Министърът на финансите Симеон Дянков реши да изличи петното от досегашната си работа в МФ и заедно с това да остане в историята, като наложи на България "пакт за финансова стабилност". Този набор от правила цели финансовото ни дисциплиниране и затова, Дянков смята, той ще бъде приет с овации от всеки здравомислещ икономист и политик.
За политиците не знам, но здравомислието в икономиката изисква да не робуваме на авторитети и теории. Като видим какво точно се предлага и какъв ще е ефектът за България, ще заключим, че Симеон Дянков прави конкуренция на Милен Велчев за наградата "най-пагубен финансов министър на десетилетието".
Пакт за финансова какво?
Три са предложенията на Симеон Дянков: да се ограничи преразпределителната роля на държавата; промяната на преките данъци да става с квалифицирано мнозинство (две трети от депутатите); ограничението за бюджетен дефицит за българските правителства да е значително по-строго от Маастрихтския критерий 3% от БВП.
На пръв поглед тези три точки изглеждат оправдани. И като човек, и като икономист аз съм против задлъжняването и съм за повече оперативна свобода за действие на стопанските субекти. Но по-внимателен анализ показва, че аргументите на Дянков са изкривени: да започнем отзад напред.
Предложението следващите български правителства да бъдат задължени да ограничат дефицита до примерно 1.5% от БВП е лицемерно. Сам Дянков, две години по ред, допуска по-високи дефицити. През 2010 г. дефицитът бе 3.6%, през 2011 г. се очаква да е 2.5%.
След като изяде забранения плод на задлъжняването: финансиране на държавата с емисия нови ДЦК, бъркане във фискалния резерв и отлагане на дължими плащания на бизнеса, Дянков иска строго да забрани на следващите финансови министри да правят като него. Как да разбираме това?
Нещо повече, държавният бюджет, макар че това у нас най-често се забравя, е Закон. Ако бюджетът още при съставянето му е реалистично балансиран, а законите се уважават, то защо са ни ограничителни пактове?
Проблемите ни с дефицита идват не от друго, а от факта, че политиците по принцип гледат лековато на законите. Политиците в България са свикнали да своеволничат, веднъж добрали се до властта. И против това не ще ни помогнат нови регламенти, приемани от същте тези политици, в които е и статистиката, и ключът от хазната.
При това, бидейки член на Европейския съюз ние вече сме длъжни да не допускаме дефицит над 3%. Но Дянков допусна дефицит над 3%. Затова предложението на министъра за налагане на по-строги правила за бюджетните дефицити през следващите години не само че е излишно; то на практика се оказва камък в неговата градина.
Бетонират плоския данък
Вторият стълб от предложенията на Дянков цели запазването на ниски преки данъци. Аз не искам да дам и стотинка повече на тази държава, която драстично ме ощетява откъм публични услуги. Но мисля, че министърът и тук стреля встрани от мишената.
Кой има интерес да се бетонира 10% плосък данък? Ефектът от този данък - както като събираемост, така и като бизнес активност - досега не оправда очакванията. Данъкът беше въведен от социалистическото правителство в угода на богаташите, а сега т.нар. дясно - центристко управление се стреми да бетонира статуквото, че в следващите години не се знае кой ще дойде на власт.
Всъщност за интересите на богаташите работи цялата ни администрация, цялата държава. Защо иначе данъкът за едноличния търговец остава 15%, а за големите корпорации е 10%?
Ето с този въпрос, с изравняването на данъка за ЕТ с останалите, а не с конституционни промени следва да се заеме министърът. Ако предложението му се приеме, в необозримо бъдеще богатите ще плащат малко, а останалите повече.
Какво говори фактът, че сред всички европейски страни единствено България го прилага? Но за да бъде абсурдът пълен, ние се хвалим с това, и то не само на външния, а и на вътрешния „медиен пазар". Както и с факта, че българският работодател дава най-ниски заплати в целия регион.
