Към края на юни 2009 г. броят на заетите в България е бил 3.249 млн. души. В края на септември 2012 г. заетите са вече 2.978 млн. Аз лично тълкувам тези данни на Евростат в смисъл, че дотук управлението на ГЕРБ загуби 271 хиляди работни места.
В български мащаб това означава, че без работа са останали приблизително толкова хора, колкото е работещото население общо на Пловдив и Варна. Тези човешки съдби надали ще трогнат управляващите, които си имат алиби в подлата криза и вероломната Тройна коалиция.
ГЕРБ може и да успеят да прехвърлят другиму вината за ръста на безработицата, но неадекватните мерки за преодоляването й са единствено тяхна "заслуга". Голeмият грях на управляващите е, че под одобрителния поглед на казионните икономисти те (отново) пренебрегнаха интересите на българския малък и среден бизнес и козируваха на
Големите чуждестранни инвеститори
Ако въпросните инвеститори идваха в България да правят компютри или поне части за автомобили, това щеше да е огромна радост за населението и икономиката. Но с няколко редки изключения чуждестранният бизнес интерес у нас е насочен към енергетиката и добивния сектор (злато и природен газ), комуналните услуги, както и търговията на дребно.
Такива инвестиции в национален план водят не до забогатяване, а до още по-голямо обедняване, тъй като печалбите от невъзобновимите природни ресурси, от неизбежните доставки на ток и вода, както и от скромните ни магазински покупки се изнасят зад граница, а не се реинвестират в икономиката.
Фирмата с най-голяма печалба в България през 2011 г. (226 млн. лева) е германски минен гигант, а тази с най-голям оборот - руски нефтен концерн. Общо над 3 млрд. лева годишно изтичат от страната под формата на доход от преки чуждестранни инвестиции. Сигурно двойно повече губим, ако отчетем потенциалната стойност на суровините в процеса на преработка. Нашата реална икономика плаща десятък - поне 10% от БВП - на чуждия капитал.
На този фон лъсва истинската същност зад правителството на ГЕРБ: неолиберално, ощетяващо националния интерес управление, което не се трогва от критики за некомпетнтност или от разкрития за корупция. Със захапката на питбул управляващите до последно ще работят, за да прехвърлят колкото могат повече от националните активи в съюзнически частни джобове.
Не е трудно да се предвиди, че непосредствено преди изборите пак ще се отчетат "огромни успехи в привличането на чуждестранни инвестиции" под формата на продажба на голяма част от добре работещия държавен Български енергиен холдинг. Министър Дянков ще е начело на хорото, младият Добрев ще приглася. Вероятно е да се разделим и с БДЖ за жълти стотинки.
Големите утвърдени западни производители упорито ни избягват, включително защото страната ни е Елдорадо за псевдоинвеститори - като например странният конгломерат, който иска да строи АЕЦ "Белене", без да има фирмен уеб сайт. Твърди се, че през последните 10 години от България са изнесени 16 млрд. долара в офшорни зони. Явно тези пари изпитват носталгия.
Голиат и държавата срещу Давид
Поне на теория, по-малките гъвкави фирми, които познават от първа ръка пазара - своите клиенти, конкуренти, продукти - имат бизнес предимство пред тромавите гиганти, чието основно оръжие са многото пари. В маркетинговата литература първите са наричани Давиди, а вторите - Голиати. Спред легендата Давид побеждава Голиат.
И тук на бойното поле стъпва българското правителство, което подлага крак на нахалния дребосък. Две са основните държавнически хватки в борбата срещу средния и малък бизнес: да се помага на големия и да се натовари малкият с повече задължения.
Данъкът върху доходите на едноличния търговец е 15%, докато корпоративният данък е 10%. Обществени поръчки се възлагат само на големите. За тях е предвидено и по-бързо административно обслужване. Наскоро бяха приети промени в Закона за насърчаване на инвестициите и държавата пое плащането на социални осигуровки за нови работни места при големи инвестиции, обикновено над 10 млн. лева. Според мен това нарушава Конституцията, гарантираща "еднакви правни условия за стопанска дейност" (чл. 19 ал. 2).
Що се касае до административната тежест, май отдавна - от година-две - е нямало промяна в наредбите за касовите апарати. НАП, Инспекцията по труда, Агенцията по храните, пожарната, общинската администрация и т.н. засипват бизнеса с изисквания, които са не само безсмислени, но и често неизпълними в мащабите на семейно или микро предприятие. В същото време електронно правителство - което е държавен ангажимент - все няма.
