Модерните финанси се градят на едно откритие на Мефистофел. Сега не говоря за влиянието на черните сили върху паричните потоци, а за Гьотевия Мефистофел. В началото на втората част на прочутата трагедия, Лукавият води Фауст в двора на младия император, където цари депресия: не психическа, а напълно стопанска.
Няма пари. Затова бизнесът в страната спи дълбоко и вред се шири морален упадък. Независимо от всички икономии, хазната върви към разорение. Вече се надига ропот сред знатните и народа. Но Мефистофел има сладък лек: просто трябва да се напечатат хартиени билети, които ще олицетворяват огромните съкровища, скрити под земята.
Ако знаехте колко много богатства тънат в забрава и само чакат някой да ги намери - убеждава Мефистофел недоверчивите императорски сановници: "перли, пръстени, огърлици, бокали, рубинени чаши". Всичко под земята по закон принадлежи на императора, тоест той може да го използва независимо от подробността дали съкровището е вече изкопано или не.
Когато хартиените пари действително са отпечатани и тръгват сред народа, дяволът слуша със задоволство как финансовият министър описва щастието на търговците, армията, кръчмарите, жените. Настъпва фазата на стопанския подем - благодарение на финансовите продукти, които в наше време биха се наричали деривативи.
Не знам друга страна да има повече (истории за) скрити иманета, отколкото България. Съкровища останали от турци, хайдути, български боляри, римляни и гърци, траки, че и преди траките. Много богатства има заровени из нашите размирни земи.
Тогава да последваме урока на Мефистофел. Вместо да си смущава съня заради лошите перспективи за външния дълг, вместо да пие успокоителни заради състоянието на бюджета и на платежния баланс, финансовият министър Симеон Дянков с благословията на императора би могъл и той да напечата няколко подобни билетчета.
"Платими незабавно, след като тракийско съкровище бъде изкопано" - може да пише на тези финансови продукти. Освен че ще помогнат на разстроените ни финанси, тези държавни облигации ще послужат и за реклама на културния туризъм. Ще насърчат патриотизма и може би дори земеделието.
Те ще са аргумент и за външната ни дипломация, която ще убеждава Брюксел: "Дайте пари за магистрали, че да направим преди това по трасето археологически проучвания. Колкото по-бързо получим пари за магистрали, толкова по-бързо ще си платим външния дълг".
Ама защо тези подземни богатства да са задължително обработени? Археологията започва да се ползва с неоправдани привилегии пред геологията. Ами то ние имаме и енергийни ресурси. Това газ имаме колкото две Русии, особено когато слушаме нашите политици. В лудогорските шисти, край Червен бряг, а из Черно море просто няма къде да стъпиш от газ - газ до газ е там.
Държавна ценна книга върху горещо предполаганите български подземни богатства - кой няма да си купи?! Нали в Добруджа имаме черни въглища, и то много. Из планините мед, цинк, олово ... Първата известна медна мина в света е в България. Ами злато, злато колко имаме?!
На този елемент от Менделеевата таблица развихрилото се въображение на предполагаемия пласьор на български подземни деривативи (БПД - и името им едно такова хубаво, продаваемо, по нищо не отстъпва на ДЦК) обаче ще бъде спряно. "Златото от българските мини ти го не пипай, то си е съвсем друга работа, има си съвсем различно предназначение" - ще му кажат.
И принудени да ограничим финансовата си изобретателност, ще трябва все пак да се насочим предимно към подземните богатства на торевтиката, древното ювелирно изкуство.
Премиер - императорът наскоро уволни един свой приличен министър затова, че „тича след събитията". Да не стане така, че и ние да се изложим пред този непримирим враг на журналистическата и финансовата халтура? Дали в тези си разсъждения също не тичаме след събитията, тъй като правителството от доста време ни пробутва - пардон пласира - въпросните подземни деривативи.
Ето например сонм от министри плюс един вицепрезидент вчера рязаха ленти при церемонията по завръщането за срок от един месец на Панагюрското златно съкровище в Панагюрище. Това било „инвестиция в самочувствието на нацията" и щяло да помогне за развитието на културния туризъм. А нашият култмин Вежди Рашидов в прав текст посочи: България лежи върху ценности.
По всичко личи, че имаме типичен случай на БПД, български подземен дериватив. Пак ни изпревариха мъдреците правителствени. И с изключение на шистовите газища добре го правят пласмента, особено когато работят за българския мощен туризъм (да не си мислите друго, става дума за мощи на светци). Чак и подводни деривативи въведоха, когато морето тази зима изяде рибарските лодки, а те откриха и пуснаха в обращение цял римски град.
Тук е редно да отправим предупреждение към финансовия ни стопанин Дянков. Внимавайте, господине, да не ви изстине мястото! Че се любувате от археология много добре, ама напоследък пръв пласьор на БПД-та сред народа и медиите става новият министър Делян Добрев. Тъкмо той обяви за огромните залежи черноморски газ, непосредствено след като Газпром ни смъкна цената на газа с 11%, а Булгаргаз за компенсация ни я вдигна с 12.73%.
Тъкмо той сега и реже ленти на Панагюрското съкровище. Високо се мери това момче. Твърди, че златните тракийски съкровища били свързани и с енергетиката, т.е. демонстрирали ползата от това подземните богатства на България да се отдават на концесии.
Ето на това се казва то "комплексен БПД". Висока класа, широк размах. Защо да си правим труда да говорим, че от концесиите за държавата остават трохи, а избраните концесионери на подземните богатства - сред тях и хора като Валентин Захариев - са няколко дузини в списъка на 100-те най-богати българи. Подробности. Чрез подземни богатства към лични богатства!
Добре им свалиха цената - направиха националните товарни железници в напълно подходящ за продан вид. Сега остава да продадат на сметка и Лизимаховото съкровище край Калиакра, барабар със златото в пещерата на Вълчан войвода - и свободата може да обяви пълна и окончателна победа в България.
