Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво получава страната ни от Европа и за какво ще бъдат изразходвани средствата

От Министерството на финансите публикуваха подробен разчет на средствата, с които България ще бори кризата след коронавируса
От Министерството на финансите публикуваха подробен разчет на средствата, с които България ще бори кризата след коронавируса

28 милиарда и 934 милиона евро - толкова ще получи страната ни от Европа по двата главни елемента от Европейския план за възстановяване след коронавируса. Това са Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. и т. нар. фонд за справяне с последствията от кризата - "ЕС от ново поколение".

По думите на премиера Бойко Борисов това е с около 1 млрд. евро повече (по-конкретно - 800 млн. евро), отколкото през настоящия период.

Тези средства ще дойдат под формата на субсидии, преки плащания, грантове и кредити от общия бюджет на Европейския съюз. От тези пари 7.7 млрд. евро е безвъзмездна помощ, а 200 млн. евро са за развитие на слабо развитите региони на България.

"По Кохезионната политика (средствата, които всяка държава може да спечели чрез кандидатстване с проекти по определени фондове) са почти 9 млрд. евро. Средствата за преки плащания са в размер на 5 млрд. евро. Фонд за справедлив преход - 1 млрд. 178 млн. евро" - така вицепремиерът Томислав Дончев обобщи на брифинг по-рано днес няколко от перата, по които страната ни получава пари. 

Средствата по помощната програма се очаква да са достъпни през 2021 г.

Вицепремиерът очерта и приоритетите за разходването им. Сред тях са укрепването на здравната система, взимането на социални и икономически мерки, енергийната ефективност и нарочните схеми за подкрепата ѝ, както и осигуряването на нови машини за работа.

По думите му предстои да се продължи със санирането на публични сгради, както и възобновяването на програмата за енергийна ефективност на многофамилните сгради.

Той постави акцент и върху дигитализацията и иновациите, като обеща и подкрепа за малкия бизнес със схеми, които да осигуряват средства за всички, за да няма "корупционен риск".

Първата стъпка след договарянето на парите, е изготвянето на национален план за какво конкретно ще се използват, който да се внесе в Европейската комисия. След като страните членки се запознаят с него, всяка от тях може да изрази несъгласие и да посочи нередности в националния план на която и да е от останалите. Трябва да се изработи и механизъм за контрол над достъпа и изразходването на средствата за последиците от COVID-19.

От Министерството на финансите в следобедните часове публикуваха и подробен разчет на средствата, които страната ни договори от Европа по трите основни елемента от преговорите.

По предварителни изчисления и прогнозни данни страната ни ще получи 12,3 млрд. евро от Инструмента за възстановяване "Следващо поколение ЕС", като според финалното споразумение по-голямата част от тях (7,7 млрд. евро) ще са под формата на безвъзмездни средства.

Най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост - 6,23 млрд. евро, и на Фонда за справедлив преход - общо 1,2 млрд. евро. Страната ни ще получи допълнителен грант и по линия на Кохезионната политика - 656 млн. евро, и за развитие на селските райони - 188 млн. евро.

Заемът, който страната ни ще може да ползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да бъде в размер на 4,55 млрд. евро.

От програмите и фондовете в многогодишната финансова рамка (МФР) за 2021-2027 г., по които има предварително разпределени пакети по държави членки, се очаква страната ни да получи 16,7 млрд. евро.

Снимка: БГНЕС

От министерството отбелязват като успех за България това, че на преговорите е успяла да отстои "ключови интереси и да излезе от тях с повишен национален пакет по приоритетната за страната Кохезионната политика".

Договореният национален пакет надвишава с 597 млн. евро този от настоящия програмен период. България е сред малцината, които ще получат увеличение в максимален размер от 7%, отбелязвт от Финансовото министерство.

Друго постижение според ведомството са договорените "безпрецедентни за България до момента" допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро за по-слабо развитите региони на страната по линия на Кохезионната политика. Те са предназначени за засилване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в тези райони.

Договарени са и по-изгодни условия за изпълнение на традиционните политики. Те се изразяват в запазване на значително по-високите настоящи нива на съфинансиране от ЕС за Кохезионната политика и за Общата селскостопанска политика.

За 2021-2026 г. в Кохезионната политика се запазва т.нар. "правило N+3", което дава по-дълъг срок за изпълнение на проектите преди автоматичното отписване на бюджетните кредити. Директните плащания и пазарните мерки на Общата селскостопанска политика също нарастват с около 305,5 млн. евро. Значително е повишението и по фондовете, свързани с миграция и сигурност. По тях се очакват със 143 млн. евро повече спрямо настоящите пакети.

Договорен е по-висок размер на компенсацията на националните разходи за събиране на мита, които държавите членки да задържат - приоритет, системно отстояван от България, отбелязват от Министерството на финансите.

По отношение на изменените настоящи и нови собствени ресурси, положително за страната ни е включването на корекционен механизъм, който отчита благосъстоянието на държавите членки и гарантира намаляване на вноските по новия собствен ресурс от вноски на база нерециклирани пластмасови опаковки.

Запазва се положителният нетен баланс и през следващия програмен период.

Общата оценка на анализаторите е, че сумите на очакваните и договорените средства съвпадат, с разлики основно в разпределението на средствата по конкретните програми.

Най-четените