Самоедът е от онези породи кучета, които не могат да бъдат сбъркани.
Със снежнобялата си козина, величествена осанка и заострена интелигентна муцуна той излъчва сила и аристократизъм. И има защо - това е куче с богата история, привикнало да оцелява, да е в полза на човека и да развива интелекта си през целия си живот.
Колкото и странно да е, прародителите на самоеда всъщност са с черна козина и малко бяла окраска под муцуната.
Смята се, че самоедът произхожда от пастирското куче на ненетите - северно племе еленовъдци, обитавали Сибир.
Постепенно при размножаването на кучетата започват да се появяват все повече чисто бели кученца и така се появяват самоедите. За първи път породата е описана през 1903 г. от британка на име Килбърн-Скот.
Тя е и жената, която пренася самоедите от Сибир към Европа и започва размножаването им на Стария континент.
В записките си британката разказва как е виждала с очите си самоедите да се справят със стада от по 700 и дори 800 елена. Заради факта, че самоедът и сходните на него породи северни кучета са с хората от столетия, тези четириноги почти нямат в ДНК-то си гени от дивите вълци.
Това ги прави податливи на дресировка и привързани към хората. Килбърн-Скот описва как самоедите живеят със своите стопани буквално като членове на семейството - всички се трудят заедно по отглеждането на елените, а след това се хранят заедно и спят заедно. И самоедът не прави изключение.
Името "самоед" идва от начина, по който в останалата част на Русия наричат жителите на Сибир - "хора, които изяждат сами себе си".
Самите ненети наричат самоедите "бялкьер", което означава "бяло куче, което ражда друго бяло куче". В най-студените зими северното племе е използвало самоедите дори и да се стопли и да пази децата добре затоплени. В останалото време самоедът работи наравно с хората.
В началото на XX век с напредването на арктическите експедиции и благодарение на Килбърн-Скот в Европа се появяват все повече самоеди. Някои от тях не са чисто бели, но очевидно европейците отдават предпочитание на снежните на цвят кучета и така те се селектират приоритетно.
Породата изключително много допада на жителите на Европа заради кроткия ѝ нрав и склонността ѝ да се привързва към стопаните. Самоедите са тихи и спокойни кучета, които се разбират прекрасно и с децата и са свикнали на живот с малчугани.
Един от първите притежатели на куче самоед в Европа е не кой да е, а полярният изследовател и дипломат Фритьоф Нансен. При своите пътувания той използва самоеда си и като куче-водач, което да го навигира в полярната пустош.
Хуманистът Нансен със сигурност спомага самоедите да станат невероятно известни и предпочитани от европейците домашни любимци.
Самоедите, които познаваме в момента, обаче не са напълно сходни със своите предшественици заради селектирането, през което са преминали. С развъждането на самоедите са правени и не една и две фатални грешки.
Когато самоедите започват активно да се развъждат в Европа, незнайно защо кинолозите решават, че опашките им са твърде големи и едва ли не излишни. Така се стига до смъртта на немалко кученца, на които още като бебета са им отрязани опашките.
Причината е, че опашката на самоеда има изключително важна роля при завихряне и затопляне на въздуха около тялото му. Ако няма опашка, кучето диша твърде студен за дробовете му въздух и се стига до пневмонии.
Снимките на самоедите от началото на миналия век показват и че самоедите са имали по-плътна и по-къса козина. В стремежа си кучетата да печелят конкурси, кинолозите се стремят към селекция на кучета с по-дълга козина, което също е грешка.
Самоедът е с по-къс косъм на два слоя, за да се предпазва от студа. Дългата козина го прави по-малко пъргав и изсъхва много по-трудно.
Професионалното развъждане на самоеди води и до генетична обремененост, която се предава през поколенията. Сегашните самоеди са склонни към глухота, увредено зрение и диабет.
С редовна профилактика и правилните грижи тези кучета са верни компаньони в продължение на около 12 до 14 години.
Излишно е да казваме, че искат и почти ежедневно ресане.
