Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

След края на пандемията Източна Европа може да се окаже истинският печеливш

Има ли обаче сериозни поводи за радост? Снимка: iStock
Има ли обаче сериозни поводи за радост?

След края на кризата, в която коронавирусът постави почти целия свят, аутсорсингът на производството и услугите може да се окаже печеливш за Източна Европа. Това е мнението на експертите от Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw).

Преди два дни се проведе уебинар по повод представянето на последните икономически прогнози на wiiw за 23 държави в Източна Европа. Там директорът на института Ричард Грийвсън, цитиран от Emerging Europe, заяви, че след края на пандемията страни като Германия няма да инвестират толкова активно в Китай и в други части на Азия, а ще се обърнат към по-близки алтернативи.

"Въпреки това те все още ще имат желанието да намерят места, които да им предлагат по-ниски разходи", коментира той.

Според него това е добра новина за икономиките на Централна и Източна Европа, по-специално за държави като Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Румъния, както и за услугите в Балтийските страни.

По думите на Грйивсън това може би няма да се случи в близките две години, но в следващото десетилетие вероятно ще има забележителна промяна.

Възможното възстановяване на аутсорсинг сектора е едно от малкото оптимистични заключения в доклада на wiiw, в който се посочва, че спадът в икономиката, причинен от коронавируса, ще бъде по-лош от глобалната финансова криза през 2009 г.

Виенският институт очаква средният реален брутен вътрешен продукт в региона да намалее с 6,1% през тази година сравнено с 5,6% през 2009 г., което означава, че това ще е един от най-лошите периоди за Източна Европа от началото на 90-те години.

Първоначалното възстановяване на региона ще бъде много по-слабо - с 2,8% през 2021 г. в сравнение с 4,4% за 2010 г.

Експертите от института предвиждат най-голямото свиване на реалния БВП тази година да бъде в Хърватия - със спад от 11%, последвана от Словения, Словакия и Черна гора, съответно с 9,5%, 9% и 8%. Основната причина за намаляването на БВП там е натискът върху износа и туризма.

Икономиките, които не са толкова зависими от тези два сектора, пък ще имат по-малко свиване и вероятно ще използват значителни фискални ресурси, за да противодействат на спада на БВП, като Полша, Сърбия и Казахстан.

Държавите, успели да премахнат по-рано ограниченията заради коронавируса, също ще се справят по-добре, отколкото сочат предварителните очаквания.

Икономическата прогноза за Европейския съюз (ЕС) рисува също подобна мрачна картина, предвиждайки, че тази година икономиката в еврозоната ще се свие с рекордните 7,7% преди да успее да се възстанови до 6,25 на сто през 2021 г.

Кризата от COVID-19 застрашава стабилността на еврозоната и заплашва да изостри икономическите и социалните разделения в ЕС. Като цяло спадът през следващата година може да остави европейската икономика с около 3% под нивото, предвидено през есента на 2019 г.

Резултатът обаче би могъл да бъде още по-лош - например, поредният предполагаем скок на заболелите от коронавирус може да намали БВП с допълнителни 3%, което прави опасността от дълбока и продължителна рецесия много реална.

"На този етап можем само да се ориентираме за мащаба и сериозността на шока от коронавируса върху нашите икономики", казва Валдис Домбровскис - изпълнителен заместник-председател с ресор "Икономика в интерес на хората" в Европейската комисия.

Докато непосредственият спад ще бъде много по-тежък за световната икономика, отколкото финансовата криза, дълбочината на въздействие ще зависи от развитието на пандемията и от способността икономическата дейност да бъде "рестартирана" безопасно и съживена след това, обяснява той.

Домбровскис нарича моментната ситуация "систематичен шок", от който всички страни от ЕС са засегнати. В действителност следващата година се очаква да има рецесия, но между държавите-членки вече има споразумение за извънредни мерки за смекчаване на нейното въздействие.

Малко повече оптимизъм идва от прогнозите на Европейската комисия за развитието на икономиките на държавите от ЕС. 

Макар очакванията там са за масово свиване в БВП на държавите членки, прогнозите показват, че догодина светът малко по малко ще започне да се връща към нормалното, а икономиките ще започнат да се възстановяват. 

Докато се стигне дотам обаче, държавите в Европа и най-вече в Източна Европа трябва да се приготвят за стягане на коланите. 

Най-коментирани

Най-четените