Освен властта, също и банките са неприятели на малките: статистиката говори, че България е страната в ЕС, където малкият и среден бизнес най-трудно намира банково финансиране. Дори и да бъдат одобрени, малките длъжници са дискриминирани с по-високи лихви.
След като държавната Българска банка за развитие изпразни джобовете си, за да се разплати с големите строителни компании, тя се рее в безтегловност и не може да изпълнява функцията си: да помага на развитието на родния бизнес, преимуществено малък и среден.
Какво губим без малък и среден бизнес?
На първо място гражданско общество. Губим средна класа, която се ръководи от ценности като трудолюбие и честност и има достатъчно самочувствие, за да преценява политиците не по усмивките или обещанията, а според резултатите им.
Губим гръбнака не просто на икономиката, а на обществото. Губим широк слой от хора, които са готови да прибягнат и до съд, но да защитят гарантираните им в законите права - сега толкова често нарушавани, включително от правителството.
Губим данъчни приходи, тъй като малкият и среден бизнес не може да разгърне потенциала си; в същото време големите фирми много по-лесно могат да намалят счетоводната си печалба. Губим и значителни суми за социално подпомагане, защото вместо да опитат да се издържат сами, отказаните от системата потенциални предприемачи влизат в армията на безработните.
Губим работни места. Губим население, тъй като образованите младежи не желаят да бъдат част от българската стопанска пародия и емигрират. Тези, които остават, имат по-малко шансове за реализация, съответно по-трудно създават семейства и правят деца, които по-трудно образоват.
Сегашният стопански модел на България представлява монополистична черга, по която пъпли сган калинкови акари. От селското стопанство до научните изследвания - кръгове и колелца от близки на властта фирми изсмукват регулярно подаваната им държавна бъклица. Конкуренция с тях с нормални икономически средства е невъзможна.
Какво може да се направи?
На първо време на България е необходима партия на малкия и средния бизнес или поне надеждна политическа програма за подпомагане на предприемача. Уж лявата БСП твърдо не е такава партия - показва го сантиментът й към мегапроектите. Всъщност никоя от популярните ни партии не е. (Смятам партиите за вредни в икономически план, но това е по-дълга тема).
Правителството трябва да посредничи за формирането на отраслови триъгълници между банки, наука и бизнес. Сега банките предпочитат да кредитират недвижими имоти и потребление и неглижират производителя. Но банките трябва да са сътрудник на производството - какъвто е германският модел - а не паяк, чакащ фирмата да се оплете, за да си вземе обезпечението.
Банката за развитие трябва да претърпи коренна реорганизация, като се рекапитализира и си постави ясно измерими отраслови и регионални цели. Да се предвидят и финансиране, данъчни отстъпки и технологична подкрепа за кооперативните производствени сдружения.
Над две трети от експортните ни предприятия са чуждестранна собственост. Износът трябва да отстъпи като приоритет пред задоволяването на вътрешния пазар. Политиката на ниски заплати трябва да стори път на американски тип политика на високи заплати, която ще засили вътрешното търсене и ще стимулира възпроизводството на работната сила. Икономиката ни трябва да стане леко протекционистична (не е необходимо това да се заявява на всеослушание).
Плоският корпоративен данък трябва да се смени с плавен прогресивен данък, при който фирмите, печелещи над 100 млн., ще се облагат с до 25%, а най-малките търговци ще получат привилегии като по-ниски държавни такси; данъкът върху дохода им да се намали до 10%.
Селските стопани, особено производителите на зеленчуци, плодове и традиционни храни, също да ползват данъчни привилегии и облекчен достъп до финансиране. Но само това не стига за възраждане на селското стопанство - нужно е цяло ветрило от мерки, от научни разработки за нови сортове и семена до малки земеделски борси между производител и краен потребител.
В тази връзка селското стопанство може да стане ключ към нова етническа стратегия - да превърнем циганите в частни дребни стопани. Да се насърчи сертифициран къмпинг туризъм и да се създадат регионални мрежи от къщи за гости, които ще ползват данъчни облекчения...
