Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Русия ни спря газа. А сега накъде?

Пред България има достатъчно алтернативи, но цената ще е по-висока. И все пак това може да е шансът, който страната ни е чакала толкова години да се откъснем от зависимостта си от Москва Снимка: iStock
Пред България има достатъчно алтернативи, но цената ще е по-висока. И все пак това може да е шансът, който страната ни е чакала толкова години да се откъснем от зависимостта си от Москва

Какво ще стане сега, след като Русия реши да отреже газовите си доставки за България? Логично това е един от най-задаваните въпроси в настоящата ситуация, като се има предвид колко зависима е страната ни от руския газ.

Зависимостта от вноса на синьо гориво от Русия не е български специалитет, като почти цяла Европа приема доставки от "Газпром". Разликата в нашия случай е, че газът за България идва на 80-90% оттам, което поставя страната ни в доста сложна ситуация.

Премиерът Кирил Петков и енергийният министър Александър Николов логично определиха този ход на Русия като политическо изнудване, защото на практика ставаме свидетели именно на това - опит на Москва да извива ръцете на българското правителство и да внася нестабилност в страната ни на фона на войната в Украйна.

Причината е проста - Кремъл може да си го позволи, а България е отворена за експлоатиране по тази линия от години насам.

Въпросът е какви ще са ефектите. Макар оценките да се разминават, едно е ясно - цените на газа ще поскъпнат.

По приблизителни оценки България внася от Русия около 3,2 млрд. куб. м. газ. Според вицепремиера и министър на финансите Асен Василев отворената ниша от спирането на руските доставки може да бъде запълнена, тъй като българският пазар е сравнително малък на общия фон.

Така, по думите му, потреблението на страната ни на синьо гориво достига до около 3,5 млрд. куб. м. на година, докато същевременно с това има възможност за достигане на внос от около 20 млрд. куб. м., предимно от Турция, при това без да се смята възможността за интерконектора с Гърция, който все още се строи.

Това на практика означава, че страната ни ще може да прекупува руско гориво, но през Турция, като това, според Асен Василев, ще увеличи цената с около 20%, като и той, и Петков потвърдиха, че правителството се е подготвяло за този сценарий още от месеци насам и са търсили алтернативни източници за доставки на газ.

От Българската газова асоциация обаче не са толкова оптимистични относно ситуацията.

Пред Bulgaria ON AIR председателят на асоциацията Пламен Павлов коментира, че в момента България не е готова за подобен сценарий, тъй като зависимостта ни от руските доставки е много голяма, а най-сериозен удар от спирането на доставките на синьо гориво ще дойде за онези бизнеси, които използват газа като суровина - стъкларски заводи, торовите заводи, рафинерията "Нефтохим" и други, тъй като за тях увеличението на цените, което неминуемо ще дойде, ще повиши реалната стойност на крайните им продукти.

Според Павлов също така реално не може да се намери ясна алтернатива на руските доставки, като и хранилището в "Чирен" е пълно на рекордно ниски нива от 17%.

Важният момент тук е, че макар сега времето да се затопля и да не мислим вече за парно, трябва да се мисли и в посока подсигуряване за следващата зима. И ако искаме страната ни да е подсигурена за тогава, тези запаси неминуемо трябва да бъдат попълнени, което ще изисква закупуване на още допълнително гориво.

Междувременно пък пред bTV бившият шеф на "Булгаргаз" Кирил Темелков коментира, че спирането на газовите доставки от Русия ще доведе до вдигане цената на газа с между 20% и 30%.

Оценките на представители на бизнеса са, че спирането на газа ще доведе и до поскъпване на електроенергията за бизнеса (поне), като за момента е рано да се пресмята какъв точно ще бъде ефектът.

Неминуемо увеличение в цената на електроенергията ще има, особено при факта, че значима част от тока у нас се произвежда чрез газ. Това обаче отново ще зависи от фактори като колко бързо ще наваксваме с намирането на нови източници на синьо гориво, както и колко по-скъпо ще бъде то от руското. Едва когато това се изясни, ще може да се правят оценки за влиянието върху инфлацията и ръста на цените.

Договорът на България с "Газпром" така или иначе изтичаше в края на тази година. Цялостната политическа обстановка и войната в Украйна просто ускориха процеси, които вероятно щяха да се случат към края на годината при застудяващо време.

