Запознаването с една страна най-често се случва посредством столицата й. В някои по-редки случаи - чрез известните й курорти. Първите срещи на хората с Италия почти винаги са в Рим. Фонтани, площади, пиаци върху пиаци... Рим е космически град, древен, пищен, сочен, вкусен, по-голям и стар от много други места в Европа. Когато някой те чуе, че ще ходиш в Италия непременно си визуализира теб, Фонтана ди Треви, сцена от филм на Фелини, която случайно е мернал някъде в YouTube. А ти вееш поли, рокли, гърди, коси... и Рим ти е за фон.
Но Италия не е само Рим, и слава Богу, и затова моята първа среща е в нейната най-топла и южна част. Аз и Италия се запознаваме в по-бандитската, бедна, по хулигански екзотична и криеща един Караваджо и куп катедрали сред пиаците си - Сицилия.
По-модерните и лачени италианци гледат на Сицилия като на по-грозната и леко мърлява версия на себе си. Като на цигане, което баща им е осиновил и е оставил в двора на припек. Защото Сицилия е мургава и обляна в жежко слънце. Там алъш-веришът върви денонощно.
През деня дребни тъмни сицилианци се опитват да ти продадат всичко, каквото се сетиш - от играчки до храна. Всичко ти намирисва на лека измама, особено ако решиш да се отклониш от пиаца Стасикоро в Катания, откъдето започва центъра на града. Вечер пък същите тези тъмни елементи те преследват от заведение в заведение, за да ти пробутат куп боклуци. Особено усетят ли те, че си чужденец, могат да ти демонстрират всичко от фокуси до безобразен английски в рамките на 30 минути. Докато ти хапваш току-що направена паста с нещо морско.
Точката Катания и околните градове са най-достъпните места от България. Особено откакто откриха директният полет на море в Сицилия в момента е повече от модерно. Самолетът те доставя в рамките на час и половина, и докато напускаш дъждовна София изведнъж се озоваваш на 30 градусова жега в центъра на хитрите мургави измамници, ограден от история, великолепна архитектура, вкусна храна и италианско диско.
Освежаващ сладолед за жегите
Другият маниер на сицилианците е да карат като бесни по улиците - всякакви превозни средства, но най-вече малки коли и големи колела, и да надуят музиката. А на всяка пиаца има поне по едно пищно дебелогъзо момиче, склонно да се вие и гъне на ужасните ритми.Тук правилникът за движение не важи. Независимо от денонощието. На всяко друго място това би стояло толкова нелепо, че срамът ще облее европейското ти тяло със срам веднага, но не и в Сицилия и по-конкретно в Катания. Там то стои на мястото си.
Екзотиката среща Европа в най-добрата симбиоза, която бедността, мирисът на море и риба, туризмът и дребните тарикати могат да родят.
Палермо е централната точка на Сицилия, доколкото един областен център може да е това. Градът е в другия край на острова, който в средата си е почти пуст. И Палермо е достъпен, стига да ти се пътува по-дълго и да си склонен на три прекачвания със самолет. Аз не исках и останах в Катания. От нея отидох до Сиракуза - по-модерната, европейска и историческа точка на Сицилия и, разбира се, до Таормина.
Най-известният курортен град на острова е точката между планината и морето. Двете се сблъскват челно и раждат писък от цветове и розе, от история, от красота и от най-впечатляващия античен театър в района.
Таормина и нейната безрайна синя вода е мястото, където сърцето ти остава, докато краката ти се потят в едрия пясък. Тя е модерната Сицилия. Онази, в която ще отидеш, ако не искаш да видиш бедните мургави красавци, които искат да ти пробутат тоалетна чиния, маскираща доматено на цвят червило.
Сиракуза пък се гордее със своята история. В нея са вплетени древногръцките руини, островът Ортиджа, средновековната част и малките улички, които водят до невероятни гледки към морската шир. Там се намира пристанищната крепост Кастело Маниаче, която огражда основната пиаца на центъра и все едно пази града от морето, в което пък се носи отново италианско диско или някаква друга поп какафония, поместено в малки яхти, накачулени с полуголи млади хора. Сиракуза почти няма плажове, но има море и яхти, в които си стоиш и пиеш до забрава, а стане ли ти топло - водата е синя и приятна още през май.
Катедралата на Сиракуза
Бижуто на Сиракуза, нейното най-важно дете и голяма гордост, е огромната пиаца Дуомо и, разбира се, базиликата "Санта Лучия ала Бадиа", в която са вградени древногръцки колони и е изложен шедьовърът на Караваджо "Погребението на Санта Лучия" от XV век. Влизаш вътре покрит, прохладно е сред камъните, разхождаш се, защото тя е огромна, не снимаш като дебилен турист, просто се възхищаваш и излизаш с ясната идея, че си видял онова, което хората най-често наричат „шедьовър". После изпиваш бутилка студено Grillo и си лягаш доволен в ранните часове на следващия ден.
В Сицилия дните се сливат. Там винаги е топло, винаги е шумно, хората вършат нещо, пътуват с мотори, пеят, свирят, ядат. За вкусна храна и добро заведение навън трябва да чакаш, понякога по-дълго, но винаги си заслужава.
Сицилия изглежда като дребен хулиган и тарикат. Но е толкова красива, че душата ти може да преживее малките измами, които е склонна да ти направи. Все пак това е родината на мафията и не случайно „Кръстникът" е сниман тук. Има как да стигнеш до снимачните точки стига да искаш, едната дори е в Катания.
Сицилия е мърлявото цигане на Италия, но също и екзотика, вкусна храна и любов от пръв поглед. И тъй като първите срещи са най-важните, се радвам, че с Ботуша се запознахме така. Аз и това циганче ще се видим пак. Поне още веднъж в този живот, убедена съм.
