Министърът на финансите Симеон Дянков реши да изличи петното от досегашната си работа в МФ и заедно с това да остане в историята, като наложи на България "пакт за финансова стабилност". Този набор от правила цели финансовото ни дисциплиниране и затова, Дянков смята, той ще бъде приет с овации от всеки здравомислещ икономист и политик.
За политиците не знам, но здравомислието в икономиката изисква да не робуваме на авторитети и теории. Като видим какво точно се предлага и какъв ще е ефектът за България, ще заключим, че Симеон Дянков прави конкуренция на Милен Велчев за наградата "най-пагубен финансов министър на десетилетието".
Пакт за финансова какво?
Три са предложенията на Симеон Дянков: да се ограничи преразпределителната роля на държавата; промяната на преките данъци да става с квалифицирано мнозинство (две трети от депутатите); ограничението за бюджетен дефицит за българските правителства да е значително по-строго от Маастрихтския критерий 3% от БВП.
На пръв поглед тези три точки изглеждат оправдани. И като човек, и като икономист аз съм против задлъжняването и съм за повече оперативна свобода за действие на стопанските субекти. Но по-внимателен анализ показва, че аргументите на Дянков са изкривени: да започнем отзад напред.
Предложението следващите български правителства да бъдат задължени да ограничат дефицита до примерно 1.5% от БВП е лицемерно. Сам Дянков, две години по ред, допуска по-високи дефицити. През 2010 г. дефицитът бе 3.6%, през 2011 г. се очаква да е 2.5%.
След като изяде забранения плод на задлъжняването: финансиране на държавата с емисия нови ДЦК, бъркане във фискалния резерв и отлагане на дължими плащания на бизнеса, Дянков иска строго да забрани на следващите финансови министри да правят като него. Как да разбираме това?
Нещо повече, държавният бюджет, макар че това у нас най-често се забравя, е Закон. Ако бюджетът още при съставянето му е реалистично балансиран, а законите се уважават, то защо са ни ограничителни пактове?
Проблемите ни с дефицита идват не от друго, а от факта, че политиците по принцип гледат лековато на законите. Политиците в България са свикнали да своеволничат, веднъж добрали се до властта. И против това не ще ни помогнат нови регламенти, приемани от същте тези политици, в които е и статистиката, и ключът от хазната.
При това, бидейки член на Европейския съюз ние вече сме длъжни да не допускаме дефицит над 3%. Но Дянков допусна дефицит над 3%. Затова предложението на министъра за налагане на по-строги правила за бюджетните дефицити през следващите години не само че е излишно; то на практика се оказва камък в неговата градина.
Бетонират плоския данък
Вторият стълб от предложенията на Дянков цели запазването на ниски преки данъци. Аз не искам да дам и стотинка повече на тази държава, която драстично ме ощетява откъм публични услуги. Но мисля, че министърът и тук стреля встрани от мишената.
Кой има интерес да се бетонира 10% плосък данък? Ефектът от този данък - както като събираемост, така и като бизнес активност - досега не оправда очакванията. Данъкът беше въведен от социалистическото правителство в угода на богаташите, а сега т.нар. дясно - центристко управление се стреми да бетонира статуквото, че в следващите години не се знае кой ще дойде на власт.
Всъщност за интересите на богаташите работи цялата ни администрация, цялата държава. Защо иначе данъкът за едноличния търговец остава 15%, а за големите корпорации е 10%?
Ето с този въпрос, с изравняването на данъка за ЕТ с останалите, а не с конституционни промени следва да се заеме министърът. Ако предложението му се приеме, в необозримо бъдеще богатите ще плащат малко, а останалите повече.
Какво говори фактът, че сред всички европейски страни единствено България го прилага? Но за да бъде абсурдът пълен, ние се хвалим с това, и то не само на външния, а и на вътрешния „медиен пазар". Както и с факта, че българският работодател дава най-ниски заплати в целия регион.
Всичко това се прави, за да дойдат безценните чужди инвеститори - които не дават парите си даром, а на заем, и то с „добра" лихва. Фрапантният спад на преките чуждестранни инвестиции през 2010 г. накара МФ бързо да забрави, че през първите 11 месеца на 2010 г. банките са погасили външен дълг (тоест са изнесли пари от страната в чужбина) в размер на 3.3. млрд. евро, а предприятията - собственост на чужденци са ни освободили от грижата за други почти 2 млрд. евро.
Колкото повече се увеличават външните инвестиции у нас, толкова повече ще се задълбочава тази тенденция. В страната ще се правят пари, но те няма да остават в България. Ако приемем, че извън държавния секотр у нас се създава продукция за грубо 50 млрд. лв. годишно, над една пета от труда ни излиза в чужбина.
В миналото губернаторите на колониите са плащали "кралска петина"; и днес същото. Иди после приемай в парламента "пакт за неувеличаване на преките данъци". Но къде останаха косвените? Едва 17% от данъчните приходи за 2011 г. се формират от преки данъци. Занимават ни с дреболии, докато източването на ДДС върви с пълен ход.
Седем мършави крави
Сега да кажем нещо и за ограничаването на преразпределителната роля на държавата. Всички, предполагам, са чували историята на патриарха Йосиф. Как фараонът сънувал седем тлъсти и седем мършави крави. Впрочем, успешни фондови мениджъри в САЩ градят инвестиционната си стратегия буквално на тази притча.
