Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Аферата HSBC: Клиентите са ни скъпи

Едва след т.нар. Swissleaks, най-голямото изтичане на секретните банкови документи, HSBC пое ангажимент да въведе "строг контрол" над кешовите тегления над 10 000 долара.
Снимка: Getty Images
Едва след т.нар. Swissleaks, най-голямото изтичане на секретните банкови документи, HSBC пое ангажимент да въведе "строг контрол" над кешовите тегления над 10 000 долара.

В един слънчев септемврийски ден през 2005 г. британският текстилен магнат Ричард Каринг влиза в женевския офис на HSBC, придружен от бодигарда си.

И излиза с куфар, пълен с пари - 5 милиона швейцарски франка в кеш, или еквивалента на 3,4 млн. долара (по актуалния обменен курс).

Каринг предупреждава HSBC за желанието си да изтегли парите малко по-рано, като обяснява, че има намерение да ги внесе по сметка в друга финансова институция в Женева, но не желаел да прехвърля парите по банков път, за да не осветява отношенията си с двете банки.

Изискването му да получи огромната сума в брой създава известни притеснения на швейцарските банкери - но не непреодолими.

"Каринг е изключително ценен клиент", пише в документ на HSBC Swiss. "Той е напълно наясно с факта, че искането му е извънредно - особено като се има предвид размера на сумата. В същото време, той напомни, че е дългогодишен клиент на Групата и че при всички свои действия е подхождал напълно коректно спрямо банката"

Не на последно място - Каринг споменал пред банкерите, че е близък приятел с председателя на борда на директорите на банковата група сър Джон Бонд.

В крайна сметка, лично ръководителят на швейцарския клон на HSBC Петер Браунвалдер дава разрешение за изплащането на петте милиона швейцарски франка "с извънредно споразумение".

Банкерите от HSBC смятат, че транзакцията е "скрита" зад непробиваемата стена на швейцарската банкова тайна.

Днес, обаче, информацията за тайното прехвърляне на огромната сума пари (и не само за нея) е разкрита през изтичането на секретните файлове от швейцарския клон на една от най-големите банкови групи в света - демонстрация на готовността на финансовите мениджъри да предоставят безпроблемно големи парични трансфери в брой на чуждестранните си клиенти.

"Банките би трябвало да сигнализират за съмнителна активност при подобни транзакции. Във Великобритания, например, няма да ви позволят да изтеглите подобна сума пари накуп", споделя пред Guardian бившият данъчен инспектор Ричард Брукс.

Големите кешови транзакции са класическа "аларма" за банкерите.

Но вместо да блокира тегленията или дори да проведе разпити на съмнителните си клиенти, ръководството на банката е разрешавало да се изнасят пакети с непроследими банкноти.

Едва след изтичането на секретните документи - считано за най-голямото осветяване на банкова тайна в световен мащаб - HSBC пое ангажимент да въведе "строг контрол" над кешовите тегления над 10 000 долара.

"Признаваме и поемаме отговорност за нарушенията и проблемите с контрола в миналото", обявяват от банката в писмена позиция.

"През последните няколко години предприехме съществени мерки да приложим реформи в системата и да се освободим от клиенти, които не отговарят на новите стриктни стандарти на HSBC. От 2007 г. (периодът, "осветен" в изтеклите документи) насам швейцарският клон на банката е намалил клиентската си база с близо 70%", допълват от HSBC.

Swissleaks разкрива, че финансовата институция приема ежедневни парични преводи в най-разнообразни валути - британски лири, евро, долари, дори датски крони.

Пари, които са предназначени за харчене извън Швейцария - често за луксозни покупки извън контрола на данъчните служби.

"Защо за Бога бихте отишли до Швейцария, за да изтеглите британски лири в кеш? Защо просто не накарате швейцарския клон на банката да ви преведе сумата по банкова сметка във Великобритания? Не мога да се сетя за причина, която да не е свързана с опит за прикриване на доходи от данъчните служби", коментира специалистът по данъчно право Джолион Моъм.

