Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От Светия дух към йогата: Защо църквите в Швеция си намират други занимания

Все повече храмове в страната започват да приемат нови активности като йога и дори къмпинг Снимка: iStock
Все повече храмове в страната започват да приемат нови активности като йога и дори къмпинг

Работа ли е на държавата да спасява онези църкви, които нямат достатъчно активно паство, че да се издържат сами? От известно време този въпрос е доста актуален в северната държава, която се определя като една от най-атеистичните в целия свят.

Репортаж на шведската национална обществена телевизия SVT разкрива как заради липса на достатъчно миряни, които да посещават църквите, много храмове затварят врати, като в последните няколко години над 100 храма са били извадени от експлоатация, а след това сградите им са били продадени или дори разрушени.

Това е накарало други църкви да се отворят към алтернативни дейности, само и само да не последват същата съдба. Така вече в някои църкви се предлагат йога занимания, показват се художествени изложби и т.н.

Списъкът с молитвени домове, които се превръщат в нещо друго, е дълъг - от културни и младежи центрове през конферентни зали, та дори до места за къмпинг.

Тази тенденция обаче предизвиква гнева на някои по-консервативни политици и неправителствени организации, които повдигат въпроса дали подобно обръщане на функцията на храмовете е позволена. Според тях такава волност спрямо църквите може всъщност да се окаже в пряко нарушение на изискванията в законите за културното наследство на Швеция.

Според критиците на тази тенденция, която засяга храмовете в страната, показва проблемите на сегашното време и отмиращата роля на вярата и християнския морал.

Пандемията предизвика сериозен отлив от храмовете, след като църквите в страната бяха от малкото институции, които затвориха напълно врати до второ нареждане. Но много отпреди това се наблюдава това отдръпване на гражданите от организираната религия.

Само допреди няколко десетилетия Църквата играе важна роля в Швеция.

Храмовете имат изключително важна роля в борбата на страната срещу алкохолизма. През XIX и XX век зависимостта от алкохолните напитки е изключително разпространена и държавата е принудена да стигне дотам, че да наложи монопол върху продажбата на алкохол.

Започват да възникват и т.нар. "клубове на въздържателите", като голяма част от тях са инициирани или поддържани от местните църкви. Така религията помага на много хора да се разделят с алкохолизма.

Днес обаче Швеция отдавна се е разделила с миналото си на зависимости от спиртните напитки, а смяната на поколенията води и до все по-малко влияние на църквите върху обществения дневен ред.

Според журналиста Карл-Йохан Карлсон ситуацията с даването на тренировки по йога в църквите действително показва сериозна социална промяна. Самият той е син на лутерански пастор (Лутеранската църква е най-разпространената в Швеция).

В коментар за сайта на телевизия SVT той цитира баща си, според когото, "когато обществата станат по-плуралистични, не можем да очакваме вяра, която прави всеобхватни претенции, да говори на всички".

Или казано с други думи - религията сама приема, че губи позиции в шведското общество на фона на един бързо променящ се свят.

Снимка: iStock

В действителност, дори преди пандемията, 80% от църквите в Швеция привличат средно 20 или по-малко души за неделните си литургии.

Междувременно църковните бракове и кръщенетата в страната са намалели близо два пъти в сравнение с преди 50 години. Няма как да се пренебрегнат и данните за над 100 храма, които вече не функционират като такива, а биват продадени, за да се промени функцията на сградите, или директно даже биват разрушени.

Само Лутеранската църква в Швеция губи по около 1,5% от членството си всяка година. Въпреки че повече от половината от населението на страната все още е член на Лутеранската църква, официалните данни за 2017 г. показват, че само 5% от шведите посещават нейните богослужения, докато между 8 и 10% се смятат за "нерелигиозни".

Според Карлсон самата църква е спомогнала за намаляващата си социална роля. По думите му проповедите и богослуженията са се превърнали просто в библейски рецитали, които по никакъв начин не засягат надеждите и тревогите на днешните хора, дори и те да са вярващи.

Това е познат проблем за много различни църкви по света и включително в България - тъй като храмовете и официалните църкви вече не притежават монопол над духовното, тяхното вкопчване в канона за сметка на социалната роля на храма и паството ги прави все по-малко релевантни в самия живот на хората.

Но загубата на влиянието на отделните храмове не означава, че големите църковни организации също губят власт и влияние.

Напротив - причината за това е, че християнството - било то православие, католицизъм, протестантство, лутеранство и т.н. - се превръщат по-скоро в социално-политическа ориентация, която да дава сигнал на околните, че конкретния човек споделя определени, по-скоро консервативни възгледи и морални принципи.

За Карлсон решението е просто - за да си върне социалната роля, църквата (като институция) има нужда да се подложи на стрес тест - да престане да се грижи толкова за престижа си и за религиозните норми, а да се обърне повече към нуждите на хората.

Лутеранската църква се опитва да поеме по този път. През май стана ясно, че тя ще започне да приема транссексуални хора в паствата си, след като през 2009 г. шведските лутерани приеха хомосексуалните бракове.

Макар и този ход да показва "духа на времето", в което живеем, е спорно доколко ще върне хората по храмовете. Подобни публични прояви може и да предизвикват реакции, но истинската мисия на църквата би трябвало да е социалната - тази на "пастир", който да води паството.

Но това няма да се случи, докато "евангелската" политическа десница набира мощ, проповядвайки своите крайни възгледи, и затова църкви ще бъдат закривани или ще се принуждават да приемат алтернативни активности като йогата.

Тогава, току виж, придобият малко повече гъвкавост, която да ги вкара в XXI век.

Най-четените