Лили Огнянова е от онези момичета, които лятото карат лудешки колело, облечени в красиви рокли с широка усмивка. А в допълнение към усмивката, в кошницата на колелото на Лили отпред гордо се вози красиво куче с развяващи се във въздуха уши.
По професия Лили е журналист. От половин година обаче решава да премине от другата страна на барикадата и да се занимава с ПР комуникации, на които съм убедена, че ще се отдаде със същия хъс и любов към детайла.
Причината да поканим Лили на разходка в парка с куче е нейната огромна любов и постоянна грижа към животните. Около нея винаги има различни домашни любимци - перманентен член на домакинството е Кота - красива котка, микс между тасманийски дявол и мекица. А най-новият член на семейството й е Фреди - няколкомесечен дакел с дух на откривател, който обожава да забърква пакост след пакост.
Първото куче на Лили е красив и добродушен Кавалер Кинг Чарлс шпаньол на име Робърт. За съжаление, кучето умира от вроден сърдечен порок, докато играе в парка - огромен удар за Лили. Подобно на много други хора, изгубили куче, дълго време след смъртта на Робърт Лили не смее да си вземе ново куче. Вместо това се отдава на доброволчество - поема грижите за слепия котарак Съли от Let's Adopt, за когото се грижи, докато му намерят осиновител в Канада.
В България хората не са склонни да си вземат животно инвалид, поради което търсенето на осиновител отнема две години, в които Лили се грижи за котарака. За около година помага с гледането и на друг Кавалер Кинг Чарлс шпаньол на име Макси, за когото тяхна съседка и негова стопанка временно няма физическата възможност да се грижи.
Лили е фен както на котките, така и на кучетата и трудно би могла да избира. В момента в дома й живеят котката Кота и кучето Фреди.
Заедно с МТел и MyKi Pet през декември слагаме акцент върху собствениците на кучета и правилната грижа за домашните любимци. Интервюто с Лили е последното за 2016, с което завършваме поредицата разкази за стопани, които се грижат с любов за своите породисти или непородисти любимци. Основна тема днес е лудетината Фреди - шестмесечния дакел, когото едва успяхме да снимаме в парка.
Фреди е „планирано" куче. За Лили нямало значение дали животното ще бъде породисто или ще бъде осиновено от приют. Тук роля изиграл нейният приятел, който бил категоричен в избора си и мечтаел за дакел. На връщане от отпуска като на шега „огледали" обявите онлайн, харесали си го и отишли във Варна, откъдето купили малкото куче.
Като типичен представител на породата си, Фреди обожава да се разхожда и да играе. Макар и още малък на ръст, той не се плаши и бързо се запознава с всякакви по размер и темперамент кучета и деца.
Сутрин Фреди мрази да става рано - на Лили често й се налага да го изкарва от леглото за разходка преди работа. Ако зависи от дакела обаче, той би спал до обяд в леглото им под завивките като котка.
Най-голямата му слабост е хапването на боклуци от земята - проблем, с който се борят постоянно. Обича да „чете" със зъби забравени по леглата книги или списания, да дразни с играта си Кота, която все още го търпи.
Толкова е лаком, че освен пръчки, сам си яде и лекарствата за обезпаразитяване, които другите кучета обикновено хапват, единствено ако са замаскирани в някое парче салам.
Наскоро Фреди издълбал с нокти чувала за храна и се натъпкал до пръсване (изгризал 1 кг храна, което се равнява на около 20% от теглото му). В кулинарната си диета включил и цял блистер магнезий, който изконсумирал наведнъж и което изправило косите на Лили. Независимо че почти не остава сам, дакелът Фреди винаги успява да намери свободна минута за пакости - дали за да разпердушини на съставни части стари фотографии, гърба на някой речник, да си открадне ментов бонбон, да „слуша" музика със зъби на любимите й слушалки.
Питаме Лили кое е едно от най-важните неща при грижата за домашни любимци. Според нея това са правилните и редовни посещения при ветеринаря. Като е задължително това да стане и на шестия месец, за да прегледат животните за евентуални скрити сърдечни пороци. Така още от най-ранна възраст може да се предотврати най-страшното и да се лекуват всякакви потенциални проблеми. Нейното първо куче Робърт имало различни проблеми със стомаха, които се опитвали да лекуват - тлеещ симптом на скритата заплаха, която в крайна сметка отнема живота му.
Лили дава съвет и на хората, които искат тепърва да си вземат домашен любимец. „Никога не си взимайте куче само защото е красиво. Така всички се озовават с едни огромни хъскита, които харесват заради очите им. Или с грамадни питбули, които харесват заради силата им, или лабрадори, които изглеждат сладки, но изискват повече движение, отколкото стопанинът има възможност да им предостави.
„Важно е хората да преценят дали наистина искат куче и могат ли да го разхождат и да го гледат както трябва, ще имат ли финансова възможност да покриват разходите за ветеринар."
За хората, които живеят в апартамент, Лили препоръчва по-малки породи, които биха се чувствали добре в затворени пространства и които изискват по-малко движение. „Не ме разбирайте погрешно. Това, че кучето е по-малко, не означава, че не изисква грижи. То също трябва да се разхожда сутрин и вечер, да се води на лекар, да се храни с добра храна".
Като още една грешка на „пресните" стопани на кучета, Лили отбелязва третирането им като деца. Нещо напълно разбираемо предвид огромната любов и усмивки, с които животните ни даряват. Но отношението към животното трябва да е любвеобилно, без да се минават определени граници, които да застрашават живота му.
Това, че кучето те гледа с гладен поглед, не означава, че трябва да му дадеш от шоколада, който ядеш и с който би го отровил. А нежеланието да го възпиташ и тренираш както трябва, защото не искаш да му се караш и да повишаваш тон, може единствено и само да му навреди. Все пак това че ни гледат с разбиране, не означава че ни разбират.
На финала се разделяме се с Лили след приятната разходка с широки усмивки, тъй като Фреди е спечелил в наше лице още фенове. А и сме щастливи, че взимането на интервюта от кучета и техните стопани е част от работата ни.
