Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Законът за извънредното положение мина на първо четене: Какво ново въвежда той

Какви мерки се предвиждат след окончателното му приемане Снимка: БГНЕС
Какви мерки се предвиждат след окончателното му приемане

След дълги дебати депутатите приеха на първо четене Закона за мерките за извънредното положение. В подкрепа на текстовете гласуваха 129 народни представители, а 70 гласуваха с "въздържал се". Гласували срещу новия закон нямаше.

Очаква се утре той да бъде гласуван отново по комисии за второ четене, а след това окончателно да бъде приет в петък.

Законът за мерките за извънредното положение урежда всички предприети от държавата мерки за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението на коронавируса COVID-19 за времето от въвеждането на извънредното положение на 13 март 2020 г. до прекратяването му.

Новият закон предвижда въвеждането на 9 противоепидемични мерки.

В тях се включват забрана за посещения на ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафенета, сладкарници, барове, дискотеки, увеселителни и игрални зали, както и големи търговски центрове тип МОЛ.

Изключение за моловете правят намиращите се на тяхна територия аптеки, банки, застрахователни офиси и хранителни магазини.

Ресторантите и заведенията за бързо хранене ще могат да правят доставки на адрес, но само при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

Всички останали неспоменати търговски дейности продължават функционирането си при спазване на строги санитарно-хигиенните изисквания.

Забраняват се учебните занятия и всички извънкласни мероприятия, забраняват се посещенията на децата в детските ясли и детските градини, както и всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма.

Законът предвижда също така всички българските граждани, планиращи пътувания извън страната, задължително да сключват медицински застраховки.

Що се отнася до трудовите права на гражданите, законът предлага на всички работодатели (чиято дейност позволява) да въведат работа от вкъщи за служителите си, установяване на непълно работно време, ползване на платен или неплатен годишен отпуск.

Сред временните промени в трудовото законодателство още се предвижда възможност работодателят да има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на такъв, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

Същевременно с това, ако бременна, кърмачка, самотен родител, служител с 50 и повече процента неработоспособност или друг защитен по Кодекса на труда, сам поиска да излезе в отпуск при извънредно положение, работодателят е длъжен да го разреши.

Сегашните промени в Кодекса за социално осигуряване също така гарантират възможността за упражняване на осигурителни права и гарантират правото на парични обезщетения, помощи и пенсии на гражданите.

Новите промени ще засегнат и процесуалните срокове по висящите съдебни, арбитражи, административни и изпълнителни производства, като до прекратяване на извънредното положение всички те спират да текат. Изключение ще правят тези по наказателните производства.

Също така новите правила предвиждат спирането на запори върху банкови сметки на физически лица, на запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими и недвижими вещи, собственост на граждани.

Всички обявени процедури по публична продан и въвод във владение при държавните и частните съдебни изпълнители също временно ще бъдат прекратени.

След прекратяване на извънредното положение всички тези производства ще бъдат образувани отново.

Ограничават се и нотариалните удостоверявания, като ще бъдат разрешени само спешните и неотложни заверки, а Нотариалната камара ще следва да осигури поне един дежурен нотариус за съответния район при спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

Законопроектът предвижда промени и в Наказателния кодекс. Предлага се и криминализирането на разпространяване на невярна информация за разпространението на коронавируса.

Предвижда се наказание лекарите, които не окажат помощ на болен по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи. Те ще се наказват с пробация до една година или с глоба от 300 до 1000 лева. От ГЕРБ обаче се разколебаха за тази мярка и предложиха между двете четения тя да отпадне. 

Сред другите мерки и предложения, които не попаднаха в приетия вариант на Закона за мерките за извънредното положение, беше и идеята на лидера на НФСБ Валери Симеонов за въвеждането на "Полицейски час" - нещо, което той настоява да бъде вмъкнато преди второто четене на закона. 

Симеонов поиска още църквата да вземе мерки срещу вируса и причастията да не се дават с една лъжичка на всички миряни в храма.

"Да не се правим, че тя е свещена. Ние сме в състояние на война с един невидим враг", коментира той. 

ДПС, от своя страна, се съсредоточиха върху правата на работниците. Според депутата Хасан Адемов държавата трябва да определи дейностите и предприятията, които ще бъдат затворени или да работят с ограничена дейност. 

Отпадна и предложението на БСП за налагане на мораториум върху спирането на електрическата и топлинната енергия, водата и телекомуникационните услуги на хората, ако не платят сметките.

Най-четените