Дългогодишната сделка между Саудитска Арабия и Русия - два от световните центрове за добив на петрол - се сблъска със своя край през уикенда, изпращайки пазарите в състояние на лек шок.
Ако някой трябва да търси корена на сътресението в отношенията между Рияд и Москва и започналото ценово надцакване между тях, вероятно все в един момент ще стигне до коронавируса.
Заради опасната зараза от COVID-19 консумацията на петрол и горива в Азия спадна сериозно. Така в края на миналата седмица членовете на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) - картел от 15 държави производители на петрол - се срещнаха в централата на ОПЕК във Виена, за да обсъдят планове за действие на фона на развитието на болестта и спада в търсенето на горива.
Макар Русия да не е част от блока, нейни представители бяха поканени на срещата. Причина за това е фактът, че преди три години Кремъл сключи сделка за координиране на производствените си нива с групата, като новият пакт стана известен като ОПЕК+.
Реалната роля на ОПЕК+ е да стабилизира цените на петрола и да ги държи високи, за да могат членуващите там държави да печелят повече и да поддържат икономиките си с приходите от "черното злато". Ролята на обединението е да регулира производството на петрол в членуващите държави, като по този начин изкуствено се намалява предлагането. Междувременно глобалните запаси намаляват, а цената на петрола се повишава.
Но за увеличението на цените ОПЕК+ вече се налага да плаща все по-скъпо. Страните износителки предадоха пазарни дялове на конкуренцията извън мрежата на ОПЕК+, преди всичко на американската индустрия за шистов нефт, заради който на първо време държавите от картела обединиха сили с Русия.
На въпросната среща Саудитска Арабия, която реално е неформален лидер на картела, предложи на участниците да съкратят производството си на петрол с около 1 милион барела на ден, за да не се получи пренасищане на пазара заради намаленото потребление. Предложение, което не резонира особено добре сред представителите на Русия, която според него трябва да направи най-драматичното намаление от всички държави, като съкрати добива си с около 500 000 барела на ден.
Подобен ход би вдигнал цените на петрола, предпазвайки ги от резки спадове заради намаленото търсене, като същевременно ще донесе на страните от ОПЕК, чиито икономики силно зависят от суровия износ, повече приходи.
Рияд смята този ход за необходим, тъй като Азия, и главно Китай и Южна Корея, е силно засегната от коронавируса и вече не ползва толкова гориво, колкото само преди няколко месеца. Китайските рафинерии например намалиха вноса на чужд нефт с около 20 процента миналия месец. По-ниското търсене води до спад в цената на стоките, което по този начин удря икономиката на страните производители на петрол.
Подобен ход обаче не влиза в стратегията на Русия и нейните представители се отказаха от плана. Те отказаха и подновяване на общото партньорство на ОПЕК+.
Все още не е ясно защо руснаците са против този план. Според някои експерти Русия иска цените да останат ниски, за да удари на американската промишленост за шистов нефт или се опитва да овладее по-голям дял от световния пазар на нефт и нефтени продукти.
"Руснаците са по-притеснени от пазарния дял и смятат, че по-добре ще се конкурират със саудитците, отколкото да си сътрудничат с тях в този момент", казва Ема Ашфорд, експерт по цените на петрола към Института CATO във Вашингтон.
Саудитска Арабия не прие особено добре решението на Кремъл и отговори на това, като намали експортните си цени през уикенда, започвайки по този начин ценова война с Русия. Това свали цената за барел с около 11 долара до 35 долара за барел - най-големият еднодневен спад от 1991 г. и началото на Войната в Персийския залив насам.
Резултатът от това решение е, че саудитците заеха изгодни позиции в борбата за останалото търсене на петрол от Азия, тъй като предоставят по-евтин продукт, подпомаган от много ниски производствени разходи за барел. Но тази им стратегия има един голям недостатък - цената на петрола е глобална. Ако саудитците я забият надолу, тя пада почти навсякъде. Което води до сериозно глобално намаляване на приходите от петрол.
Намаляването на приходите означава, че световните енергийни компании (включително по-малките фирми за производство на шисти в Тексас и Дакота) печелят по-малко.
Това стресна сериозно пазари по света, като акциите на Токийската борса паднаха с 5 процента, а топ индексът на Уолстрийт падна със 7 процента, принуждавайки спиране на търговията малко след откриването в понеделник. Тя беше възстановена скоро след това, но трусът определено се усети.
