика ще спре работа догодина.

"Титаник" вече се е ударил в айсберга, няма да потъне в следващите 13 минути, но потъва и не знаем как да го поправим, казва Дебора Елмс, изпълнителен директор на Азиатския търговски център.

"Всички разпъват шезлонги на палубата и бендът никога не е звучал по-добре. Но междувременно корабът потъва, и как да решим този проблем, когато хората дори не искат да признаят, че корабът се е ударил в айсберга?", продължава тя.

Как се стигна до това?

САЩ имат дълъг списък от оплаквания от апелативния орган на СТО, последната инстанция в това, което някои приемат като прекалено съвещателен и ненужно дълъг процес на уреждане на спорове. Годишният доклад на органа за 2018 г. показва, че средно търговските спорове имат 859 дни на фаза на ниво обсъждане и после 395 дни в апелация, което означава 1267 дни или общо три и половина години, цяла вечност в информационната епоха.

Органът обикновено се състои от седем души, но са нужни поне трима съдии, за да изслушват случаите и да издават решения. Мандатът на двама от трите сегашни членове ще изтече на 10 декември, като остава само един съдия - китайският професор Хон Жао.

Най-големите възражения на САЩ са срещу начина, по който членовете на органа създават собствени правила при липса на ясни инструкции от многобройните споразумения, постигнати при основаването на СТО през 1995 г.

Мисля, че е очевидно от доста време, че апелативният орган е взел в свои ръце задачата да запълва празнотите и да създава регулации в области, в които членовете не са се произнесли, коментира Вон.

САЩ са много загрижени от много време, а други членове, включително Европейският съюз, са по-слабо загрижени, и това е нещо, което според мен администрацията заявява, че трябва да се приема по-сериозно.

Недоволството на САЩ от апелативния орган не започва с Тръмп.

През 2016 г. администрацията на Барак Обама блокира избирането на Сюн Уа Чан от Южна Корея за втори мандат. Той беше обвинен, че е надвишил законовите си правомощия при многобройни решения.

Администрацията на Обама също така предотврати преизбирането на американката Дженифър Хилман, бивш висш представител на страната в СТО, заради опасения, че тя не е достатъчно настоятелна в изказването на мнение в решения, атакуващи американското търговско законодателство.

САЩ съзнателно се стараят да предизвикат криза в СТО около апелативния орган, защото смятаме, че с годините са се отклонили от правомощията си, и че кризата е необходима, за да се опитаме да постигнем промяна на ролята на този орган, коментира Робърт Холиман, зам. търговски представител на САЩ в администрацията на Обама.

САЩ възприемат ролята на апелативния орган като институция, която строго налага спазването на "договор", по който членките на СТО са постигнали споразумение.

Европейският съюз и много други държави обаче възприемат органа по-скоро като съд, който може да създава нови регулации за организацията, каза наскоро зам.-генералният директор на СТО Алън Улф.

Лайтхайзър отстоява същата теза в рядка публична изява през 2017 г., когато казва, че ЕС възприема СТО и неговите правила за уреждане на спорове като "вид еволюираща регулация".

Има много различни идеи между тези две неща, заяви Лайтхайзър. Смятам, че изясняването на този въпрос е нещо, което ние трябва да сторим, допълни той.

Разминаването между американската и европейската перспектива се задълбочи миналата година, когато Брюксел застана на страната на Индия и Китай по предложение, което според Вашингтон би направило апелативния орган дори още по-малко отговорен пред страните-членки на СТО.

Близък до Лайтхайзър източник казва, че той е бил особено ядосан, след като ЕС настояват на тази позиция, възприемана като напълно противоположна на тази на САЩ.

Въпреки че Китай и Индия неизбежно ще се противопоставят на оплакванията на САЩ, подкрепата от най-големия търговски блок в света се смята за необходима за дългосрочни промени, заявява източникът.

Пратеникът на Тръмп в СТО Денис Шиа коментира по време на среща на високо равнище през октомври, че "е трудно да видим как ще намерим решения на ‘проблем', за който не сме съгласни, че съществува."

Дори твърдите защитници на системата казват, че ЕС и други членки трябва да признаят проблема.

Ще е нужно да чуем от Европейския съюз и други, които биват възприемани като скептично настроени, че те са съгласни с фундаменталните принципи, възприети от САЩ, че апелативният орган се е отклонил от задачите си, казва Хилман, чийто мандат в апелативният орган е продължил от 2007 до 2011 г.

Поддръжниците на тактиката на Тръмп казват, че негативните последици от спирането на работа на апелативния орган са силно преувеличени.

Дори и ако държавите не могат да обжалват, търговските спорове все пак могат да бъдат внасяни и потенциално решавани формално или неформално на по-ниско ниво.

Безпокойството от перспективата за липса на последна инстанция по споровете накара Канада и ЕС да започнат работа върху "апелативен орган в сянка", който до голяма степен да повтаря модела на този в СТО. Съдиите в него ще са бивши членове на апелативния орган.

Но дори и ако САЩ успеят да прокарат промените си в системата на спорове, американските представители искат да видят още куп други промени в СТО. Сред тях са затрудняване на държави като Китай да обявяват сами статут на "развиваща се държава", което им позволява известни преференциални търговски условия.

