28 милиарда и 934 милиона евро - толкова ще получи страната ни от Европа по двата главни елемента от Европейския план за възстановяване след коронавируса. Това са Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. и т. нар. фонд за справяне с последствията от кризата - "ЕС от ново поколение".
По думите на премиера Бойко Борисов това е с около 1 млрд. евро повече (по-конкретно - 800 млн. евро), отколкото през настоящия период.
Тези средства ще дойдат под формата на субсидии, преки плащания, грантове и кредити от общия бюджет на Европейския съюз. От тези пари 7.7 млрд. евро е безвъзмездна помощ, а 200 млн. евро са за развитие на слабо развитите региони на България.
"По Кохезионната политика (средствата, които всяка държава може да спечели чрез кандидатстване с проекти по определени фондове) са почти 9 млрд. евро. Средствата за преки плащания са в размер на 5 млрд. евро. Фонд за справедлив преход - 1 млрд. 178 млн. евро" - така вицепремиерът Томислав Дончев обобщи на брифинг по-рано днес няколко от перата, по които страната ни получава пари.
Средствата по помощната програма се очаква да са достъпни през 2021 г.
Вицепремиерът очерта и приоритетите за разходването им. Сред тях са укрепването на здравната система, взимането на социални и икономически мерки, енергийната ефективност и нарочните схеми за подкрепата ѝ, както и осигуряването на нови машини за работа.
По думите му предстои да се продължи със санирането на публични сгради, както и възобновяването на програмата за енергийна ефективност на многофамилните сгради.
Той постави акцент и върху дигитализацията и иновациите, като обеща и подкрепа за малкия бизнес със схеми, които да осигуряват средства за всички, за да няма "корупционен риск".
Първата стъпка след договарянето на парите, е изготвянето на национален план за какво конкретно ще се използват, който да се внесе в Европейската комисия. След като страните членки се запознаят с него, всяка от тях може да изрази несъгласие и да посочи нередности в националния план на която и да е от останалите. Трябва да се изработи и механизъм за контрол над достъпа и изразходването на средствата за последиците от COVID-19.
От Министерството на финансите в следобедните часове публикуваха и подробен разчет на средствата, които страната ни договори от Европа по трите основни елемента от преговорите.
По предварителни изчисления и прогнозни данни страната ни ще получи 12,3 млрд. евро от Инструмента за възстановяване "Следващо поколение ЕС", като според финалното споразумение по-голямата част от тях (7,7 млрд. евро) ще са под формата на безвъзмездни средства.
Най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост - 6,23 млрд. евро, и на Фонда за справедлив преход - общо 1,2 млрд. евро. Страната ни ще получи допълнителен грант и по линия на Кохезионната политика - 656 млн. евро, и за развитие на селските райони - 188 млн. евро.
Заемът, който страната ни ще може да ползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да бъде в размер на 4,55 млрд. евро.
От програмите и фондовете в многогодишната финансова рамка (МФР) за 2021-2027 г., по които има предварително разпределени пакети по държави членки, се очаква страната ни да получи 16,7 млрд. евро.
От министерството отбелязват като успех за България това, че на преговорите е успяла да отстои "ключови интереси и да излезе от тях с повишен национален пакет по приоритетната за страната Кохезионната политика".
Договореният национален пакет надвишава с 597 млн. евро този от настоящия програмен период. България е сред малцината, които ще получат увеличение в максимален размер от 7%, отбелязвт от Финансовото министерство.
Друго постижение според ведомството са договорените "безпрецедентни за България до момента" допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро за по-слабо развитите региони на страната по линия на Кохезионната политика. Те са предназначени за засилване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в тези райони.
Договарени са и по-изгодни условия за изпълнение на традиционните политики. Те се изразяват в запазване на значително по-високите настоящи нива на съфинансиране от ЕС за Кохезионната политика и за Общата селскостопанска политика.
За 2021-2026 г. в Кохезионната политика се запазва т.нар. "правило N+3", което дава по-дълъг срок за изпълнение на проектите преди автоматичното отписване на бюджетните кредити. Директните плащания и пазарните мерки на Общата селскостопанска политика също нарастват с около 305,5 млн. евро. Значително е повишението и по фондовете, свързани с миграция и сигурност. По тях се очакват със 143 млн. евро повече спрямо настоящите пакети.
Договорен е по-висок размер на компенсацията на националните разходи за събиране на мита, които държавите членки да задържат - приоритет, системно отстояван от България, отбелязват от Министерството на финансите.
По отношение на изменените настоящи и нови собствени ресурси, положително за страната ни е включването на корекционен механизъм, който отчита благосъстоянието на държавите членки и гарантира намаляване на вноските по новия собствен ресурс от вноски на база нерециклирани пластмасови опаковки.
Запазва се положителният нетен баланс и през следващия програмен период.
Общата оценка на анализаторите е, че сумите на очакваните и договорените средства съвпадат, с разлики основно в разпределението на средствата по конкретните програми.
