Защо смятаме, че ако черна котка ни мине пътя, е на лош късмет? Защото черните котки имат по-лош характер или защото ние, хората, намираме този цвят за зловещ и съответно придаваме на животните чертите му, без те действително да ги притежават?
Когато избираме котка, външният ѝ вид е от доста съществено значение, включително и цветът. Има ли обаче той отношение към характера на четириногото и можем ли да кажем, че го определя по някакъв начин?
Въпросът за връзката между поведението и цвета не е изследван особено детайлно. Някои проучвания казват, че окраската има значение, но доста го отричат - особено когато става дума за обикновени домашни котки, известни и като "улична превъзходна".
Точно обикновените домашни котки имат голямо разнообразие в цветовете - черни, бели, дву- и трицветни, оранжеви, на райета. Тези разлики може да се появят дори в едно котило, с подобни гени и други определящи характеристики, което значи, че бялото и черното братчета имат доста общи неща, независимо от цвета си.
Хората обаче го виждат по различен начин. Проучване сред собственици например гласи, че черните котки приемат по-лесно присъствието на повече хора и живот на закрито в сравнение с котките на ивици. Хората с т.нар. калико котки - оцветени в бяло, черно и оранжево смятат, че характерите им определено се различават от тези на останалите.
Анкета сред собствениците на 84 котки от породата британска късокосместа пък сочи, че бежовите, оранжевите и т.нар. костенуркови - шарените с черно, сиво и оранжево, подобни на черупка на костенурка, са по-раздразнителни и повече се опитват да бягат от непознати.
Проучване в Мексико сред стопаните на 211 котки пък установило, че сивите са срамежливи, надменни и непокорни, оранжевите - лесни за дресиране, дружелюбни и спокойни. Ивичестите са активни, трицветните - инатливи, а двуцветните - търпеливи.
В това няма много логика и далеч по-вероятно е начинът, по който хората приемат "характеристиките" на даден цвят, да ги кара да откриват същите характеристики в животното.
"Малко са доказателствата, че отличителните белези при различните цветове наистина съществуват. Ако обаче хората вярват, че едни окраски са по-дружелюбни от други, това води до последствия за самите котки", обяснява Микел Делгадо, автор на още едно изследване - на Калифорнийския университет.
Там пък анкетите сочат, че според стопаните оранжевите и двуцветните котки се характеризират като приятелски настроени, докато белите, черните и трицветните се приемат за по-асоциални.
Белите са по-срамежливи, мързеливи и спокойни, а костенурковите е по-вероятно да са по-нетърпеливи и с характер. Черните се характеризират с по-малко крайности в поведението.
От Калифорнийския университет обаче напомнят, че налаганите със столетия стереотипи за черните котки например имат директно изражение.
Изследвания в САЩ сочат, че черни и кафяви котки е по-малко вероятно да бъдат осиновени и съответно повече тъмни котки биват евтаназирани.
Когато обаче говорим за цвят, трябва да се има предвид и друго - породата на котката категорично има роля и за характера ѝ, а някои породи вървят и със специфични цветове. Това, че повечето сиамки например са сиво-кафеникави не значи, че тази окраска определя поведението им.
Затова - колкото и да е трудно - не опитвайте да съдите за котките по цвета. Особено за черните.
