Да дължиш пари е неприятно, но особено лошо става, когато се стигне до намесата на съда. Понякога човек дори не подозира колко е закъсал. Какво се случва, когато в пощенската кутия пристигнат "изпълнителен лист" и покана за доброволно плащане на дълг? И какво да правим, за да се предпазим от неприятни и нежелани запознанства със съвременните бирници, които се наричат съдебни изпълнители?
В далечната 2006 г. Наско Петров решава да изтегли 2000 лв. от банката, в която работодателят му превежда заплатата. Разполага с нужния доход и дори му предлагат да изтегли по-голяма сума. Той отказва и след няколко дни получава искания заем за срок от 2 години.
В края на 2008 г. Наско напуска фирмата, а тя съответно спира да превежда заплати в сметката му в банката кредитор. Смяната на местоработата не изглежда проблем - срокът на заема вече е изтекъл и всички дължими вноски за двете години са платени. Поне така си мисли нашият герой.
Близо 3 години по-късно обаче Наско открива в пощенската си кутия писмо, от което научава, че е некоректен длъжник, че е осъден и че трябва да преведе по сметката на частен съдебен изпълнител 1800 лв. Сумата включва задължението му към банката и всички разноски по съдебното дело, както и такси, комисиони и лихви към съдебния изпълнител.
Като се съвзема от първоначалния шок, човекът се зачита в документите и разбира откъде му е дошла белята. Оказва се, че не е платена последната вноска от заема - 84 лева. За три години върху тази сума са се натрупали наказателни лихви и дългът е нараснал на 933 лв. Към това се стоварват още 446 лв. разноски по делото и плащания за частния съдебен изпълнител.
А писмото всъщност е покана за доброволно изпълнение или по-просто казано - за издължаване на борчовете. В поканата се обяснява, че ако Наско не установи контакт със съдебния изпълнител в рамките на две седмици и не започне да погасява дълга, имуществото му ще бъде описано и ще започне процедура по неговото разпродаване.
"Ако решите да оказвате съпротива,
ще бъдете наказан с лишаване от свобода", предупреждава писмото.
Поканата е придружена от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и копие от запорното съобщение, изпратено на настоящия работодател на Петров. Има и напомняне, че след като длъжникът е осъден, върху дълга му до момента на погасяването се начислява законовата лихва за просрочия, която е 10% + основния лихвен процент.
Защо Наско не е разбрал, че "виси" с последната си вноска? Нали в банката разполагат с всичките координати на кредитополучателя, включително с телефони и адреси на родители и поръчители. Как така никой не го е потърсил, за да му напомни, че дължи още 84 лв. по заема си и че се трупат лихви?
Ами в договора не пише, че финансовата институция е длъжна да подсеща некоректни или разсеяни клиенти. Излиза, че за банката е по-лесно да не се занимава с дребни суми, да изчака да се понатрупат лихви, а след години да прехвърли казуса на съдебен изпълнител, който да издири длъжника и да събере от него колкото пари може, вкл. и за съдебните разноски по делото.
Има един особено опасен детайл, който не засяга нашия конкретен случай, но е изключително важен за хора с повече от една неплатена вноска по заем. Публична тайна е, че понякога банките начисляват наказателните лихви не върху размера на забавената вноска, а върху целия остатък по кредита за всеки просрочен ден.
В много случаи клиентите дори не усещат в каква клопка са попаднали. Други се сещат да поискат справка, но не успяват да "разчетат" написаното. Най-оправните просто си наемат адвокати. Стигне ли се до съд,
в повечето случаи Темида отсъжда в полза на гражданите
Не са малко и случаите, в които при забавяне на вноски кредитът става незабавно изискуем. (Въпреки че по закон кредитът става изискуем при забава от 90 дни. Бел.ред.) В тази ситуация много внимателно трябва да се проверят условията на договора, с който заемът е отпуснат, защото не винаги банките имат право да си поискат цялата сума наведнъж, заедно с всички лихви. Да не говорим, че може да се договорите за извънсъдебно споразумение и всичко да приключи по доста по-безболезнен начин.
