Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кои са най-опасните породи кучета

Учудващо, но чау-чау е сред тях Снимка: iStock
Учудващо, но чау-чау е сред тях

Започваме този текст с едно много важно уточнение - има огромна разлика между зло куче и опасно куче.

Дали едно куче е зло зависи от характера му, възпитанието му, от отношението към него и тренировката му. Дали обаче е опасно - това вече може да зависи и от конкретната порода. Така например един пинчер може да е зъл и с неприятен характер, но не е особено опасен за стопаните и за околните.

Един питбул обаче може да не е злобен, но да е опасен, защото не осъзнава собствената си сила и тегло.

Кои породи са по-склонни да са заплаха за хората е въпрос, върху който кинолозите работят от години. Те внимателно изследват генетичните заложби на отделните породи, тяхната склонност към спонтанна агресия и, не на последно място, тяхната физика, за да преценят кои кучета са по-застрашителни от събратята си.

Не трябва да забравяме също така, че нашите любими четириноги все пак са наследници на вълците и като такива все още съхраняват дълбоко в себе си някои диви инстинкти.

И някои породи пазят в паметта си тези инстинкти много по-силно, отколкото други. Това не означава, че по-опасните породи не заслужават топъл дом и цялото изобилие от любов, на което сме способни.

Ето обаче кои породи се приемат за най-опасни за 2022 г. според The Dog Snobs:

Американски питбул териер

Снимка: iStock

В миналото питбулите не са селектирани като бойни кучета, а като помощници на фермерите.

Те са късокосмести, което означава, че не изискват много ресане, имат мускулесто и издръжливо тяло и обожават движението. Освен това американският питбул териер е и интелигентен, лесно научава команди и ги изпълнява с радост.

Той обаче е и може би най-опасната порода, защото бързите му крака, якото му тяло и здрави като капан челюсти се комбинират с нисък праг на търпимост. Питбулите се ядосват лесно, реагират спонтанно и веднъж раздразнени, са трудни за овладяване дори и със заучени реплики и команди.

Още по-застрашително става положението, ако собственикът на питбула не влага достатъчно време, търпение и обич във възпитанието му, лишава го от разходки или изключително неразумно прави кучето си дори по-агресивно и озлобено.

Ротвайлер

Снимка: iStock

Първите полицейски кучета не са немските овчарки, а именно ротвайлерите, и за това си има причина.

Породата се отличава със сила, пъргавост и силно чувство за закрила над стопанина. Именно усещането за принадлежност и несъобразяването със собствените размери обаче правят ротвайлерите опасни, даже и да са добре възпитани.

В кръвта на ротвайлера е да реагира мълниеносно при заплаха и да влага всичките си усилия, за да защити себе си и стопанина си. Мъжките екземпляри са особено склонни на изблици на агресия и опити за доминация.

Въпреки това ако ротвайлерът е възпитаван от съвсем малко кученце, подобни неприятности са почти изключени.

Чау-чау

Снимка: iStock

Често казват за чау-чау, че са по-близо до котките като нрав, отколкото до кучетата.

Трудно е някой да повярва, че тези пухкави създания е възможно да са опасни, но The Dog Snobs ги класират на трето място и има защо. Точно като котките чау-чау са склонни да са капризни и своенравни и да не отговарят съвсем дословно на командите, които им се дават.

Породата е склонна към прояви на агресия и безпочвен инат, а към това прибавяме тежки лапи, голяма глава и тегло от 25 до към 38 килограма.

Съветите на експертите са чау-чау да бъдат възпитавани от наистина много малки бебета и при първи признаци на затруднение с тренировките им, собственикът им веднага да се обърне към професионален треньор, за да се избегнат инциденти.

Сибирско хъски

Снимка: iStock

Сибирските хъскита са едни от най-преките наследници на вълците в киноложкия свят.

Челюстите им са почти толкова здрави, колкото са тези на дивите им предци. Зъбите на хъскито не се затрудняват да разпердушинят дори и едра риба, нямат проблем и да трошат малки и средни по размер кости. Развиват и завидна скорост и сила.

Без правилно обучение и ежедневни разходки и внимание, хъскитата са склонни да се отегчават, а именно отегчението ги подтиква към агресия.

С други думи, породата има предпоставки да извършва сериозни атаки, макар и да не са предизвикани от изначално злобен характер. Разбира се, хъскитата не са хладнокръвни убийци и при правилните условия на отглеждане са чудесни компаньони.

Те обаче са и сред породите, които са абсолютно неподходящи за хора, за първи път сдобили се с куче.

Доберман

Снимка: iStock

Доберманите са една от най-честите жертви на кръвосмешения и недобросъвестно развъждане.

Това е направило породата по-склонна към агресия и по-неконтролируема. Кучетата доберман се използват в армията и като спасителни кучета, но в домашни условия имат необходимост от ежедневно възпитание, много пространство и още повече разходки.

При доберманите е страшно важно и от малки да свикват с другите четириноги на кучешката площадка, защото иначе не е никак изключено да станат нетолерантни към чуждите домашни любимци и да се стигне до неприятни случки.

Доберманът обича да копира поведението на стопаните си, така че нервен и агресивен собственик лесно може да доведе до нервно и непредвидимо куче.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените