Преференциалното гласуване на изборите може да се окаже напълно лишено от смисъл, ако Народното събрание приеме окончателно предложенията на ДПС за рязко вдигане на бариерата за разместване на листите.
Проектът на ДПС беше подкрепен от Правната комисия с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля". Според него - един кандидат от задни позиции в листата ще може да измести първите имена само ако получи преференциални гласове над съответната избирателна квота.
Избирателната квота е съотношението между всички подадени гласове за съответния район и мандатите, които се разпределят в него. Например, на последните парламентарни избори квотата варираше между 10797 гласа във Видин и 17335 гласа в Кърджали. На последните избори за НС най-големият брой преференции за кандидат-депутат извън водаческите места беше 6703 гласа за Александър Манолев, станал известен с оттеглената номинация за министър на транспорта през 2018 г.
Преференцията ще бъде практически унищожена, когато се приложи за европейските избори - при тях избирателният район е общонационален (т.е. броят се всички подадени гласове в страната), а мандатите - само 17.
На Евроизборите през 2014 г. националната избирателна квота беше 131 732 гласа. Тогава "феноменът" 15/15 на БСП Момчил Неков успя да задмине лидера в листата Сергей Станишев с общ брой преференции, които възлизаха на малко над 34 хиляди гласа. Светослав Малинов изпревари водача в листата на "Реформаторския блок" Меглена Кунева с 39 173 гласа срещу нейните 21 306 преференции.
На късното заседание в сряда депутатите са приели и още едно от предложенията на ДПС - цифрите пред партиите и кандидатите в бюлетините да се запазят, но при партиите да се подреждат от 1 до 100, а при кандидатите - от 101 до край. Целта на тази мярка е да се избегне отбелязването на две еднакви числа в колоните на бюлетината, което доведе и до случая 15/15 при БСП.