Всичко това се прави, за да дойдат безценните чужди инвеститори - които не дават парите си даром, а на заем, и то с „добра" лихва. Фрапантният спад на преките чуждестранни инвестиции през 2010 г. накара МФ бързо да забрави, че през първите 11 месеца на 2010 г. банките са погасили външен дълг (тоест са изнесли пари от страната в чужбина) в размер на 3.3. млрд. евро, а предприятията - собственост на чужденци са ни освободили от грижата за други почти 2 млрд. евро.
Колкото повече се увеличават външните инвестиции у нас, толкова повече ще се задълбочава тази тенденция. В страната ще се правят пари, но те няма да остават в България. Ако приемем, че извън държавния секотр у нас се създава продукция за грубо 50 млрд. лв. годишно, над една пета от труда ни излиза в чужбина.
В миналото губернаторите на колониите са плащали "кралска петина"; и днес същото. Иди после приемай в парламента "пакт за неувеличаване на преките данъци". Но къде останаха косвените? Едва 17% от данъчните приходи за 2011 г. се формират от преки данъци. Занимават ни с дреболии, докато източването на ДДС върви с пълен ход.
Седем мършави крави
Сега да кажем нещо и за ограничаването на преразпределителната роля на държавата. Всички, предполагам, са чували историята на патриарха Йосиф. Как фараонът сънувал седем тлъсти и седем мършави крави. Впрочем, успешни фондови мениджъри в САЩ градят инвестиционната си стратегия буквално на тази притча.
Освен че разтълкувал съня на фараона за задаващия се икономически цикъл, Йосиф предложил следното: докато годините са богати, държавата да събира данък зърно в складове. Когато дойдат лошите години, държавата да отпуска от събраното зърно на народа.
Днес в Европейския съюз правителствените разходи надхвърлят 50% от БВП. Според последните данни, публикувани в Евростат, преразпределителната роля на държавата в ЕС е 50.8% през 2009 г. За България обаче - 40.6%. (За сравнение: Франция 56%; Великобритания 51.7%, Германия 47.5%).
Дянков обаче настоява, че моделът на Европейския съюз е погрешен. Социалната подкрепа, държавните инвестиции, стратегическите разходи - всичко това, което обяснява удоволствието да се живее в Западна Европа - са зло според Дянков.
В богати години стопанството и населението могат да се справят сами. Но исторически държавата е възникнала именно затова, защото със системните колебания сам човек не може да се справи; нужно е обединение на силите на домакинствата. Обичайният размер на държавните разходи на нашия континент е около 40%. Когато настъпят икономически затруднения, държавата отчасти компенсира свиването на частния сектор.
Дянков обаче не само че се хвали как държавата се е оттеглила до 33% преразпределяне през 2010 г., но и настоява държавните разходи вече да се ограничат със закон. Какво ще прави България по време на кризата през 2015 г. е въпрос, който очевидно не го вълнува. Следователно той или иска да ни убеди, че икономически трудности в бъдеще не се очакват, или да ни каже ясно: „държавата беше дотук".
ОК, дотук беше любовната ни история с държавата. Но тогава защо тя продължава да изземва официално една трета от заплатата ми под формата на данък и осигуровки? А неофициално още една пета с помощта на ДДС и още не знам си колко с помощта на акцизи и такси?
Защо имаме дузина министри, обитаващи най-представителните сгради на столицата? Защо имаме 240 депутати, недосегаеми за закона? Защо имаме президент със собствен самолет? Ако ще се свиват държавните услуги в полза на частпрома, тогава, моля, освободете и сградата на „Раковски". Но мисля, че българите не желаят това. Имаме нужда от интелигентно и съпричастно правителство, включително финансов министър.
Дянков, защо го направи?
Много интересно е защо Симеон Дянков предприе този ход: да иска пакт за финансова стабилност, използвайки ключовите думи „промяна в Конституцията" и „референдум за преките данъци". Наистина, впоследствие от идеята за референдума той се отказа. Но мен не ме интересува как Дянков предвижда да го направи и какви точно дисциплиниращи проценти смята да ни наложи. Аз съм против самата идея. Дянков, защо?