Един от най-големите кешови преводи на банката - 100 000 долара, изтеглени от Бени Щайнмец, търговец на диаманти - е придружено с банално основание. Щайнмец твърди пред банката, че ще ползва парите за командировъчни разходи и гориво за пътуванията си до Южна Африка и Русия. Според него - действията му напълно съответстват на законовите норми.

Еуфемиано Фуентес, испанският лекар, съден след шумен скандал през 2006 г. за участие в схема за незаконен допинг на състезатели по колоездене, също е клиент на банката. Фуентес е изтеглил общо 265 000 евро в кеш на няколко пъти в рамките на 2005 г., като пред банката е декларирал, че възнамерява да си купи лодка и да плати разходите по лечението на дъщеря си.

През 2013 г. мениджърът от HSBC Несим Елмалех се призна за виновен по обвинение за създаване на схема за пране на пари, при която заможни клиенти на парижкия клон на банката са получавали значителни парични преводи от вноски от продажба на наркотици.

Не всички клиенти на швейцарския клон на банката са лица на публични длъжности, голяма част от тях не са извършители на противозаконни деяния.

Някои от тях желаят да прикрият личните си средства по семейни причини - какъвто е случаят с финландска учителка, която си е открила сметка, за да задели пари без знанието на съпруга си.

Подобен е случаят на британски банкер, който твърди, че държи 5 млн. лири в швейцарска сметка само за да не разкрие размера на годишния си бонус пред колегите си. Имената на тези хора умишлено не са осветени от медиите, които получиха достъп до базата данни на Swissleaks.

По данните на ръководителя на британската данъчна служба Дейв Хартнет от 2011 г., обаче, потенциално невинните лица са малко на брой - не повече от 20% от британските граждани, които са притежатели на банкови сметки в Швейцария.

Изтеклите документи показват още странни примери.

Един от британските клиенти на швейцарския клон на HSBC се е опитал да изтегли 30 000 лири "по спешност".

"Мъжът беше останал с впечатление, че швейцарската банкова тайна е отменена и семейството му се опитваше да изтегли всичките си активи. Информирахме го, че е подведен и че няма нужда да намалява наличностите си толкова бързо", пише в документ, изтекъл от банката.

Британецът обаче обявява съвсем спокойно незаконните си намерения. Според осветения доклад на HSBC клиентът заявил пред банкерите: "Какъв е смисълът да имам "офшорни" пари, като не мога да си ги ползвам".

Според доклада той е поискал от банката да осигури "човек, който да му пренесе парите в кеш във Великобритания".

"Не прие предложението ни да му прехвърлим средствата в британския клон, тъй като щяло да му се наложи да се идентифицира с документ за самоличност. Той каза: "Знам, че вашите банки имат възможност да предоставят такава услуга, като използват представителя си в Панама за прехвърлянето на парите", пише в доклада.

Мениджърите в HSBC отказват да извършат сами трансграничната куриерска услуга. Обясняват на клиента, че са готови да предложат "пасивно", но не и "активно" съдействие.

Информацията показва, обаче, че банкерите на HSBC Swiss са посещавали над 25 държави за тайни срещи с клиенти, собственици на недекларирани сметки в банката. Между 2004 и 2005 г. са организирани над 1600 подобни "визити", при които служителите на банката съзнателно са участвали в незаконни операции или са консултирали клиентите как да избягват данъчни задължения.

Месеци преди данъчната служба в САЩ да получи изтеклите документи от HSBC Swiss, американският хирург Андрю Силва признава, че през 2010 г. банката доброволно му е предоставила 100 000 долара в пачки, като ги е прехвърлила на таен адрес в няколко пощенски пратки.

Според свидетелските показания по делото банката е предупредила клиента си да не трансферира парите по банков път, защото "така ще остави следа за американските власти".

При непроследимите кешови преводи данъчното облагане става "доброволно".

"Ако човек изтегли пари в брой от банка в Женева или Цюрих, няма как преводът да бъде проследен в Лондон. Счетоводителите работят с банкови документи. Когато няма наличност, няма и данъчно задължение", коментира Ричард Брукс.

 

Най-четените