САЩ също така искат по-голяма прозрачност от всички държави, особено от Китай, за субсидиите, отпускани на национални компании, които се занимават с износ.

Отслабена Световна търговска организация би ни върнала обратно към ера, която позволяваше на икономически силните държави да прегазват другите.

Преди СТО да утвърди строг процес за разрешаване на спорове, търговията се регулираше от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), при което търговските спорове се решаваха чрез дипломатически средства, вместо по съвещателен, законово уреден начин.

Това не се приема непременно като нещо лошо за Тръмп и неговата група висши търговски представители, които отдавна възприемат СТО като подозрителна институция, целяща да подкопае американския икономически суверенитет.

На този етап всичко излиза извън контрол, коментира Стюарт Харбинсън, бивш представител на Хонконг в СТО, сега консултант по международна търговия в Hume Brophy. Мисля, че това ще е апокалиптичният сценарий, уточнява той.

Недоволството на Лайтхайзър от апелативния процес в СТО само се засили, след като Китай се присъедини към глобалната търговска група през 2001 г.

Системата на СТО за уреждане на спорове просто не е замислена да се справя с правна и политическа система, толкова противоречаща на базовите принципи, върху които е основана СТО, каза Лайтхайзър за Китай, докато свидетелстваше през 2010 г. пред Американско-китайската комисия по въпросите на икономиката и сигурността.

Бившият търговски юрист прекарва по-голямата част от кариерата си в защита на интересите на американските стоманени компании, като подава искове за защитни мита, предпазващи от несправедливо ценообразуване и субсидии, станали възможни заради гигантските мащаби на държавната китайска икономика.

Неудовлетворението му от апелативния орган се засилва, след като решенията на органа са продължили да подкопават американските търговски закони, използвани за защита на икономиката от Китай и нечестни играчи.

"Имаше много случаи в областта на дъмпинга и изравнителните мита, законите за търговска защита, в които по мое мнение решенията на практика са неоправдани", каза Лайтхайзър през 2017 г.

Администрацията на Тръмп, профсъюзите и групи избиратели смятат членството на Китай в СТО за смъртна присъда за американското производство.

Членството в СТО изисква САЩ допълнително да отвори пазара си за индустриалната машина на Пекин, въпреки че Китай редовно бива обвиняван, че пренебрегва правилата на организацията.

Провалът на СТО в справянето с проблеми като кражбата на интелектуална собственост и принудителният трансфер на технологии накара администрацията на Тръмп да действа самостоятелно и агресивно като част от сегашната търговска война на Вашингтон.

Висши търговски представители застават зад решението да се поведе тежка търговска война с Китай извън официалния процес на СТО за уреждане на спорове, с аргумента, че глобалните търговски регулации не се справят с нарушенията от страна на Пекин.

В това отношение проблемите на СТО надали ще бъдат разрешени, докато двете най-големи икономики в света не приключат преговорите по тарифните си спорове - процес, който може да продължи години.

Лон Йонгту, главен преговарящ от страна на Пекин по време на двустранните преговори за присъединяването на Китай към СТО през 2001 г., описва апелативния орган като "перлата в короната" на институцията. И той не оставя съмнения кого ще държи отговорен за прекратяването на съществуването му.

"САЩ подхождат безотговорно, като допускат организацията да стане неефективна", заяви Лон в интервю в Шенжен в началото на ноември.

Действията на САЩ за налагане на по-високи тарифи на стойност десетки милиони долари върху китайските продукти са в тотално нарушение на обещанията и регулациите на СТО. Ако правилата на СТО се игнорират, всичко изпада в състояние на хаос. Мисля, че това ще нанесе най-големите щети на глобалната търговия, казва още той.

Ю Йондин, виден китайски икономист и бивш член на Комисията по парични политики към Китайската народна банка, допълва, че САЩ би трябвало да бъдат "категорично заклеймени", че "блокират назначението на съдии в апелативния орган на СТО."

"Ако няма окончателно решение, върховна инстанция и съдии, механизмът за разрешаване на спорове не може да работи нормално. Трябва да се решават тези проблеми, така че Китай категорично трябва да заклейми действията на САЩ", заявява той.

Това е обща теза сред наблюдателите на СТО в Китай. Китай е отворен за реформи, заявяват те, но САЩ са безкомпромисни в поведението си.

Такива взаимни обвинения показват очевидно, че нито една от страните не е склонна да отстъпи особено много. Нещо повече, китайските експерти рядко казват какъв тип промени би подкрепил Пекин.

Хуяо Уан, основател на пекинския мозъчен тръст "Център за Китай и глобализацията", коментира, че Китай "твърдо подкрепя реформа на СТО", но не описва какви промени би приела страната.

Един от многобройните китайски юристи, отговорни за подготовката на страната за присъединяването й към СТО през 2001 г., пожелал да остане анонимен, допълва: "Китай определено желае отворен глобален пазар и подкрепя глобализацията, но не смятам, че китайските лидери са готови да се променят. Китай заявява, че поддържа глобализацията. Но какви са детайлите?"



Най-четените