Имам три отоговора и половина. Първият е: защото досегашният резултат от работата на Дянков е неудовлетворителен. Защото дефицитът нараства, докато състоянието на личните финанси на домакинства и фирми се влошава. С този ход министърът иска да заличи част от натрупалото се сред народа негативно впечатление и да си направи дългосрочен пиар. Както видяхме в началото, има защо да го упрекнем в лицемерие.
Вторият отговор е, че Дянков наистина вярва в икономическата полза от предложенията си. Те са изцяло според така наречения Вашингтонски консенсус: икономиката на страната в преход да се развива според модела ниски данъци, малко държава, реверанс към чуждия капитал.
Не е чудно, че Дянков предлага това: той е образователен продукт на Вашингтонската система. Но след 2000 г., откогато е дянковият интелектуален хоризонт, а особено след 2008 г., светът на икономическата мисъл претърпя големи промени. Все по-близо сме до признаване, поне теоретично, че парите трябва да служат на хората, а не хората на парите.
От тази гледна точка предложенията на Дянков са отживелица. Да, логично е те да намерят подкрепа сред някои кръгове, включително на икономисти, за които те са доктринално изгодни. Но сам по себе си „пактът" е излишна бюрокрация, тъй като в родното и европейското законодателство има достатъчно механизми, които регламентират държавната икономическа политика. Не нови правила, а спазване на съществуващите (включително от страна на самия Дянков) е това, от което имаме нужда в момента.
Не на последно място, както и сам министърът посочва, пактът служи да изпрати сигнал към прословутите чужди инвеститори. Но ще дойде ли Ватиканът в една страна, за която приказват, че се старае да бъде по-голям католик и от папата?
Третият отговор, политическият, е доста груб, но не трябва да го отхвърляме с лека ръка. Виждайки близостта на своя политически провал, Дянков (защо не по поръчка на ГЕРБ) иска да извие ръцете на следващите правителства. Така ГЕРБ може би мисли, че дори да прескочи един мандат, в по-следващия ще има добри аргументи да обвинява наследниците си. „Ние въведохме пакт за стабилност, който вие наруишихте".
Евентуално „пактът" може би се предлага в настоящия момент също и за да запази данъците в България ниски на фона на набиращо скорост движение за координиране на данъчната политика в Европа. Тоест, докато е време, с Конституцията да си гарантираме, че ще станем новата Ирландия. На това мога да отговоря само едно: който много хитрува, свършва като Гърция и Ирландия.
Аз лично си обяснявам проблема с първия и отчасти с втория отговор. Постиженията на Дянков действително са неудовлетворителни, а арсеналът му е ограничен до формулата „ниски данъци, малка държава, чужди пари". Според мен докато събираемостта остава ниска, административните разхищения високи, народът уплашен, а финансовите политики безплодни (освен за увеличаване на сивия сектор), да се мисли за финансовата дисциплина на следващите правителства е някак извратено.
Стигнах до : "Ефектът от този данък - както като събираемост, така и като бизнес активност - досега не оправда очакванията. Данъкът беше въведен от социалистическото правителство в угода на богаташите" и спрях да чета. Първо данъка изкара на светло сериозна част от работещите в сивия сектор под фиктивни договори и в следствие приходите от ДОД в хазната се увеличиха. Това много лесно може да се провери в статистиката. Като изключим, че второто изречение граничи с абсурда - ( социалисти в угода на богаташите ) това също не е вярно. Богаташите ДОД не плащат, или ако плащат много лесно ще се "самонаемат" на минимална заплата. От премахването на плоския данък ще загуби само средната класа със заплати над средните. КОЙ има полза от това ?
"Приходите от ДОД в хазната се увеличиха. Това много лесно може да се провери в статистиката". Аз направих проверка в статистиката. Написаното в статията отговаря на истината. Приходи от ДДФЛ: 2007 г. са 1.808 млрд. лв. През 2008 г. беше въведен плоския данък и са събрани 1.971 млрд. лв., което се равнява на 90% от планираните суми. През 2009 г. са постъпили 88.8% от планираните суми, или 2.029 млрд. лв. През 2010 г. са събрани близо 2 млрд. лв. За 2011 г. се планират 2.07 млрд. лв.
