Saudi Aramco, държавният петролен гигант на Саудитска Арабия, планира рязко да увеличи сумата, която инвестира в производството на енергия. Новината идва на фона на удвояването на печалбите през 2021 г., отбелязано във финансовия отчет за миналата година, съобщава Би Би Си.
Индикациите са, че саудитската компания се стреми да увеличи значително производството през следващите пет години.
Цените на енергията се покачиха значително през последните месеци, след като търсенето изпревари доставките на петрол и газ. Войната в Украйна и все по-сериозната международна изолация на Русия добави към натиска за намиране на допълнителни източници на енергия.
Затова и намеренията на саудитския петролен гигант ще бъдат посрещнати положително от лидерите на Запада, които в момента са изправени пред сериозен проблем с икономическото въздействие на високите цени на енергията. Инфлацията в момента е подхранвана и от продължаващата нестабилност на енергийния пазар, а евентуално решение на Рияд да отпусне повече петрол на пазара, ще успокои вълненията.
Въпросът е дали кралството в момента е склонно на такъв ход.
През 2020 г. печалбите на Saudi Aramco спаднаха рязко, тъй като световната икономика се забави. Повторното ѝ отваряне в редица държави през 2021 г. обаче доведе до рязко покачване на цените и до търсене, надвишаващо предлагането. Това увеличи приходите на всички големи компании за производство на енергия.
Saudi Aramco заяви, че планира да увеличи капиталовите си разходи до 45-50 милиарда долара тази година с допълнителни увеличения до средата на десетилетието. Миналата година капиталовите разходи бяха 31,9 милиарда долара.
Според компанията това ще повиши "максималния ѝ устойчив капацитет" за суров петрол до 13 милиона барела на ден до 2027 г. Оттам също така възнамеряват да увеличат и добива на природен газ с над 50% до 2030 г. Саудитска Арабия е добила малко над 10 милиона барела петрол на ден през февруари.
Петролната компания удвои повече от два пъти нетната си печалба до 110 милиарда долара през 2021 г., спрямо 49 милиарда долара през 2020 г.
Цената на барел суров петрол Brent се е увеличила с около 50% през 2021 г. и, като цените на енергията остават високи, анализаторите очакват печалбата да нарасне допълнително през 2022 г.
Ключов момент обаче по темата е не само икономическият аспект на въпроса и това дали за Рияд в момента е по-добре да държи цените високи, или да продава по-големи количества, а и политическият. Защото Саудитска Арабия има много какво да спечели от създалата се сега ситуация и напрежението покрай войната в Украйна.
Самата новина за увеличените инвестиции на Saudi Aramco дойде заедно с информация за поредна атака на хутите в Йемен срещу саудитска рафинерия за петрол.
Ударената рафинерия ЯСРЕФ в индустриалния град Янбу временно е намалила темповете на добив, но от министерството на енергетиката на Саудитска Арабия потвърдиха, че това ще бъде компенсирано с барели от нефтения резерв на страната.
Участието на Рияд във военния конфликт в Йемен продължава от 2015 г., като оттогава насам хутите многократно атакуват саудитски петролни рафинерии с ракетни удари.
Тази война се превърна и в сериозен удар за реномето на кралството, след като Йемен се превърна в страна, измъчвана от тежка хуманитарна криза.
Именно този конфликт обаче може да се окаже решаващ за желанието на Саудитска Арабия да подкрепи исканията на Запада за отпускане на повече петрол сега за стабилизиране на цените.
Миналата седмица стана ясно, че Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) са отказали телефонни разговори с американския президент Джо Байдън, който се опитва да засили международната подкрепа за противопоставяне на Русия и ограничаване на нарастващите цени на петрола. За сметка на това принцът и шейхът са разговаряли с руския президент Владимир Путин миналата седмица, както и с Володимир Зеленски.
Този отказ към американския президент идва на фона на хладното отношение, което администрацията на Байдън има към тези два традиционни партньора на САЩ в Близкия изток и спирането на някои доставки на оръжия още в началото на 2021 г.
Според в. "Уолстрийт Джърнъл", който разпространи новината за отказаните телефонни разговори, Абу Даби и Рияд са обезпокоени от "сдържания" отговор на САЩ на ракетните удари, нанесени от хутите в Йемен и от възобновяването на иранското ядрено споразумение, което е в разрез с опасенията на двете държави за сигурността в региона.
Саудитска Арабия също така иска Вашингтон да предостави на престолонаследника правен имунитет, тъй като той е изправен пред редица съдебни дела в САЩ, включително заради случая с убийството на журналиста Джамал Хашогджи.
В опит за стопляне на отношенията между Рияд и Запада, миналата седмица британският премиер Борис Джонсън посети кралството именно с тази цел - да се опита да убеди крал Салман и престолонаследника принц Мохамед да отпуснат повече петрол на световните пазари.
Саудитска Арабия е най-големият производител в петролния картел ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол) и чрез повишаване на производството може да помогне за намаляване на цените на енергията, които в момента достигат най-върховите си точки от 14 години насам. Рияд, заедно с Абу Даби, обаче се опитва запази неутралитет в конфликта на Запада с Русия, която е техен партньор във формата "ОПЕК +".
Ефект от посещението на британския премиер трудно може да бъде търсен, като поне към момента и двете държави в Близкия изток отказват да ускорят темповете на добив и разпространение на петрол. Според някои анализатори обаче подобни стъпки са необходими за стоплянето на отношенията между Запада и Саудитска Арабия.
Самото посещение на Джонсън пък предизвика критики срещу него сред политическите му противници. Саудитска Арабия, макар и ключов играч на пазара на петрол, е обвинявана многократно за редицата нарушения на човешките права, за участието ѝ в конфликта в Йемен, както и за убийството на Хашогджи.
Според лейбъристите премиерът се опитва да реши проблема със зависимостта от един диктатор, надявайки се на помощ от друг.
Според тях също така Обединеното кралство трябва да се съсредоточи върху увеличаването на вътрешното производство на енергия чрез нови ядрени мощности и възобновяема енергия от вятъра и морето, за да намали зависимостта от държави като Русия и Саудитска Арабия.
Подобни ходове обаче трудно биха могли да решат належащите проблеми в енергетиката за Европа и Великобритания. Енергийните пазари влязоха в период на силна нестабилност по време на пандемията, когато затварянията повлияха сериозно както на предлагането, така и на търсенето.
Затова ако Рияд отпусне достатъчно количество петрол на световния пазар, това би успокоило сериозно напрежението и би забавило до известна степен темповете на инфлация. Въпросът обаче е дали кралството би се съгласило и при какви условия.
Очаквано ще е крал Салман и престолонаследникът му принц Мохамед да поискат Запада да си затвори очите за въпросните проблеми с човешките права, или най-малкото да престане така гласно да изразява притесненията си в тази посока.
Сегашният ход - индикациите за инвестиции в по-голямо производство в следващите години - може да се приема като положителен сигнал, но той не е категоричен в посоката си. И тепърва ще бъде обсъждано на каква цена ще дойде подкрепата на кралството. Дотогава едно е сигурното нещо - Саудитска Арабия ще търси икономическите си интереси.