Президентът Доналд Тръмп не е доволен от новината, разбира се, тъй като растящата икономика и силната фондова борса са едни от най-добрите му козове в кампанията за преизбиране през ноември. Едновременно с това обаче той има и повод да се радва, тъй като по-ниските цени на петрола означават, че цените на бензина в САЩ също ще спаднат, което потенциално би могло да засили електоралните му шансове.
Малцина могат да предскажат какво ще се случи по-нататък, особено след като не е ясно какви допълнителни ефекти може да има коронавирусът върху световната икономика.
Това, което е ясно обаче, е, че по-ниското търсене на петрол и по-дългосрочните тенденции на енергийния пазар засега са разрушили доскоро твърдия саудитско-руски съюз - и последствията ще се усетят навсякъде.
"Към настоящия момент положението е всяка страна за себе си", коментира каза Емили Мейердинг, експерт по международно сътрудничество в областта на петрола.
Да се каже обаче, че саудитско-руският разрив е изненада, би било сериозно преувеличаване. Техният съюз, скрепен на фона на възхода на американските шисти, открай време изглежда нестабилен именно заради недоволството от руска страна да се ограничава производството на петрол.
"Хората очакват подобно скъсване от известно време, но никой не очакваше то да бъде толкова драматично", казва Мейердинг.
Експертите са разделени в мненията си относно това каква е истинската причина за разрива между Рияд и Москва. Като възможни са два варианта, които не се изключват взаимно.
Първият е, че Русия иска цените да се понижат, а не да останат стабилни, както Саудитска Арабия иска, за да навредят на американската шистова промишленост. Непосредствените резултати от подобен сценарий изглеждат обещаващи, ако това е истинското намерение на Кремъл. Запасите на по-малките и средните по размер американски компании за шисти са в състояние на свободно падане, като оценката за някои спадна до 45% през последните дни. Това би било и начин Русия да си върне на САЩ за санкциите върху Роснефт заради сделките й с Венецуела през миналия месец.
И има доклади, сочещи, че пазарът на шисти в САЩ е бил поне част от причината Русия да се отдалечи от плана на ОПЕК, тъй като изглежда руският президент Владимир Путин смята, че съвместната работа за поддържане на високите цени на петрола само би помогнала на Америка.
Сега Москва се нуждае от нов път напред за постигане на целите си и той не включва сътрудничество със саудитците, а конкуренция както срещу тях, така и срещу САЩ.
Но някои експерти са скептични, че това е истинската или основната мотивация на Русия. Безспорен факт е, че ако по-малките американски петролни компании понесат удар, по-големи американски фирми като ExxonMobil просто ще купят активите им. И така на практика ще се получи по-голяма консолидация на американския пазар на петрол. Може би по-малко компании в шистовата нефтена промишленост ще останат на повърхността, но американската продукция няма да изчезне. А играта на Русия тогава ще бъде обречена на провал.
Което води и до втората и по-убедителна теория - Русия е решила да играе за разширяване на собствения си пазарен дял в търговията с петрол. Това не може да се случи, ако Кремъл се съгласява от време на време да намалява продукцията си в унисон с исканията на Саудитска Арабия.
В крайна сметка руските фирми продължават да печелят пари, дори и да продават в момент на ниски цени. Маржът на печалбата ще бъде значително по-тънък, но все пак ще спечелят клиенти и известни приходи.
"Всичко се прави за възстановяване на пазарния дял", казва Мейердинг, като според нея и двете страни вече са в ценова и производствена война.
Проблемът е, че играта на Русия и саудитският отговор може да доведе до проблеми и за двете страни. Акциите на техните национални петролни компании - съответно Роснефт и Саудитска Арамко, вече са спаднали. И за разлика от ситуацията през 2015-2016 г., когато Китай изкупува много петрол в периода на ниски цени, в момента на пазара подобни купувачи няма и търсенето в световен мащаб спада, обяснява Елън Уолд, експерт по пазарите на петрол в мозъчния тръст на Атлантическия съвет във Вашингтон.
Това прави решението на Русия вероятно необмислено. Тя ще загуби приходи в своя опит да се конкурира с Америка, но може и да не успее да разшири силите си на пазара енергийния пазар.
Саудитска Арабия се надява, че понижаването на цените, което също навреди на собствените й приходи, ще накара Москва да осъзнае това и да започне отново да сътрудничи. Но дали?
В момента двете държави са като блъфиращи покерджии, които се опитват да се надлъжат една друга.
И както Уолд казва, въпросът сега е кой ще мигне пръв.
