Много собственици на котки са се сблъсквали с ужас със следната ситуация - прибират се у дома след лош работен ден и, изненада!, писаната ги чака с "подарък".
С гордост и задоволство котката показва, че е убила гълъб на балкона, хлебарка в банята или, ако ѝ се позволява да излиза, мишка или плъх. Гледката на убитото животинче е кошмарна, а след това се налага и почистване след "хладнокръвния убиец" и неговата жертва.
Всъщност за котките ловуването е неизкореним навик.
Тони Бъфингтън, специалист по поведението на котките, обяснява, че в очите на писаните ние не сме хора, камо ли собственици. В разговор за Wired той уточнява, че за нашите котки ние сме нещо като големи и доста нескопосани маймуни, които, за разлика от четириногите, никак не са добри ловци.
Още от много малки котките ни забелязват, че нашите реакции са по-бавни от техните. Инстинктивно те осъзнават, че нито зрението ни, нито обонянието ни са толкова прецизни, колкото техните.
Затова, обяснява Бъфингтън, много котки се чувстват длъжни да ловуват вместо собствениците си. в зависимост от характера на самата котка тези пориви за лов могат да се проявяват изключително рядко или почти ежедневно.
Разбира се, при някой домашни любимци амбицията и жаждата за лов не се проявяват никога.
Породистите котки са по-малко склонни да ловуват, докато писаните без определена порода по-често са подтиквани от гените си да убиват и да носят на стопаните си плячка.
Успокоителното е, че ловът за домашните котки не е признак, че ги държим гладни.
Най-често котките улавят жертвата си, убиват я и ни я носят демонстративно, за да докажат любовта си към нас. Бъфингтън уточнява, че в ума си котката смята, че ни прави огромна услуга и благодарение на нея ние, по-лошите ловци, няма да умрем от глад.
По тази причина е лоша идея да хокаме котката, да ѝ се караме или да я наказваме, защото това може да я разсърди сериозно и да доведе до разнообразни отмъщения като пишкане извън определеното за целта място.
И все пак е съвсем в реда на нещата да искаме да ограничим тези прояви на обич към нас, най-малкото от хигиенни и здравословни съображения (все пак гризачите и птиците биха могли да пренасят зарази).
Най-лесното решение е достъпът на котката до терасата и до външната среда да бъде напълно ограничен.
След това енергията на писаната е разумно да бъде насочена към игра и занимания в рамките на дома.
В магазините за домашни любимци има редица играчки, с които да имитираме лов - изкуствени мишки, движещи се мишени и драскалки с прикрепени към тях подвижни цели. Обикновено желанието за лов у котките се засилва след залез слънце, така че тогава трябва да сме по-старателни със заниманията с котката.
На помощ могат да дойдат и разнообразни награди като лакомства, котешка трева и специални феромони, които да се натрият в играчките, за да привличат по-силно котана.
А ако все пак котката отново се отдаде на лов и ни донесе гордо плячката си - не бива да я мъмрим.
Все пак го прави от любов...
