Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Скандали, отвличане, любовници и много голове: Невероятните приключения на Стоичков и Ромарио в Барселона

Всичко беше перфектно, докато траеше. Колкото и кратко да беше. Българо-бразилското дуо бе така виртуозно, така гениално, че дори сър Алекс Фъргюсън нямаше с какво да се оправдае.
Всичко беше перфектно, докато траеше. Колкото и кратко да беше. Българо-бразилското дуо бе така виртуозно, така гениално, че дори сър Алекс Фъргюсън нямаше с какво да се оправдае.

2 ноември 1994-та. Манчестър Юнайтед бе разбит на парчета от Барселона в едно от най-безупречните представяния, които Шампионската лига е виждала. „Червените дяволи“ дори нямаха сили да се оправдават, а просто признаха красотата и гениалността в играта на каталунците. По-добрият отбор спечели, и то по всички показатели. „Бяхме ритуално заклани. Това беше едно разочароващо представяне за нас“, каза сър Алекс Фъргюсън след мача.

Пол Паркър все още се страхува да стъпи на „Камп Ноу“ и продължава да сънува кошмари от онова 0:4. Един от съотборниците му в онази нощ – Гари Палистър, признава: „Единствената вечер в кариерата ми, в която излязох на терена, но не можех дори да се доближа до противниците си. Бях напълно шокиран след това.“

Представянето на Барселона бе истинско вдъхновение, а La Vanguardia го описа като „рецитал“. „Барселона унижи Юнайтед“, добави The Times.

С най-голяма заслуга за разгрома бяха най-бляскавите нападатели на планетата, завладели света още с представянето си по време на Световното първенство през лятото – Христо Стоичков и Ромарио. Ромарио бе най-добрият футболист на Бразилия по пътя към трофея, докато Камата стана голмайстор на турнира в незабравимото българско лято от САЩ 94.

Месец след мача срещу Юнайтед, Стоичков бе награден със „Златната топка“. А, заедно с Ромарио, заформиха едно от най-великите партньорства, които „Камп Ноу“ е виждал в историята си. Те бяха вдъхновяващи на терена, с пиперливи езици извън него и си служеха с юмруци и на двете места.

В онази вечер бразилецът вкара един, а българинът два, вторият от които беше под №100 за него в Барса. „Просто не можехме да се справим със скоростта на Стоичков и Ромарио. Бързината, с която атакуваха, беше нещо ново за нас“, призна още Фърги.

„Юнайтед нямаше отговор на качествата, скоростта и въображението на Стоичков и Ромарио – писа журналистът Дейвид Лейси. – На моменти, безпроблемното им движение между защитниците изглеждаше нахално и дори унизително.“

„Когато Барселона има ден, надмощието им е дори обиждащо; те поставят съперника си в смешно положение. Тази вечер Барселона си отмъсти за това, което се случи в Атина“, каза бившият футболист на каталунците Лобо Караско.

А това, което се бе случило в Атина шест месеца по-рано, бе неочакваната загуба на Барселона във финала на Шампионската лига срещу Милан. И не просто загуба, а разгром с 0:4. Но вече изглеждаха като научили си урока. Каталунците разполагаха с един изключителен отбор, а разгромът срещу Юнайтед трябваше да бъде само загатване за това, което Стоичков и Ромарио щяха да донесат на клуба.

Но не беше. Вместо това, бе един от последните им танци заедно – едно последно брилянтно представяне. Два месеца по-късно, Ромарио си тръгна. Още шест по-късно, и Ицо. А след това, и Андони Субисарета, и Михаел Лаудруп. Не много по-късно, и Йохан Кройф щеше да си замине. Барса забрави за трофеите и трябваше да чака цели три години, преди да спечели следващата си купа. Атина се превърна в предзнаменование, не в урок. Краят на мечтаното партньорство доведе и до смъртта на Дрийм тима.

И всичко се случи толкова бързо. Ромарио и Стоичков играха заедно само през сезон 1993/94 плюс още няколко месеца от 1994/95, когато дойде и разгромът над Юнайтед. Малко повече от година.

Но каква година беше. Отвличане. Удари. Караници. Сълзи и скандали. Горд баща и още по-горд кръстник. Нови скандали. Любовница. После пет. Папараци. Предателство. Червени картони. Титла, спечелена в последната минута на последния кръг. Исторически разгром над големия враг. Финал в Шампионската лига. И голове. Много голове. Повече от 50, отбелязани от двамата. Ромарио завърши сезон 93/94 с 30 в 33 мача, сред които и пет хеттрика – един от тях в първия кръг срещу, не кой да е, а Атлетико Мадрид, въпреки че му бяха отменени още две попадения. Бразилецът приключи кариерата си в Барса с 53 гола в 82 мача.