Както всички знаем, кризата увеличи рязко броя и дела на просрочените и необслужваните кредити. Това създаде допълнителна работа на банките, съдилищата и частните съдебни изпълнители.
По данни на Камарата на частните съдебни изпълнители има бум на изпълнителните дела. Банки, фирми и граждани имат неуредени сметки между 2.5 и 3 млрд. лв. Зад тези суми стоят около 300 000 иска. За пет години, откакто съществуват, частните изпълнители са върнали на кредиторите 1.670 млрд. лв., като всяка година сумата става все по-голяма - от 95 млн. лв. през 2006 г. до 560 млн. лв. през миналата година.
През 2010 г. частните изпълнители са работили най-много за бизнеса, като в 70 000 случая фирми са се обърнали към тях за събиране на дългове. Банките са завели 46 000 дела, а гражданите 18 000.
Адвокати обясниха, че почти с 50% са се увеличили делата, заведени срещу банки заради неправомерно начислени лихви и погрешно осчетоводени вноски по кредити. Не са редки и жалбите за случаите, в които банката не е потърсила кредитополучателя, за да го подсети, че дължи пари.
В тази връзка юристите съветват клиентите си, когато рефинансират кредити или когато се издължават окончателно на банката, да изискват документ, който да удостоверява, че задължението към съответната финансова институция е погасено.
Точно защото не е проверил и не е поискал от банката документ, че вече не й е длъжник, Наско се оказва мишена на частния съдебен изпълнител и на самата банка в продължение на години. Понеже ограничен брой хора разбират сложния език на юристите, малцина се осмеляват да обжалват решението на съда, с което дългът е възложен на съдебен изпълнител. Срокът за това е 14 дни, след получаването на покана за доброволно изпълнение.
В най-масовите случаи основание за издаване на изпълнителен лист може да бъде само извлечение от банкова сметка, какъвто е и случаят с Петров. По този начин става изключително трудно да бъде доказано кой е прав и кой е крив. Чрез заповедното производство банките се снабдяват с изпълнителен лист само на основание собственото им твърдение, че някой им дължи пари (чрез показване на извлечение от счетоводна книга).
Ако все пак решите да обжалвате, банката в едномесечен срок има възможност да предяви иск в съда срещу вас. При тази ситуация частният съдебен изпълнител не спира изпълнението, докато в съда се оспорва размерът и наличието на вземането, а продължава да събира дълга и ако се налага,
да разпродава имуществото на длъжника,
твърдят юристи.
Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев обяснява, че винаги когато се стигне до принудително събиране на дълг, първо се налага запор на трудово възнаграждение и се блокират банкови сметки, а след това се изпраща покана за доброволно плащане.
Той припомня също така, че както може някой да наследи пари, може да наследи и дългове. И ако в даден момент от длъжника буквално няма какво да бъде взето, то веднага щом той започне нова работа, купи автомобил или някакво друго движимо или недвижимо имущество, ще се сблъска отново с кредитора си.
Частните съдебни изпълнители могат да проверят абсолютно всичките ви банкови сметки, имотно състояние и изобщо всяка информация за длъжника, която може да послужи за погасяването на дълга.
Съответно цялото това "разследване" е за сметка на длъжника и се удържа от погасителните му вноски като разход по изпълнението. Според записаното в чл. 431, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, включително и в органите на НАП, поделенията на НОИ, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на КАТ (за собствеността върху колите), както и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни.
Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.
При всички положения е добре да се консултирате с адвокат, ако се окаже, че вие или ваш близък е "погнат" от събирач на дългове. Тези хора, макар и да защитават българското законодателство, нерядко си позволяват да заобикалят регламентите. Например в случай с длъжник на "Топлофикация" частен съдебен изпълнител е наложил запор на помощи за безработица, въпреки че няма никакво законово право да запорира социални помощи.
Оказа се също така, че от началото на годината при омбудсмана са постъпили стотици молби за запорирани сметки именно със социални плащания. Има и редица жалби за неправомерно начислени такси за справки, които не е имало нужда да бъдат правени.
Най-общо казано, най-добре е да не занемарявате задълженията си и да не стигате до кореспонденции и срещи със съдебни изпълнители.
