Премиерът Бойко Борисов обяви, че ще бъдат внесени законодателни промени, които да отменят прихващанията и цесиите, направени в КТБ - с което в държавата да се върнат обратно 800 милиона лева. Министърът на финансите Владислав Горанов уточни, че става въпрос за отмяна на прихващанията между кредити и влогове и по-точно, за обявяването им за нищожни.
Това, всъщност, е втора серия на атаката срещу цесиите - миналата седмица бяха внесени законови промени, според които продадените чрез цесия депозити не са защитени по закона за гарантиране на влоговете.
Какво е цесия и прихващане?
Цесия имаме, когато един кредитор прехвърли своето вземане на друго лице.
Например, Вежди Рашидов продава своя влог в КТБ на някой, наречен Иван Иванов. Двете лица си разплащат някаква сума помежду си, която е по-малка от влога в КТБ. В случая цесията не променя ситуацията в КТБ - тя все още дължи същата сума, но я дължи на друго лице (вместо на Вежди Рашидов, дължи на Иван Иванов).
Понякога, обаче, цесиите се използват за фиктивно раздробяване на влоговете.
Например, ако едно лице има влог от 2 милиона лева, законът за гарантиране на влоговете му защитава само първите 196 хиляди. Ако това лице, обаче, чрез цесии фиктивно раздроби влога си на 10 части, тогава може да се опита да твърди, че всъщност всяка от 10-те части от влога е защитена по отделно, т.е. държавата трябва да му плати целите 2 милиона лева.
Това реално не е разрешено от закона, но за по-сигурно парламентът ще го запише още по-ясно в закона, за да не се водят безсмислени дела.
По-големият проблем са т.нар. прихващания.
Какво е това? По-горе описахме как някой, наречен „Иван Иванов" може да си купи цесия - да кажем за 2 милиона лева. По този начин, този човек има да взема от КТБ 2 милиона лева. Да си представим, че същият „Иван Иванов" е също така длъжник на КТБ за 2 милиона лева.
Тогава той може да направи прихващане - праща писмо на банката и декларира, че е едновременно длъжник и кредитор на банката с 2 милиона лева, поради което двете насрещни задължения се погасяват. Така КТБ едновременно губи своя длъжник, но и своя кредитор.
Каква е вредата за държавата?
Някой ще каже, че няма никакъв проблем в цесиите и прихващанията, защото те едновременно намаляват както кредитите в КТБ, така и депозитите в КТБ, т.е. те не променят ситуацията.
Така е на пръв поглед, но реално ситуацията е по-сложна. Причината е, че цесии и прихващания правят основно добрите кредитополучатели на банката (те имат парите и желанието да направят такива сделки). Фиктивните и връзкарските фирми, които са взели кредити от КТБ, нито имат пари, нито имат желание да ги връщат, така че те не правят цесии и прихващания. Нещо повече, от страна на вложителите цесии и прихващания правят само негарантираните вложители (гарантираните ще си получат всичко от държавата, така че нямат причина да правят цесии).
Следователно, колкото повече цесии и прихващания се правят в КТБ, толкова по-малко добри кредити остават в банката и в същото време, толкова по-малко негарантирани вложители остават в банката.
В крайната ситуация може да се стигне дотам, че в КТБ ще останат само лоши кредити, от които няма да се съберат никакви пари.
И тук е проблемът на държавата - тя (чрез фонда за гарантиране на влоговете) изплаща всички гарантирани влогове до 196 хиляди лева и става кредитор на КТБ. След като изплати 3.5 милиарда лева на вложителите, фондът започва да събира кредитите на КТБ, за да си върне парите.
Но ако в КТБ са останали само лоши кредити, фондът няма да събере нищо и ще остане на червено с 3.5 милиарда лева.
Обратно, ако няма цесии и прихващания, в КТБ ще останат не само лоши, но и добри активи - т.е. фондът за гарантиране на влоговете ще може да ги продаде и да си върне обратно голяма част от похарчените пари.
В този случай, негарантираните вложители ще претърпят по-големи загуби. Данните подкрепят тези разсъждения.