Нещото, което всички отчитат като положителен момент - вече сме извън отоплителния сезон. Този факт определено ще намали удара върху икономиката и сметките, но експертите са категорични, че такъв все пак ще има. 

Размерите на този удар ще зависят от два основни фактора - колко бързо България може да навакса газовите доставки и на каква цена.

В момента за решаването на належащия проблем голяма роля ще има въпросът колко бързо може да бъде завършен интерконекторът с Гърция, по който ще могат да ни доставят втечнен газ от Азербайджан.

Ако оценките на правителството са правилни и страната ни консумира на година 3,5 млрд. куб. м. газ на година, капацитетът на газовата връзка с Гърция (когато бъде пусната) е напълно достатъчен да осигури такова количество.

Проблемът в случая е, че строежът на интерконектора все още продължава и според правителството ще отнеме още поне няколко месеца. Тук оценките на премиера Кирил Петков може да са твърде оптимистични, тъй като все пак има процеси по сертифицирането на една такава газова връзка. Сегашната ситуация може обаче да доведе до сериозно ускоряване на процесите.

Въпреки това вицепремиерът Асен Василев беше категоричен, че за газовите си доставки България няма да разчита единствено на този конектор.

Страната ни и към момента има действащо споразумение за доставка на азерски газ - за 1 млрд. куб.м. на година. Проблемът е, че горивото, което идва оттам през връзката "Кулата - Сидирокастро", е на 1/3 от договореното, а за момента опитите на българските власти да договорят допълнителни количества азерски газ не постигат успех.

Допълнително с това потенциално може да бъде използвана системата за връзка през Кулата към Солун и през Русе към Гюргево.

Тук възможности има и за доставки на газ от Катар, както и от САЩ, но поне към момента според експерти те са по-скоро дългосрочни опции, но не биха могли да решат проблеми на момента.

Ако въобще се стигне дотам.

В момента от Кремъл са категорични, че няма да водят преговори със страните, от които очакват да си плащат газа в рубли, надявайки се на това, че напрежението, което ще се създаде откъм допълнително повишаване на цени, ще принуди правителствата във Варшава и София да приемат условията на "Газпром".

Какво ще стане обаче, ако това не се случи, каквито са индикациите и от двете държави?

Години наред зависимостта от руския газ беше основен лост за влияние на Москва у нас, но сега тази карта вече е изиграна и след десетилетие на бездействие по въпроса с енергийната диверсификация най-сетне българските власти са принудени да действат.

От предишното спиране на газа от Русия през 2009 г., когато Москва и Киев имаха отново търкания, така и не бяха предприети мерки, които да подсигурят, че ако Кремъл отново прояви желание да оказва политически натиск през синьото гориво, това няма да окаже такова влияние върху България.

Уви, подобно нещо така и не се случи, въпреки всички обещания на бившите управляващи от ГЕРБ. Вместо това руското газово влияние у нас остана все така силно, въпреки факта, че очевидно страната ни има достатъчно алтернативи. 

Макар в момента ситуацията да изглежда (и всъщност е) сериозен удар за българската икономика в краткосрочен и вероятно дори средносрочен план, спирането на руското кранче може най-сетне да задейства процеси, които да поставят България в много по-независима позиция по отношение на енергийните доставки.

Предвид това колко ниско всъщност е потреблението ни на общия фон и колко са потенциалните варианти за преминаване на алтернативни доставчици, това може да отнеме на Русия този толкова важен лост за влияние у нас, стига да можем да издържим на първоначалния натиск. 

Така Москва ще загуби сериозна част от политическото си влияние у нас, а това вече да доведе до много повече свобода на действие за правителството, когато определя външната си политика. Това вече се вижда и от рязката промяна в позицията на "Продължаваме промяната" относно оръжейната подкрепа за Украйна. 

Ако вярваме на правителството, откъсването от Русия ще е постижимо, макар бизнесът да не изпитва този оптимизъм. Трябва да имаме предвид, че една голяма част от сектора твърде дълго беше в зависимост от капризите на Русия и лобизмът тук остава категорично силен. 

Тази причина обаче не е достатъчна, че да подминем с лека ръка алармите, които идват оттам в сегашната ситуация - за влиянието върху целия бизнес и най-вече върху индустрията. Напротив - именно това ще е задача от първостепенно значение за кабинета и там ще трябва да дадат ясно решение. 

Едва тогава ще се разбере кой е бил крив и кой прав. За жалост в ситуации като тази действително трябва да поживеем, за да видим.

   

Най-четените