През 2007 г. приходите от подоходни данъци в страната са 1,8 млрд. лв. Година по-късно, вече при въведен плосък данък от 10%, приходите в бюджета достигат почти 2 млрд. лв. година 2007 2008 2009 приходи 1809 1951 2030
Мисля, ако все пак пожелаете да погледнете, че написахме едни и същи цифри, моите са малко по-точни, взимам ги от МФ. През 2008 г. в България инфлацията е 12.3%. Събрани са около 9.1% повече приходи с плоския данък. Тоест събраните средства не съответстват на прираста на паричната маса, да не говорим за фактора икономически растеж. Да, знам, че това не се дискутира често, но фактите са такива. Впрочем Приходите от ДДФЛ през 2006 г. са 1.324 млрд. лв. През 2007 г те са вече 1.808 млрд. лева. Тоест е отчетен ръст от 36%. Следователно прирастът на приходите от този данък, след въвеждането на плоската ставка, стремително се е забавил. Но това, разбира се, не е най-важното в случая. Прочетете статията до края
Прираста на паричната маса, фактора икономически растеж, обема на външния дълг спрямо брутния вътрешен продукт, бюджетен дефицит, текущата сметка на платежния баланс и прочие статистически локуми могат да се опъват и в двете посоки ... Плоският данък, има практическо предимство - то е, че пропорционалното облагане създава цял криминален "бизнессектор" за заобикалянето му, чрез нацепване и други врътки. Всеки който има малко опит в тази област, може да си спомни за всевъзможни странни начини на заплащане преди въвеждане на 10% данък. Две хубави неща са станали в нашата държава за последните 20 години. Едното е въвеждането на валутния борд. Второто е въвеждането на плоския данък. Това е.
Подобни статии са осъдени да бъдат неточни и спорни, самия разумен размер за подобна изява я прави предварително обречена, но пък и темите трябва да се повдигат, нали? Аз не съм напълно съгласен с автора за някои неща и въобще от това правителство единствено Дянкове е привлекъл вниманието ми. Започвам да виждам метод в неговите иначе странни и непоследователни прояви и това, което почвам да съзирам никак не съответства на ГЕРБ-ерската политика. Рано е да се правят изводи и вменяват намерения, така че поради липсата на време за справки и точни цифри ще се огранича до повдигане на въпроси. Не е ли малко лекомислено да се разглежда като преразпределение само онова, което минава през бюджета? Както във всичко преразпределението има много лица и може да се дефинира различно. Разпределението е по принцип контрол, а контрола може да бъде пряк, косвен и бих казал още по-косвен поради липса на дума с подходящо внушение. Ако можем да измерим тези неща и да сложим една разумна граница някъде съотношението между България и други страни в Европа може да се окаже доста различно. Доходните или общите данъци никъде не са най-голямо перо, в икономика кретаща като нашата те са по-скоро инвестиция в популизъм отколкото сериозен пилон за бюджета. За сравнение замислете се на пръсти колко е само акциза на цигарите и с ужас ще откриете, че той е повече. Защо си губим времето с дреболии тогава вместо да гледаме общата картина? Във връзка с горините най-интересен ми се струва въпроса за оперативните качества на нашата администрация и то не само данъчната. Един пространен анализ на оперативните разходи за събиране на един или друг данък, както и непремено за ефекта върху събираемостта, икономическата активност на гражданите и влиянието върху конкурентноспособността на оператините качества на администрацията и закона би засягъл въпроси за далеч повече средства, отколкото дрънкането за един данък, от който май единствения ефект е възпитание на населението да се отчита. Сравнението с античността ми се струва гротеска, не е случайно, че хората правят разлика между модерни пари и примитивни пари и разменни средства. Въпреки, че финансовите механизми на съвремения свят са възникнали заради и от държави, обръщането на държавите към употреба на тези механизми вместо класическите от преди съвремието прави сравнението смешно. Днес държавите на практика инверстират в динамика, казано по просто в стратегическо влияние върху развитието на собствената си икономика, а буферите от важни суровини са минимална част от заниманията им. Рядката проява на далновидност на древен владетел в лицето на построяване на нещо с икономически и социален ефект е било повод за бележка в историята и понякога дори легенда, но днес това е основно задължение. В този смисъл разсъжденията на автора за целите на предложенията никак не са лишени от основание, онова,. което аз се притеснявам обаче е вероятната липса на осмислено основание.