Освен че разтълкувал съня на фараона за задаващия се икономически цикъл, Йосиф предложил следното: докато годините са богати, държавата да събира данък зърно в складове. Когато дойдат лошите години, държавата да отпуска от събраното зърно на народа.
Днес в Европейския съюз правителствените разходи надхвърлят 50% от БВП. Според последните данни, публикувани в Евростат, преразпределителната роля на държавата в ЕС е 50.8% през 2009 г. За България обаче - 40.6%. (За сравнение: Франция 56%; Великобритания 51.7%, Германия 47.5%).
Дянков обаче настоява, че моделът на Европейския съюз е погрешен. Социалната подкрепа, държавните инвестиции, стратегическите разходи - всичко това, което обяснява удоволствието да се живее в Западна Европа - са зло според Дянков.
В богати години стопанството и населението могат да се справят сами. Но исторически държавата е възникнала именно затова, защото със системните колебания сам човек не може да се справи; нужно е обединение на силите на домакинствата. Обичайният размер на държавните разходи на нашия континент е около 40%. Когато настъпят икономически затруднения, държавата отчасти компенсира свиването на частния сектор.
Дянков обаче не само че се хвали как държавата се е оттеглила до 33% преразпределяне през 2010 г., но и настоява държавните разходи вече да се ограничат със закон. Какво ще прави България по време на кризата през 2015 г. е въпрос, който очевидно не го вълнува. Следователно той или иска да ни убеди, че икономически трудности в бъдеще не се очакват, или да ни каже ясно: „държавата беше дотук".
ОК, дотук беше любовната ни история с държавата. Но тогава защо тя продължава да изземва официално една трета от заплатата ми под формата на данък и осигуровки? А неофициално още една пета с помощта на ДДС и още не знам си колко с помощта на акцизи и такси?
Защо имаме дузина министри, обитаващи най-представителните сгради на столицата? Защо имаме 240 депутати, недосегаеми за закона? Защо имаме президент със собствен самолет? Ако ще се свиват държавните услуги в полза на частпрома, тогава, моля, освободете и сградата на „Раковски". Но мисля, че българите не желаят това. Имаме нужда от интелигентно и съпричастно правителство, включително финансов министър.
Дянков, защо го направи?
Много интересно е защо Симеон Дянков предприе този ход: да иска пакт за финансова стабилност, използвайки ключовите думи „промяна в Конституцията" и „референдум за преките данъци". Наистина, впоследствие от идеята за референдума той се отказа. Но мен не ме интересува как Дянков предвижда да го направи и какви точно дисциплиниращи проценти смята да ни наложи. Аз съм против самата идея. Дянков, защо?
Имам три отоговора и половина. Първият е: защото досегашният резултат от работата на Дянков е неудовлетворителен. Защото дефицитът нараства, докато състоянието на личните финанси на домакинства и фирми се влошава. С този ход министърът иска да заличи част от натрупалото се сред народа негативно впечатление и да си направи дългосрочен пиар. Както видяхме в началото, има защо да го упрекнем в лицемерие.
Вторият отговор е, че Дянков наистина вярва в икономическата полза от предложенията си. Те са изцяло според така наречения Вашингтонски консенсус: икономиката на страната в преход да се развива според модела ниски данъци, малко държава, реверанс към чуждия капитал.
Не е чудно, че Дянков предлага това: той е образователен продукт на Вашингтонската система. Но след 2000 г., откогато е дянковият интелектуален хоризонт, а особено след 2008 г., светът на икономическата мисъл претърпя големи промени. Все по-близо сме до признаване, поне теоретично, че парите трябва да служат на хората, а не хората на парите.
От тази гледна точка предложенията на Дянков са отживелица. Да, логично е те да намерят подкрепа сред някои кръгове, включително на икономисти, за които те са доктринално изгодни. Но сам по себе си „пактът" е излишна бюрокрация, тъй като в родното и европейското законодателство има достатъчно механизми, които регламентират държавната икономическа политика. Не нови правила, а спазване на съществуващите (включително от страна на самия Дянков) е това, от което имаме нужда в момента.
Не на последно място, както и сам министърът посочва, пактът служи да изпрати сигнал към прословутите чужди инвеститори. Но ще дойде ли Ватиканът в една страна, за която приказват, че се старае да бъде по-голям католик и от папата?
Третият отговор, политическият, е доста груб, но не трябва да го отхвърляме с лека ръка. Виждайки близостта на своя политически провал, Дянков (защо не по поръчка на ГЕРБ) иска да извие ръцете на следващите правителства. Така ГЕРБ може би мисли, че дори да прескочи един мандат, в по-следващия ще има добри аргументи да обвинява наследниците си. „Ние въведохме пакт за стабилност, който вие наруишихте".
Евентуално „пактът" може би се предлага в настоящия момент също и за да запази данъците в България ниски на фона на набиращо скорост движение за координиране на данъчната политика в Европа. Тоест, докато е време, с Конституцията да си гарантираме, че ще станем новата Ирландия. На това мога да отговоря само едно: който много хитрува, свършва като Гърция и Ирландия.
Аз лично си обяснявам проблема с първия и отчасти с втория отговор. Постиженията на Дянков действително са неудовлетворителни, а арсеналът му е ограничен до формулата „ниски данъци, малка държава, чужди пари". Според мен докато събираемостта остава ниска, административните разхищения високи, народът уплашен, а финансовите политики безплодни (освен за увеличаване на сивия сектор), да се мисли за финансовата дисциплина на следващите правителства е някак извратено.
