Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Суперпрасетата на Канада: Екологичният еквивалент на влакова катастрофа

Те издържат на -50 градуса по Целзий Снимка: iStock
Те издържат на -50 градуса по Целзий

В Трявна и околните села през май 2023 г. се оплакват от голямо нашествие на диви прасета. Това обаче е нищо в сравнение с проблема, който Канада има с популация от така наречените "диви суперпрасета".

По оценка на проф. Райън Брук от Университета в Саскачеван в момента на територията на Канада обикалят над 62 хиляди диви прасета.

На пръв поглед това не е прекомерно голямо число, но пред "Асошейтед Прес" проф. Брук уточнява, че неслучайно нарича животните "суперпрасета" и ги определя като "най-трудния за унищожаване вид на планетата".

"Те са екологичният еквивалент на тежка влакова катастрофа", категоричен е професорът.

Снимка: iStock

Причината е, че дивите прасета са плод на комбинация на гени между различните породи, при която успяват да вземат най-доброто от всяка порода. Те са изключително плодовити и се размножават с бързи темпове.

Освен това кожата и козината им ги правят издръжливи на суровия канадски климат и на до -50 градуса по Целзий.

Не на последно място, суперпрасетата са хитри и находчиви и имат размер, не много по-голям от този на домашните прасета, и затова са и доста пъргави за вида си.

Специалистите смятат, че в канадски области като Саскачеван, Манитоба и Албърта популацията на дивите прасета е напълно извън контрол. Най-лошото е, че те са невероятно лакоми и ядат всичко по пътя си, застрашавайки някои от редките канадски животински и растителни видове.

Снимка: iStock

Суперпрасетата допринасят за корозията на почвата, докато ровят за храна, и пренасят болести като чума по свинете.

Последната не прави разлика между домашно и диво животно и с лекота може да се пренесе между породите. Проф. Брук допълва, че една свиня-майка може да роди до седем прасенца и да се размножава два пъти годишно, обикновено напролет и наесен.

Корените на проблема с дивите суперпрасета всъщност може да бъде проследен до 80-те години на миналия век.

Тогава Канада насърчава фермерите да започнат контролирано да отглеждат диви прасета във фермите си. Страната регистрира огромен скок в търсенето на месото на дивите прасета и така до началото на новия век, когато пазарът изведнъж се срива и повечето фермери фалират.

Много от тях не си правят труда да ликвидират прасетата, а ги пускат сред природата, където те започват да се размножават. Резултатът от тази безотговорност вече е налице.

Дори и всяка година ловците да убиват 65% от суперпрасетата, те ще продължат да се размножават експоненциално.

А в момента ловците убиват едва около 2 до 3 процента от дивите прасета. Освен всичко друго животните са със силен териториален нюх и майчински инстинкт и могат да станат агресивни, ако усетят заплаха. Не се притесняват да нападат и хора.

Скоро дивите суперпрасета няма да са грижа само на Канада, защото нахлуват и в северните щати на САЩ.

Усилията на ловците не са достатъчни, за да бъдат озаптени животните. Ще е необходимо и използването на голяма система от капани и опити поне част от популациите да се пренасочват към райони, в които в момента няма диви прасета.

Дотогава суперпрасетата ще нанасят годишно щети за по около 2,5 милиона щатски долара, предимно вреди по земеделските култури и построени от човека съоръжения като гранични огради.

 

Най-четените