По-лошите икономически резултати в България са именно благодарение на политиката на "Голямата ножица" (но само за бедните и средните слоеве). Такъв провал на "пазарниците" е наблюдаван и в други "братски" страни. Да, сегашната икономическа и данъчна политика имат много сериозни алтернативи. Авторът е на правилен път да ги търси. Поздравления!
@Vladislav, май е крайно време някой да напише някоя статия за принципа на функциониране на една държава и потенциалните възможности на различните видове данъци да се ползват като лостове, ролята им и т.н. Ако имаше обща култура на тая тема дори само по общи съображения хората щяха да се сещат такива неща - даже и да не познават закона В България боя се и в лицето на политиците се гледа по средновековен начин - само за пълненето на хазната, а нещата са доста по-сложни. Аз не съм специалист и не смея, макар че това може да е и плюс, де да знам - поне ще го кажа на разбираем език, само че колко ли неща ще пропусна ...
да, знам, че е ново и несвойствено но няма ли точно за това да приказват всички само след 2 години? защо все на опашката, все с тълпата? относно 14.5% данък, казвате половината истина. защото ако собственикът/ собствениците се назначат на много голяма заплата във фирмата, печалбата клони към нула. чак толкоз трева не пасем знам, че който не иска да чуе, ще си намери доводи. то се вижда. но гледната точка на справедливостта е твърде силна, да бъде скрита. Аз казах
До (12) - а бе ти сериозно ли??? За каква заплата става дума, че да покрие цялата печалба? Ако ще говориш глупости - поне използвай думи като дивиденти. Иначе нито в статията, нито в коментарите се среща истината, но пък ако тя (истината) беше толкова лесно откриваема ... надали щяхме да я търсим толкова време. Все пак ще изразя подкрепата си към коментарите на MacAllister и Vladislav. Не мисля, че има какво да допълня с непълните си познания по въпроса.
Поздравления към автора. Браво. Мнението ми съвпада с авторовото. Но има още... не просто трябва да се спазват правилата и да не се дъвчат локуми от които живеем по-зле... трябва да се смени системата. С такава почиваща върху наука... и тука не говоря за нов папагал научен на думите търсене-предлагане.. говоря за папагал научен на думите ресурси-нужди на хората-технологии...... И към ковентара под мен ... ДА ТОЛКОВА Е ПРОСТО, ОТГОВОРИТЕ СА ОЧЕВИДНИ, ПРОСТО ТРЯБВА ДА ОТВОРИМ ОЧИ И ДА ГИ ВИДИМ. РЕСУРСНО ОРИЕНТИРАНА ИКОНОМИКА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ПЛАНЕТАТА - ВЕДНАГА!!!
Леле и това ако е наука,Дянков е ужасно прав за "феодалните старци".Как се раздават научни степени в България,нямам думи???Германия в момента предлага същия пакт за ЕС.Германия която поставя рекорди в момента с ръст на БВП на тримесечна база от обединението на страната,ръст на износа и вътрешното потребление.Ръстът е в цели порценти при това.Най-близката Холандия отчита 0.7%.Явно това е правия път.След финансова криза,следва депресия.Това го пише във всеки учебник по икономика,а не я предизвиква финансовия министър,който и да е той.Преките чужди инвестиции от последните години са от истерията по инвестиции в недвижими имоти.Господина да погледна малко статистика.Господина го гони як социализъм."Белите"държави се издържат от косвени данъци,а не от преки.Господина помни ли какво бе преди 1990г.Чиновници и партийни фунционери прибираха целият доход и след това го прерапределяха.Да му напомня ли,че в резултат на това България бе фалирала още през 1985г?Маргарет Тачър като дойде на власт в Англия през 1979,смаза профсъюзите на миньорите и оряза всички социални простотии.След тогава Англия се "изправи".
