Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Провалът на "тавана на наемите" в Берлин: Заражда ли се една нова криза в Германия

Решението на Конституционния съд поставя хиляди наематели в много трудна ситуация Снимка: БГНЕС
Решението на Конституционния съд поставя хиляди наематели в много трудна ситуация
Провалът на "тавана на наемите" в Берлин: Заражда ли се една нова криза в Германия Снимка: БГНЕС

Експериментът на Берлин с наложения от властите таван на наемите стигна до своя крах, след като Федералният Конституционен съд на Германия обяви мярката за противоконституционна, разпалвайки по този начин отново затихналата "война" между хазяи и наематели в германската столица.

Решението на съда беше посрещнато изключително остро, като още същата вечер хиляди хора излязоха по улиците на Берлин на протест, а демонстрацията им в един момент ескалира до сблъсъци с полицията.

Всичко започна през февруари 2020 г., когато левите управляващи в Берлин приеха закон, с който се замразяват наемите на около 1,5 млн. жилища в столицата, като мярката трябваше да трае 5 години.

Този закон беше приложен, след като данните на местните власти показаха, че много германски семейства напускат големите градове заради бързото покачване в цените на наемите - близо двоен скок за 10 години.

Така идеята беше с външен натиск да се успокои напрежението на пазара на имоти в града, като нивата на наемите се запазят равни на тези от юни 2019 г., а единственото допустимо увеличение трябваше да бъде в рамките на годишната инфлация от 1,3%.

По този начин оттам вярваха, че ще се даде "глътка въздух" на наемателите, докато строителството не достигне поне 20 хил. нови жилища годишно и не се създадат достатъчно условия за естествено намаляване на цените.

Така собствениците, които искаха по-високи наеми за имотите си, бяха принудени от берлинското правителство да ги намалят, в някои случаи със стотици евро. А ако откажеха, ги грозеше глоба в размер до 500 хил. евро.

Снимка: БГНЕС

В един град, в който над 80% от населението живее под наем, този въпрос е повече от ключов и мнозина тогава посрещнаха идеята за замразените наеми положително. Поне в началото.

Няколко месеца след въвеждането на мярката се оказа, че макар някои наематели вече да плащат по-малко за жилище, отколкото преди, да намериш къде да живееш в града стана в пъти по-трудно.

През октомври германската платформа за недвижими имоти ImmoScout24 публикува свое проучване, според което няколко месеца след налагането на новите регулации броят на предлаганите жилища под наем в Берлин е намалял с 42% спрямо същия период през 2019 г.

Междувременно предлагането при засегнатите от новата мярка сгради и домове, построените преди 2014 г., е спаднало с 59%.

Основните засегнати - наемодателите - алармираха, че новото положение им вреди сериозно, което е довело до това много от тях да изтеглят имотите си от пазара и да ги обявят за продажба.

Междувременно се появиха и хитростите. По-малко съвестните наемодатели настояват наемателите да плащат допълнително и за различни удобства като мебели, кухненско оборудване, интернет и т.н.

Други хазяи, виждайки възможността таванът да падне при решението на Конституционния съд, започнаха да предлагат договори с две цени за наем - такава, която важи при наличен таван на наемите, и такива, при която таванът бъде обявен за неконституционен.

Именно това се превръща в проблем сега. Решението на съда, според което правителството на провинция Берлин е надвишило правомощията си, налагайки този закон, постановява не само края на ограниченията в цените, но и поставя хиляди наематели пред угрозата да трябва да плащат надценка върху вече платените наеми със задна дата.

С други думи те трябва да платят отгоре за времето, в което наемите им са били намалени заради решението на берлинските власти.

Някои компании, предлагащи имоти под наем като "Воновия", все пак обявиха, че не възнамеряват да търсят от наемателите си тази разлика в наемите за времето на ограниченията, която по техни изчисления възлиза на 10 млн. евро.

От компанията заявяват още в съобщението си, че с това искат да дадат сигнал на наемателите си, че не трябва да има по-нататъшна "ескалация по въпроса за достъпното жилище".

Не всички обаче приеха толкова спокойно ситуацията. Хиляди се стекоха на протест в Берлин срещу отмяната на тавана на наемите.

Снимка: БГНЕС

Техните настоявания са да се сложи край на "лудостта с наемите". Отново поде сила кампанията на граждани за събиране на подписи за референдум, който да принуди властите в Берлин да изкупят големи наемодатели, които контролират необичайно висок дял от пазара на наеми.

Острото недоволство идва от това, че те не просто трябва да се изправят срещу значително по-високи наеми през следващия месец, но също така трябва да платят и въпросната разлика за времето, в което е бил в сила таванът на берлинските власти.

И ако в по-голямата си част протестът протече мирно, група от около 400 души беше по-агресивно настроена, като част от тях опитаха да влязат в сблъсъци с полицията, хвърляйки бутилки по униформените. Съответно са били и арестувани няколко души от протестиращите.

"Решението е горчиво и нанася тежък удар на наемателите на 1,5 млн. апартамента в Берлин. Но също така е и сигнал за събуждане за федералното правителство най-сетне да предприеме мерки за спиране на скока наемите в толкова много германски градове", коментира Лукас Сибенкотен, президент на сдружението на наемателите в Германия.

Сега обаче топката минава в полето на политиците, които подготвят платформите си за изборите за Бундестаг през септември.

Въпросът за наемите се оформя като една от основните теми преди вота заради на пандемията, която блокира милиони хора по домовете им.

Според проучване на компанията за услуги в сектора на недвижими имоти Objego общо 54% от германците подкрепят идеята федералното правителство да наложи контрол върху наемите. Именно в тази посока работят и леви формации като Социалдемократите, Зелените и Левите, които реално прокараха закона за тавана на наемите в Берлин.

Срещу тях са управляващите от Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел. Макар политиците там да са по-заети с това кой точно да я наследи на канцлерския пост (или поне кой да бъде кандидатът за канцлер), десните политици приветстваха решението на конституционния съд.

Вътрешният министър Хорст Зеехофер, член на съюзната на ХДС формация - ХСС, коментира, че отмяната на тавана на наемите е "добра новина".

"Това създаде несигурност на жилищния пазар, забави инвестициите и не създаде нито един нов апартамент", коментира Зеехофер в свое изявление. По негово мнение най-добрата защита за наемателите е именно това - изграждането на повече домове.

Независимо от политическото говорене обаче комбинацията от намесата на властите в Берлин и сегашното решение на Конституционния съд изправят много граждани пред тежка ситуация и възможен жесток финансов удар.

А това е криза, която, ако не се реши адекватно, може да предизвика много сериозни проблеми в една Германия след Меркел.

 

Най-четените