Попитайте някой фен за 10-те най-велики футболисти в историята на Барселона и всеки един от тях ще включи имената на Ромарио и Стоичков. Толкова голямо е значението им за клуба и с такава носталгия са помнени, че чак е невероятно, че не играха заедно по-дълго. Двамата станаха най-добри приятели изведнъж и почти толкова бързо забравиха един за друг, тръгвайки по различни пътища. Двамата, Ромарио и Стоичков, преживяха всичко. И станаха легенди.

През март 1995-а Стоичков излезе пред испанско радио и каза: „Кройф или аз.“ Напрежението, което дотогава бе покривано, вече бе съобщено публично само с една фраза и Ицо се подготвяше да си тръгне.

Вратарят на Реал Мадрид Пако Буйо побърза да налее масло в огъня: „Ако е вярно, че Кройф не го иска, въпреки че не мога да го повярвам, тогава ще говоря с когото трябва да го вземем при нас. Ще направя всичко възможно.“ А бившият изпълнителен директор на Реал Хорхе Валдано добави: „Той е хищник, звяр, който се задоволява само с плътта на жертвите си.“

„Той е най-добрият нападател в света – добавя Караско. – Може да прави всичко. Има талант и класа, може да бяга като Карл Люис, да подава като Роналд Куман и да вкарва по-добре от Гари Линекер. И, на всичкото отгоре, притежава mala leche.” Буквално, Mala leche може да се преведе като силен характер, безстрашие, агресия, готов на всичко за победа… с капка лудост.

„Мога да говоря за Стоичков постоянно. Той дойде в Барселона, защото се нуждаехме от него“, разказваше Кройф. – Той имаше скорост, завършващо докосване и характер. Бяхме се напълнили с добряци и се нуждаехме от някого с mala leche.”

На моменти лудостта на Ицо бе в повече. В първото си Ел Класико бе изгонен, след като настъпа съдията, което му донесе наказание от шест месеца, след това намалено на два. Впоследствие двамата станаха големи приятели, а реферът Урисар Аспитарте дори бе поканен в България при представянето на автобиографията на Стоичков. По време на предсезонната подготовка друг съдия притичва към резервната скамейка и казва на Кройф: „Или укроти този бик, или ще го изгоня.“ Кройф отговаря: „Какво мислиш, че мога да направя?“

„Той беше ангел извън терена и дявол на него“, спомня си Аспитарте. И затова феновете го обожаваха. Точно характерът му го направи толкова популярен. Затова, че прие културата на barcelonismo толкова лично. Заради омразата му срещу Реал Мадрид. Заради това, че се влагаше напълно във всеки мач. Заради това, че изгони момче от тренировка на националния отбор, когато водеше България, само защото носеше фланелка на Реал. „Всеки мач срещу Реал бе на живот и смърт за мен. Несправедливостите от миналото (срещу Барселона) ги почувствах като мои“, разказва преди години Стоичков.

La Vanguardia го написа най-точно: „Ние всички сме Стоичков. Историята му е същата като на милионите фенове на Барселона, които веднага се променят, веднъж стъпили на „Камп Ноу“.“

Докато чарът на Ромарио бе другаде. С широкия си си таз, късата горна част от тялото и мощните бедра, той беше уникален, точен, наелектризиращ, непредвидим. Никой не беше виждал играч като него. Техниката му беше безупречна и не можеше да бъде спрян в малките пространства. Той правеше неща, които изглеждаха невъзможни и които никой не бе виждал преди – пети, трикове, финтове и прехвърлящи удари над вратарите, които в Испания са известни като vaselinas. Валдано го описваше като „анимационен футболист“. „Той е жонгльор, магьосник, артист в наказателното поле, виртуоз. Никой не може това, което той прави, а той го прави с изумителна лекота“, не спираше да го хвали каталунският Sport.

„Винаги съм съжалявал, че не носех шапка, която да му сваля, когато остави вратаря на Осасуна, намазан с вазелин – пише интелектуалецът Манурл Васкес Монблан. – Краката си толкова чувствителни и галантни, колкото часовниците на Дали. Завършващият му удар би трябвало да предизвиква гняв и омраза у вратарите, но вместо това Ромарио водеше със себе си някакво религиозно почитание. Не бих се изненадал, ако вратарите са имали подготвени тефтер и химикалка в опит да вземат автографа му след всеки негов гол.“

Но Стоичков не беше особено впечатлен. Когато Барселона привлече Ромарио от ПСВ, българинът се изказа доста остро срещу бъдещия си партньор. Правилата на Ла лига гласяха, че всеки отбор може да използва максимум до трима чужденци по едно и също време на терена. А в Барса вече бяха Стоичков, Куман и Лаудруп. „Привличането на четвърти чужденец е глупаво – каза Стоичков. – Но ако Бордът го смята за абсолютно наложително и поиска мнението ми, бих им предложил да вземат (Любо) Пенев. Колко ще струва Ромарио? 600 милиона песети? Сам бих извадил 200 милиона от джоба си, за да купим Пенев.“

Изглеждаше, че ще настъпи пълен хаос. Ромарио и Стоичков бяха пълните противоположности. По думите на Кройф, и двамата имаха един и същи проблем – и двамата смятаха, че отборът трябва е в тяхна услуга, а не обратното. „Постоянно се надпреварваха кой ще вкара повече голове“, спомня си бившият директор Джосеп Мария Мингела.

