В Трявна и околните села през май 2023 г. се оплакват от голямо нашествие на диви прасета. Това обаче е нищо в сравнение с проблема, който Канада има с популация от така наречените "диви суперпрасета".
По оценка на проф. Райън Брук от Университета в Саскачеван в момента на територията на Канада обикалят над 62 хиляди диви прасета.
На пръв поглед това не е прекомерно голямо число, но пред "Асошейтед Прес" проф. Брук уточнява, че неслучайно нарича животните "суперпрасета" и ги определя като "най-трудния за унищожаване вид на планетата".
"Те са екологичният еквивалент на тежка влакова катастрофа", категоричен е професорът.
Причината е, че дивите прасета са плод на комбинация на гени между различните породи, при която успяват да вземат най-доброто от всяка порода. Те са изключително плодовити и се размножават с бързи темпове.
Освен това кожата и козината им ги правят издръжливи на суровия канадски климат и на до -50 градуса по Целзий.
Не на последно място, суперпрасетата са хитри и находчиви и имат размер, не много по-голям от този на домашните прасета, и затова са и доста пъргави за вида си.
Специалистите смятат, че в канадски области като Саскачеван, Манитоба и Албърта популацията на дивите прасета е напълно извън контрол. Най-лошото е, че те са невероятно лакоми и ядат всичко по пътя си, застрашавайки някои от редките канадски животински и растителни видове.
Суперпрасетата допринасят за корозията на почвата, докато ровят за храна, и пренасят болести като чума по свинете.
Последната не прави разлика между домашно и диво животно и с лекота може да се пренесе между породите. Проф. Брук допълва, че една свиня-майка може да роди до седем прасенца и да се размножава два пъти годишно, обикновено напролет и наесен.
Корените на проблема с дивите суперпрасета всъщност може да бъде проследен до 80-те години на миналия век.
Тогава Канада насърчава фермерите да започнат контролирано да отглеждат диви прасета във фермите си. Страната регистрира огромен скок в търсенето на месото на дивите прасета и така до началото на новия век, когато пазарът изведнъж се срива и повечето фермери фалират.
Много от тях не си правят труда да ликвидират прасетата, а ги пускат сред природата, където те започват да се размножават. Резултатът от тази безотговорност вече е налице.
Дори и всяка година ловците да убиват 65% от суперпрасетата, те ще продължат да се размножават експоненциално.
А в момента ловците убиват едва около 2 до 3 процента от дивите прасета. Освен всичко друго животните са със силен териториален нюх и майчински инстинкт и могат да станат агресивни, ако усетят заплаха. Не се притесняват да нападат и хора.
Скоро дивите суперпрасета няма да са грижа само на Канада, защото нахлуват и в северните щати на САЩ.
Усилията на ловците не са достатъчни, за да бъдат озаптени животните. Ще е необходимо и използването на голяма система от капани и опити поне част от популациите да се пренасочват към райони, в които в момента няма диви прасета.
Дотогава суперпрасетата ще нанасят годишно щети за по около 2,5 милиона щатски долара, предимно вреди по земеделските култури и построени от човека съоръжения като гранични огради.
