Защо плащаме данъци?

"Никой не иска да плаща данъци, включително и аз", каза преди седмици директорът на МВФ Кристин Лагард.

Щом шефът на най-голямата глобална финансова институция признава, че не харесва държавата да взема пари от нея, трябва да има наистина основателна причина за това. Самата Лагард, която работи в МВФ и няма правителство, което да я тормози, не плаща данъци върху заплатата си.

В България много хора не дават пари на държавата. Т. нар. данъкоплатци са малцинство.

Броят на работещите официално българи е около 3 млн. души. Дори от сметката да се изключат децата и хората над 65 години, заетите са по-малко от половината от всички в активна трудова възраст.

Останалите 4.2 млн. жители на България официално не се трудят и не плащат данъци върху доходите си. От какво живеят тези хора? Над 2 млн. от тях са пенсионери. При това броят им непрестанно расте.

Само през първата половина на тази година новите пенсионери са с 25% повече, отколкото през миналата, когато се увеличиха с над 50%. През 2016 г. вероятно пак ще има скок на броя им, заради повишаването на пенсиите и промените в правилата за пенсиониране на полицаи и военни.

Според сегашното законодателство те трябва да имат 27 години стаж, от които 18 години в системата на сигурността, за да излязат в пенсия. От 1 януари 2016 г. влиза в сила изискването да са навършили 50 години и 10 месеца.

По данни на НСИ икономически неактивните лица на 15-64 навършени години са 1.45 млн., или 31% от населението в същата възрастова група.

Разбира се това не означава, че тези хора не работят, просто много от тях не плащат данъци на държавата. При условие, че сивият сектор формира около една трета от икономическата активност в България, в изнесените по-горе данни няма нищо учудващо.

И така догодина държавата ще трябва да плаща повече и с 2.5% по-високи пенсии. Вдига се и минималната работна заплата. Предстоят и плащания по външния дълг на стойност над 1 милиард евро. Освен това трябва да се връщат и парите взети от банките в страната по краткосрочни заеми.

Финансовият министър Владислав Горанов представи бюджет за 2016 г., в който дефицитът намалява до 2% от брутния вътрешен продукт на страната, спрямо 5.8% през 2014 г. и 3% през тази година. В същото време обаче държавният дълг нараства с 2.8 млрд. лв., до 26.6 млрд. лв.

Намаляването на дефицита, съчетано с увеличаване на дълга, означава, че правителството няма да отложи финансирането на разходите във времето, а разчита на по-високи приходи още през 2016 г.

Когато планира дефицит, държавата на практика изтегля в бъдеще, взимайки заеми, и по този начин в някои случаи оскъпява - в зависимост от лихвите и инфлацията - финансирането на настоящите плащания от бюджета.

През 2016 г. обаче увеличението на държавния дълг няма да се дължи на бюджетен дефицит.

Горанов планира ръст на приходите в хазната с 2.4 млрд. лв., спрямо тази година, до рекордните 20.6 млрд. лв.

За целта държавата трябва да събере с 13% повече корпоративен данък, с 3% повече данъци върху доходите на физическите лица, с 9% повече ДДС, с 12% повече акцизи и с 54% повече такси и глоби от гражданите и фирмите. Поне такива са плановете в проектобюджета на финансовото министерство.

Предвижда се огромен скок на неданъчните приходи и то най-вече в частта на държавните такси.

Този амбициозен бюджетен план трябва да се реализира с множество малки изменения на различни нормативни актове - от облагането на нивите в близост до селата, до абсурдното изискване фирмите да декларират, когато активите им - коли, офиси, сървъри - се използват в извънработно време и това да води до намаляване на данъчния им кредит.

Сумарно данъчното и неданъчното бреме, което налага държавата върху българите ще се увеличи догодина с 13%.

Да уточним все пак, че става въпрос за хората и компаниите, които са на светло. Останалите така или иначе не плащат на държавата, поне не и пряко.

И така, за какво плащаме данъци?

В България, за много неща. Държавата ежегодно пълни огромни финансови дупки в пенсионната и здравната системи, и в енергетиката. Не защото така трябва по принцип, а защото и трите сектора са нереформирани и предлагат множество възможности за източване и кражби на пари.

Освен това държавата плаща от бюджета и за различни инфраструктурни проекти, например магистрали, като голяма част от тези средства се възстановяват от европейските фондове.

Предвидените в новата 7-годишна бюджетна рамка на Европейския съюз пари за нови пътища в България обаче са много по-малко. С други думи строителните амбиции на управляващите вече ще трябва да се финансират основно от бюджета.

Държавата преразпределя ударно средства, взимайки от работещите легално българи и фирми, за да дава на всички останали.

А все по-малкото хора, които остават да се трудят и да правят бизнес на светло в България, продължават да чакат да получат за данъците и таксите, които плащат, добро публично образование за децата си, качествено здравеопазване, пътища без дупки, които не се нагъват няколко месеца след построяването им, работеща полиция и съдебна система.

Така, докато по света данъкоплатците знаят за какво плащат данъци, макар и да не им харесва, в нашата страната си плащаме за чакането.