Весо стига с тези неолиберални глупости - именно те докараха настоящето положение . Авторът е напълно прав - Дянков е пълен безхаберник и некадърник който тласка държавата към инономическа и социална катастрофа . а относно Англия тя е пред фалит . това което си написал за данъците пък е направо комично - точно обратното е - преките данъци са тези които се издържа държавата . що мислиш всички развити държави са с прогресивна данъчна система? социалната държава е добро нещо кога ще го разберете това нещо ?
@Vasil - е неолиберализма вече съществува само в главите на противниците си. А по принцип свободата има едно много важно предимство - на всеки му е ясно когато я губи или му е отнемат - няма нужда от доказателства, следене и експертни мнения. Общество уредено по принципа на личната свобода може да се пази от всичко освен от едно - обезценяването на стойността на свободата за гражданите си. И не говоря за изцепки като у нас, говоря за елементарно пренебрежение, липса на внимание какво се случва с тебе и другите и в крайна сметка делегиране на тия отговорности някому. Съвремения свят страда от либерализма не заради либерализма, а заради липсата му - хората започват с малко и накрая дават много в ръцете на назначени лица да се грижат за повечето от техните нужди, права и стратегически решения. Объркването на едното с другото е именно семето на покварата - диктатури и централизирани общества могат да съществуват доста стабилно и да са добри за гражданите си, но винаги деградират постепено, от друга страна общества базирани на личната свобода имат гореспоменатата тенденция - по съвсем човешки начин да приемат дадеността за нещо обикновено и скучно. Резултатът е все някаква помия в средата, където свободата се използва като извинение за диктатура, а диктатурата като извинение за безотговорност. Хората са различни, да считаш, че единна система може да бъде добра за всички и може да направи обществото гъвкаво и динамично за много дълго е самозаблуда, затова и е по-добре да се заложи на свободата, но истината е, че в човешката история никое общество не я е достигало за повече от броени моменти. Може да се спори, но съм почти напълни сигурен, че във всеки един такъв спор стига да има време да споделя всички детайли нито Америка, нито Европа се класират много високо в скалата на свободата през който и да е период в историята си. Жестоката истина е, че никога до сега хората не са успели да намерят начин да живеят мирно и едновремено с това свободно заедно. Да отричаш либерализма е все едно да отричаш парната машина позовавайки се на ибухването на някой котел - това, че нещо не е свършено, както трябва не означава, че принципа е сбъркан. Колкото по образовани и интелигентни ставаме като вид, толкова по-трудно става да се търси стабилност в централизирана власт от какъвто и да било тип. Знам, че много хора бягат в подобни разбирания по същество заради нежеланието си да приемат факта, че измислянето на нещо ново не е никак лесна работа, но и старото вече не става - да си мислим, че социалната грижа чрез държава или редът и разпореждането на териториален принцип ще работят завинаги е индикатор на това, че не виждаме колко ни е променила цивилизацията през последните столетия. Няма прости отговори на тая тема, първата стъпка, която трябва да направим е да спрем да считаме за табу обмислянето и обсъждането на идеи за нови подходи, колкото и странно или страшно да изглеждат. И между другото Англия далеч не е пред фалит, просто смени българските средства за масова и не толкова масова информация с английски, прекарай така няколко месеца и после пак говори. Не можеш да научиш за една страна достатъчно от статистики и мнения на няколко експерта - трябва да се потопиш в атмисферата. Ако можеш иди и поживей там, мен единственото, което ме дразни е масовата забрана за пушене, но и това ще им мине някой ден.
Vasil, не си много наясно с темата, освен това ще споделиш ли как си представяш една социална държава май много идеалистично гледаш на нещата, в нашия случай една социална държава трябва да е такава че около 1 милиона работещи да хранят всички останали и всички да са щастливи и накрая принца и принцесата се оженили и живяли така до дълбоки старини.