Според доклада на БНБ в КТБ има заявени цесии за 1.2 милиарда лева и прихващания за близо 800 милиона лева - и повечето от тях са цесии за добри кредити, тъй като освобождават много малко обезценки за лоши кредити (само 160 милиона). При отмяна на цесиите, тези 800 милиона ще останат за кредиторите на КТБ, най-вече за фонда за гарантиране на влоговете.
Накратко, чрез цесиите и прихващанията всички загуби на КТБ се прехвърлят върху фонда за гарантиране на влоговете. Чрез отмяна на прихващанията държавата прави обратното, защитава фонда и прехвърля загубите върху негарантираните вложители.
Може ли да се отменят?
Основният въпрос тук е с какъв точно юридически похват ще се отменят цесиите.
Реално има такава възможност, защото след като държавата може да позволи прихващанията със закон, тя също така може и да промени закона и да не ги позволява.
Общо правило е, че при фалит на компания или банка синдикът на фалиралото дружество има право да атакува и отменя сделки, които увреждат интересът на кредиторите. Така че реално става въпрос за подсилване на това правило, за да се защитят по-добре кредиторите и най-вече фондът за гарантиране на влоговете (който ще вземе заем от държавата).
Но текстовете трябва да се изпипат добре, за да издържат на очакваното съдебно оспорване.
* Георги Ангелов е старши икономист в Институт „Отворено общество"
Донякъде е правилна тезата на автора, но само донякъде. А и този начин на уреждане на задължения нито е измислен вчера , нито се прилага за първи път само за тази банка. Преди това не беше проблем ли? Погледнато от друга страна, това означава, че може да се гръмне всяка банка и все ще плащат вложителите.А големите влогове рядко са на физически лица. Обикновено са на фирми, дали частни или държавни, не е толкова важно в случая. Та дали не е целта точно тях да ударят по този начин? Кредитите се продават по същата процедура, ама ако някой няма накуп цялата сума, то те става собственост на друг, с неясно какви цели и отношения към фирмата длъжник. Или начин за преразпределение на баницата под тезгяха. Начин някой да се сдобие с апетитни хапки, на нищожна цена. Дали не беше това и целта с бутане на банката? И сега някой се сеща, че може да изтърве гювеча. И почва един популизъм - ама ощетяват се другите, ама фонда, ама тва, ама онова... Иначе, като се продават от банки или различни фирми, кредити с просрочие или по някаква причина спряно плащане, нема проблеми , нали! Щото разни мутренски фирми сума народ луди направиха по тоя начин. Телефонни заплахи, писма до работодатели и още куп други "коректни" начини за събиране на задължения. Ама там Г. Ангелов не забеляза проблеми. Странно...много избирателно виждане!
Препоръка - никога не публикувайте текстове, в които икономисти обсъждат юридическата рамка на един казус. Подвеждате непредубедените си читатели, не заради друго. Наемете си студент 3-ти курс по специалността "Право" или какъвто и да е колега /убедена съм, че има такива, които на полза роду ще дадат адекватно мнение/, но никога не позволявайте в една статия да бъдат изписани толкова много откровени глупости.
Статията на Георги Ангелов с малки и незначителни грешки е много добра. Грешката е по отношение не следното твърдение: ,,след като държавата може законодателно да допуска прихващания и цесии, следователно може и законодателно да ги отменя" . Проблемът е не какво законодателно държавата може, а какъв ще бъде резултатът от приемане на закон с действие назад във времето и конкретно по отношение на това, че прихващанията и цесиите към момента на реализирането им са били извършени съгласно действащото позитивно право.и следователно последните са законни. Друг проблем, по отношение на законодателната техника се състои в това, че ,,мъдрият български законодател" се опитва да наложи разпоредби, отнасящи се единствено по отношение на КТБ в законова разпоредба, т.е такава , която ще важи за всички банки, което е наистина смущаващо и особено опасно. При текст в закона отменящ извършените прихващания и цесии се създават обективни предпоставки българската държава да бъде осъдена в последствие от лицата, които са действали съгласно закона , такъв какъвто е бил в момента на реализирането им, при извършените прихващания и цесии.