Раят на "лоу кост" престъпността

Когато някой заговори за Мексико, първите асоциации са за безкрайни плажове, невероятна природа, темпераментни хора и много текила. Тези представи не са далеч от истината, но Мексико има и друго лице, което далеч не е толкова екзотично.

Деница Томова познава това „друго лице". Тази година тя ще посети страната за девети път. Разбира се, че тук говорим за любов. Тя започва преди години, когато за първи път Деница гледа латиноамерикански сериал. Научава сама испански. Останалото, както се казва, е история.

Въпреки че страните в Южна Америка се славят като опасни дестинации, тя не пътува с туристически агенции - организира си всичко сама. Споделя, че извън туроператорските оферти, цената е доста различна. Всичко е въпрос на „дебнене" за най-изгодното предложение.

„През април ходих до Панама и Коста Рика. Няколко месеца по-рано намерих билет до Панама за 400 евро - в двете посоки. Най-смешното беше, че от Панама до Коста Рика билетът струваше 500 евро. Бях се отказала да ходя, когато изскочи оферта за 130 евро. Имах късмет!", разказва Деница.

Отива за първи път в Мексико по работа и се влюбва моментално в страната. Оттогава пътува още седем пъти до там, но не по работа, а от любов.

Не отрича, че е опасно. Това е раят на т. нар. „лоу кост" престъпност - обират те, отвличат те, не за да искат откуп за милиони, а за всичко по-ценно, което носиш със себе си.

„Имам приятел, който прояви неблагоразумието да се качи в нелегално такси - просто туристите не знаят някои особености - и го отвлякоха. Прекара 24 часа в багажника на таксито, докато го разкарваха от банкомат на банкомат, за да тегли пари от картите си. Нямало е как да извика за помощ, защото плътно зад него е бил един от похитителите с пистолет в ръка."

Това е една от практиките в Мексико за „Добре дошли!". Нищо необичайно. Затова всеки, който не е запознат с това кое такси е легално, и кое - „копърка", е добре да попита местните полицаи.

„Питаш ги къде е официалната компания и те водят до гишето. Показваш им адреса, плащаш си предварително - на практика ти не плащаш нищо на шофьора. Казваш им в коя зона отиваш, те ти казват цена, плащаш я. После човек от компанията те води до таксито. Такива трансфери може да си поръчаш от България."

Както и в България, проблемът с „копърките" не свършва на летището.

„Когато за първи път тръгвах за Мексико ме предупредиха, че номерата на легалните таксита започват с буквите A или L. Другото важно е да се гледа табелата с номера, защото те изписват на самата кола фалшива регистрация, която прилича на тази на официалните превозвачи. И още нещо важно - качвайте се само на бели коли. Може да има нещо червено по тях, но да са бели„.

Шофьорите на таксита също имат своите страхове. За да си поръчаш превоз по телефона, трябва да кажеш нещо повече от адреса си.

„Като си поръчваш такси, започва едно обяснение с какво си облечен, как се казваш, това важи и за Колумбия. Те ти дават код, който ако не го кажеш, шофьорът не те качва. И те се страхуват."

Чужденците нямат място извън местата, отредени за тях. Както в определени квартали в Мексико сити, така и цели градове в страната. Като Сиудад Хуарес - градът, запазена терирория за наркокартелите.

Затова чужденците предпочитат хотелите, където всичко е в услуга на тяхната сигурност. Ако сте се спрели на варианта да наемете апартамент под наем, то трябва да изберете такъв в лъскав квартал. И все пак си има правило, когато човек излиза навън - носи джобни за не повече от два дни. И още един съвет:

„Никога не излизаш с документ за самоличност - правиш си копие и носиш него."

Пътуването с градския транспорт е евтино и относително сигурно - отново и тук основната опасност е да те оберат.

Въпреки това не трябва да се остава с впечатлението, че всички мексиканци искат да ограбят всеки чужденец, стъпил в страната. Деница разказва, че местните са невероятно работливи, усмихнати и топли хора. Всъщност с усмивка в Мексико се стига далеч.

„Мексиканците обичат да се пазарят. Но пазарлъкът преминава малко по-различно. Те не са нахални, не ти пробутват стоки, които не искаш. И ако видят, че влизаш с усмивка, са доста по-благосклонни да намалят цената."

Освен усмивката, добрият испански също помага.

„За толкова много пътувания до Мексико съм възприела типичния акцент за града. Много често си резервирам екскурзии на място. Като ме чуят как говоря, в повечето случаи ме смятат за мексиканка. И тогава цената за мен е различна - ако средно цената е 130-140 долара (в тази цена е включено всичко - транспорт, храна, входни такси), аз я вземам за около 50 долара."

Едно от незабравимите преживявания в Мексико е кухнята. И ако човек реши да „избяга" от лъскавите ресторанти (където за салата и безалкохолно трябва да задели 30 - 40 долара) и да се потопи в местната атмосфера, има възможност за това буквално на всеки ъгъл.

„Може да си купиш каквото поискаш на улицата. Местните хора, когато излизат на обяд, не отиват на ресторант, а ядат такос на улицата. В повечето случаи това е една баба, която прави всичко - такос, супи, в едни големи казани. Питат те какво искаш и ти го правят на на място. Питат те дали искаш люто или не - добре е да се има предвид, че за тях понятието за „люто" е различно от нашето. Това е доста евтин начин да се нахраниш, защото един такос е около долар."

Вариант е човек да влезе и в супермаркета - там цените не са по-различни от тези в България, а плодовете са доста по-евтини.

Както във всички южноамеркански страни, нощният живот е доста бурен. Основните съставки за мексиканския купон са текила, мариачи и танци до зори. Ако за чужденците има богат избор от дискотеки, местните са по-импулсивни в забавленията си.

„Може да видиш и около сергия с такос, хора, които се забавляват и да танцуват. Това са хора, които са от средната класа и по-бедни. Не им трябва специално място."

След няколко месеца Деница заминава за своето девето пътешествие до Мексико. Страна, която винаги успява да я изненада с нещо ново и вълнуващо. Съветът й е хората да се оставят страховете си на страна и да се потопят в емоцията на Мексико. Няма да съжаляват.

„Никога не съм си мислела колко е опасно и че ще ме отвлекат или оберат. Има доста по-опасни места. И в България може да ти се случи нещо лошо. Просто внимавам".