Ако случайно видите на улицата африканска дива котка, няма да я познаете.
Ще решите, че това е поредната улична котка или животното на съседа, защото изглежда като точно такова.
Смята се, че всички днешни домашни любимци от този вид произлизат именно от африканската дива котка, която преди около 9000 г. се е присламчила към хората. Около тях е имало богата плячка - мишките, привлечени от зърнената реколта на първите земеделци.
За разлика от други опитомени диви животни - кучетата и прасетата например - разликите между предшественика и днешната домашна котка са изключително малки - и на външен вид, и генетично.
Когато става дума за гени, различията са незабележими на пръв поглед.
Едното е големината на мозъка, а другото - дължината на червата. Вторите са по-дълги при домашните котки - нещо, наложено от хилядолетията еволюция покрай приема на "човешка диета" и повечето растителни храни, които котките получават (или отмъкват) от хората.
Макар големината на мозъка също да не е нещо, което можем да видим, резултатът от тази промяна е по-съществен, тъй като касае поведението на четириногите. Благодарение на тези мутации домашната котка ще спи в леглото на стопанина си и ще мърка, ако я чешат зад ушите, а африканската ще избяга или ще се скрие, още преди човекът да я е забелязал.
Домашните котки са развили генетични трансформации, които са довели до промяна на агресивното поведение, на формирането на спомени и на способността за учене от страх или стимули, сочи проучване отпреди няколко години на генома на котките.
Тоест - домашната котка, за разлика от дивата, знае кога и как да получи храна и удоволствие от хората.
Гените, които различават двата вида животни, са 13, включително и тези, които отговарят за центровете за награда в мозъка и за развитието на неврони, които са ключови за производството на допамин - хормона на удоволствието. Това предполага и че първите диви котки, които са били развъждани за отглеждане от хората, са били тези, които са реагирали най-добре на предложени награди, т.е. храна или милване.
Мутациите сочат и че вероятно домашните котки имат различна нервна система, благодарение на което изпитват по-малко страх. Прародителите им обаче са известни като срамежливи и плашливи.
Друга разлика между днешните домашни котки и дивите им роднини е социалното им поведение. Макар да смятаме тези животни за самотници, това не е точно така при домашните - стига да имат достатъчно храна, те нямат никакъв проблем да живеят заедно - гледката на ближещи се и гушкащи се една в друга котки е позната на всеки.
За разлика от тях, африканският им прародител, както и повечето видове диви котки - освен лъвовете - са наистина териториални самотници и не се събират на групи.
През годините съвместен живот с хората, котките са развили и още една различна черта - мяукането, което при дивите е доста по-различно.
По принцип тези животни рядко използват такъм тип вокализция при общуването помежду си, а когато го правят, звукът е различен - по-протяжно и дълбоко, гърлено мяукане.
Специално за общуване с хората котките са развили по-познатото ни мяукане, което и ние самите чуваме по-често. Според учените с годините звукът е бил настройван за човешкото ухо, което приема по-добре по-високия и по-мек тон, вероятно защото го свързва с по-високите гласове, характерни за децата.
По подобен начин котките използват и мъркането - когато искат нещо от хората, те мъркат по по-различен и шумен начин, отколкото когато се гушкат.
Има, естествено, и физически разлики, особено с някои породи, които ние двуногите сме селектирали - като персийките, сиамките или пък късокраките манчкин.
Обичайната домашна котка освен това има и малко по-къси крака от африканската, както и по-богат набор от цветове на козината - отново благодарение на столетията селекция и развъждане от хората.
Но всеки път, когато я погледнете, можете ясно да видите дивата африканка у нея.
