Един иначе уважаван актьор тези дни сериозно ядоса интернеДа. И преди го е правил, само че тогава водеше частна лотария и беше логично... Та човекът си търси половинка за кучето с цел разплод и се присетих за един мой приятел, който много искаше да си има руска синя котка.
Не успях да го убедя да си осинови котенце, той даде няколкостотин лева и... се оказа с чаровно и любвеобилно животинче, което обаче има общо с руската синя котка само на хартия. И тук-таме - на снимки.
Здраво да е котето, което вече е голяма и доволна от живота домашна котка.
Само че уважаваният актьор и развъдниците на подобни животи имат десетки, а може би и стотици "колеги" из цяла България.
Те са олицетворение на поговорката, че пътят към ада е осеян с добри намерения. Уж искат най-доброто за домашните си любимци, а най-накрая страдат и животните, и хората.
Домашните ни любимци продължават да са жертва на отдавна отречени митове като този, че трябва да имат поне едно потомство, преди да бъдат кастрирани.
Нещо повече, собствениците им си играят на кинолози, без да имат нужните знания и сертификати, и с лека ръка "произвеждат" котила с бебета с неизвестно бъдеще.
Съвестните развъдници проверяват внимателно бъдещите домове на животните, само че извън тях се работи на принципа на симпатията. Кошмарно е, че накрая куп невинни мъници попадат в недобросъвестни ръце, само защото хората около тях не разполагат с достатъчно информация, съвест и морал.
Именно така се завърта и порочният кръг котило - непроверен собственик - живот на улицата за животното...
Погледнете животните по улицата и из сайтовете за осиновяване и ще се убедите, че от тях надничат чертите на изоставени овчарки, шпаньоли, пудели...
А някъде около тях витае дух на безхаберие и липса на всякаква хуманност. Усеща се как човеците зад бездомничетата с лека ръка са решили да развъждат, пък каквото стане.
С оправданието, че е за добро, а всъщност един Господ знае - може и всички от котилото да имат щастлив живот, може и да бъдат напъдени.
••• Недобросъвестното развъждане може да ни доведе до момент без особен избор:
Играта на "Риск печели, риск губи" обаче се предприема с удоволствие и без много мислене.
Над изброеното дотук тегне и нежеланието на стопаните на домашни любимци в България да поемат истинска грижа за животните си - да ги чипират и кастрират, вместо да безотговорно да се правят на богове и да обричат малките на мъглява съдба.
И още повече - най-накрая са длъжни да спрат да лицемерничат, че всичко е в името на кучетата или котките, докато гледат с погнуса непородистите им събратя и сестри и са готови да харчат луди пари, само и само четириногото да е породата Х.
Или, в най-лошия случай, прилича на породата Х.
Неконтролируемото развъждане на кучета и котки прави осиновяването все по-непопулярно, което е гаранция, че уличните животни скоро няма да изчезнат.
Какво остава пък, когато зад развъждането под въпрос гледа и лице, което ни е познато от екрана. Оттам нататък дори държавата да потроши хиляди за разяснителни кампании, стигмата върху осинови-не-купувай вече е затвърдена.
Моделът може да бъде счупен, само ако моралът започне да взима превес над хорската ни суета.
Може да остане в миналото, ако предпочетем по-трудния път - пътя на кастрирането и осиновяването, вместо на машиналното купуване на любимец, сякаш е поредната вещ за дома ни.
Изборът, който съвестта прави, винаги е за предпочитане пред този, който портфейлът прави.