Вероятно ще се намерят и по-добри от идеите, които нахвърлях. Място за планове за малкия бизнес има много, тъй като сегашната политика не познава нищо подобно. Засега обаче най-важното е да убедим властта и хората, че противно на казионните икономисти, "работодател - служител" не е единственото възможно трудово правоотношение. Борбата с безработицата може да се води не само с подаръци за чуждите големи, а с насърчаване на българското малко.
Хем ми пълни душата всеки анализ на Събев, хем ми става тъжно. И не от картинката описана вътре, а от това, че такива трезви гласове се чуват само от разни сайтове и маргинални блогове, а от финансовото министерство и телевизията се леят безумия на килограм....
Тези неща си ги говорим с приятели от години, но винаги се стига до политическото представителство. Имаме си параграф 22. 1. Не можем да направим нищо, защото нямаме партия, която да ни представлява. 2. За да се направи партия, първо трябва да има някаква подкрепа, която да играе ролята на гръб, за да не те съсипят или убият от традиционните партии, обсъдени в статията. 3. За да има подкрепа, трябва да има масовост. 4. За да има масовост, трябва да има организационна структура. 5. За да има организационна структура, първо трябва да има подкрепа ... Ако някой знае за движение или партия на дребни предприемачи, да постави линк към техния сайт.
Поредната статия без отговори. Проблемът на нас българите, е не че на знаем какво трябва да се направи / или поне нямаме хора които знаят/, а в това че не знаем КАК да го постигнем. Няма как да искаш от правителството /каквото и да е правителство/ само да направи нещо което да развали собственият му рахат. Тоест, ако автора иска да напише нещо полезно, ще е хубаво до напише една статия със същия обем, за това КАК да създадем партия на "малкият и среден бизнес" КАК българите интересуващи се от това да преодолеят подозрителността си един към друг, КАК да бъдат намерени достатъчно хора, така че подобна партия да е поне съизмерима като поддръжници с хората които искат да си пият ракия и да си гледат зелето в бидона и да псуват партията / която и да е тя/, че не ги оправя. Това са ни проблемите, а не това как трябва да изглеждат нещата. това общо взето го знае всеки що годе буден човек в България.
Аз бих гласувала за човек или сдружение с такова мислене. Къде са?
ЗАКРИВАЙ!!!!
Не ни трябва нова партия. Имаме си достатъчно. юдите, юдеите и ченгетата пак ще я превземат отвътре и това ще отслаби още повече вярата на хората за по-добро. Трябва ежедневно да работиме и мислиме за България и българското. Това е спасението. Политически гиганти не са нужни за да дърпаме конците в държавата. За справка - сокол. "Si vivis Romae, Romano vivito more"
Между другото градските цигани са нещо съвсем различно от селските такива. Повечето от циганите в селото на моя дядо са съвсем порядъчни хора, които наистина можеш да отличиш само по цвета на кожата. Те и говорят като нас, имат спретнати къщи, отглеждат добитък, някои гледат ниви. Работят и произвеждат, колкото и изумително да звучи. Българи (доколкото са останали старци и тук таме някой чичо) и цигани живеят задружно и се уважават. Дядо ми казва, че циганин от селото никога няма да посегне да краде свои съселяни (без значение от цвят на кожата). Знам, че не навсякъде е така, но след като в едно село може да стане, би трябвало и другаде да може да се направи.
Какво да се прави. Ленин.Не задавайте глупави въпроси.
Мимо, тия цигани са гастрольори.
Господин Събев явно не е разбрал,че управляващите имат за цел да съсипят държавата,а не да подобряват икономиката,селското стопанство и доходите на населението .Колкото и да са прости днешните онбашии осъзнават ,че с действията си не постигат нужният национален подем,но това не им пречи да стават все по- богати за сметка на простия народ.Тиквата прие практиката на Доган за изграждане на обръч от фирми ,които обслужват власт имащите - играта запазва правилата,сменят се само играчите.Самия факт ,че парите които изтичат от държавата са повече от инвестираните в производство и тези по европейските програми взети заедно ,говори за обслужване на чужди интереси. Това правителство е анти- българско , анти-държавно и анти-европейско,както и предишните в изминалите 70 години.
Ми така е, щото в България партиите на /малкия/ бизнес /нали ГЕРБ уж трябваше да е такава/ се опитват да превърнат политиката в бизнес, наместо бизнеса в политика. А какво да се направи е много просто /е наистина не е чак толкова просто КАК да се направи, но и това нее нерешима задача/ - систематична политика на стимулиране на бизнеса /специално на дребния, едрия очевидно няма да ни нахрани, трябва да се даде на всекиго възможност сам да го направи/ и ускорено развитие - горе-долу обратното на това, което се прави сега /може даже просто да се прави точно обратното на сега и мисля, че успеха ще е много по-голям/. Всъщност има и много отговори на въпроса КАК - като се започне от решаване на проблема с корупцията - всичко там е ясно, не е въпроса КАК, а КОЙ да го направи. Същото е в съдебната система - двата проблема са тясно свързани. И изпълнителната власт - и тука влиза и полиция и бюрократичен апарат. Финансови стимули - умерени като количество, но достъпни, и не потребителски кредити, а такива за бизнес, особено за производство /дори и с цената на дълг/. Предприемане на действия за сваляне на себестойността - в България всичко е скъпо - и потреблението е твърде скъпо и производството е твърде скъпо зада е конкурентноспособно - статистически това може и да не изглежда добре - сваляне на "стандарта", но ще увеличи и производството и потреблението /без капиталово увеличаване при това, за съжаление валутния ни борд и ЕС тук са до известна степен пречки/... Цял роман може да се напише по въпроса КАК /само дето няма кой да го прочете/ А да, и да се види как го правят в Латинска Америка /не Китай и Корея или Япония, ние китайци няма да станем/...
Предлагам Митко Събев да си замълчи веднъж и завинаги,мнението му публикувано тук е толкова важно за мен,колкото е важна приятелката на оня идиот когото пребих сутринта.Тоест през оная ми работа е.В България е пълно с хора,който много разбират от чуждите дела и професии,но не и от тяхната си.Митко Събев,ако наистина разбираш и имаш нужните знания и рутина за да разрешиш проблемите с малкия бизнес,к'во стоиш тук в кафето и си ми пишеш,драскаш.......със същия успех от целия вход може се съберем долу и да обсъждаме как да си смени въздушния филтър Пенка или Стойка от 3-я етаж,а тя не само,че не може но дори и не си е купила филтър.Страна на дървените философи сме ние,и това докато не се промени ще се мре в мизерия и слугинство.........и не ми говори,че на ГЕРБ или Дянков не му пукало за малкия бизнес а си задай въпроса на теб пука ли ти,утре като отидеш в Карфур да си пазариш тоалетна хартия за 1 лев примерно или кисело мляко с неясен произход за 40 стотинки.
"работодател - служител" не е единственото възможно трудово правоотношение...ей това на мен най-ми харесва...а инак не мисля, че е загуба на време да изкажеш мение и оттам всеки да си каже и...нали затова сме социални ебаси и всички гиганти (производители на мобилни устройства) се трепят да измислят неща, в които можеш по-лесно да си кажеш, да те чуят и да те видят...а това кой какво ще чете, дали ще си губи или печели времето е личен избор ми се струва, м?
Напоследък статиите в този уважаван от мен сайт започват да си приличат, сиреч все едно БСП са развързали кесията и знайни и незнайни драскачи плюят срещу управляващите. Добре де, ама като има толкова много недоволни хора, защо на доматената революция отидоха само Кольо Босия и още 20ина пенсионера? Нещо не ми се връзва. Хем сте много ощетени, хем си стоите на топло и чакате. Предлагате нова партия. Като че ли няма достатъчно. И дори да се направи какво ново и различно ще предложи? Как ще го постигне? Как ще се пребори с лошите комунисти и още по-лошите капиталисти? А бизнес идеи и аз мога да нахвърлям ей така набързо. Съвсем различно е да го създадеш реално и да го развиеш и то без червени пари или мутри зад гърба си. Познавам и такива хора. Те не се различават много от успелите хора на запад - работят по 12-18 часа всеки ден, рискуват често и четат много. Те не се оплакват и не обичат да мързелуват. А ако очаквате от хора, които ги мързи да отидат да си отстояват правата да бъдат предприемачи, нещо не сте преценили правилно.
Най-важно е да си пооправим малко имиджа пред света, за да имаме шанс да привлечем повече чужди инвеститори. А това няма как да стане, ако управляващите ни предизвикват подигравки с всяко свое действие - както се случва постоянно. Тези неща се чуват и навън... Трябват ни управляващи с добър имидж и добро име в Европа.