И нито един от тях не искаше да бъде оставян извън състава. Един съотборник си спомня: „Когато Стоичков трябваше да седне на пейката, можеше да се скара и със собствената си сянка. А когато Христо е ядосан, е опасен“. Проблемът на Кройф бе, че един трябваше да не играе. Холандецът създаде ротационна система, която обаче не задоволяваше никого, особено нападателното дуо.

И всичко това трябваше да доведе до катастрофа, до челен сблъсък. Но не би. Вместо това, Стоичков и Ромарио се превърнаха в най-добри приятели. „Ромарио не говореше почти с никого. Той си правеше неговите неща, както само той ги разбираше“, разказва друг бивш играч на Барса. Единственият, с когото говори, е Стоичков. „Изглеждаше ми странно и дори сега се питам как е било възможно – спомня си Ицо. – Той беше интроверт, а аз бях тотално различен. Той обичаше да спи, а аз обичах да живея. Бяхме като деня и нощта. Но станахме добри приятели почти веднага. Бяхме неразделни.“


Децата им започват да ходят в едно и също училище, съпругите им, Мариана и Моника, също се сприятеляват. А мъжете им се защитават един друг. Когато Ромарио е изгонен заради удар срещу Диего Симеоне, Стоичков се опитва да го измъкне от ситуацията с шега: „Ударът му бе достоен дори за Майк Тайсън.“

А Ицо знаеше това-онова за тупаниците. Беше ги раздавал пак в защита на Ромарио. Бразилецът бе в Рио за мач с националния отбор, докато жена му бе в родилното и раждаше сина му, който, доста креативно, бе кръстен Ромариньо. Искаше да не вижда сина си за първи път в медиите и затова помоли журналистите да стоят настрана поне докато се върне. Стоичков игра ролята на бодигард в тази ситуация, а един фотограф го отнесе за опит да снима бебето.

Когато Ромарио се връща, „два полета по-късно от очакваното, което е типично за Роми“, както разказва Стоичков, именно той го взима от летището и го води при сина му в болницата. Когато Ромарио разбира, че баща му е отвлечен, отново Ицо пръв предлага помощта си. Когато разбира, че баща му е освободен от похитителите, споделя радостта си с българина. А когато се стига до избор за кръстник, Стоичков е очевидният избор.

Двамата бяха смъртоносно дуо и на терена. „Христо се наслаждаваше на годината с Ромарио повече, отколкото на всяка друга“, казва Мингела. И головете свидетелстват за това. Както и титлата и някои от най-бляскавите вечери в историята на Барселона, включително и разгрома с 5:0 над Реал Мадрид, в който Ромарио вкара хеттрик, а представянето му „ще остане в историята“, както Стоичков правилно предвиди.

Обръщането на 360 градуса, без кракът му да загуби допир до топката нито за миг, преди да завърши в мрежата. Никой не беше виждал нещо подобно дотогава. Остана в историята като cola de vaca – „опашката на кравата“, като и до днес продължава да бъде свързвано с бразилеца.

„Никога не съм виждал човек да прави подобни неща в наказателното поле“, спомня си Стоичков. И оттогава Барселона започна да ниже победа след победа. Събра 28 от възможните 30 точки до края на сезона, а Мирослав Джукич пропусна дузпа в последната минута на последния кръг за конкурентите от Депортиво Ла Коруня. Барселона бе шампион. А Стоичков ликуваше: „Запушихме устите на тези, които твърдяха, че Дрийм тимът е мъртъв.“

Но, всъщност, критиците бяха прави. Започнаха да се появяват други проблеми – както в клуба, така и между членовете на нападателното дуо. Загубата в Атина бе унизителна и неочаквана, но не бе случайност.

Политиката с постоянните ротации на Кройф беше влудила всички, включително Лаудруп и Куман, въпреки че резултатите през сезона бяха фантастични. Стоичков пропусна четири мача от Шампионската лига, а в Примера бе заменян в половината двубои. Лаудруп пропусна финала. И най-лошото бе, че Кройф не се свенеше да атакува тима си публично. „Когато печелим, е заради Крйоф, а когато губим, са виновни играчите“, избухна Стоичков. Вратарят Субисарета отказа да продължи, както направи и Лаудруп.

Междувременно, Стоичков започна да се притеснява за начина на живот на Ромарио и обкръжението му. „Хора искат да застанат между нас и да ни разделят“, каза Стоичков. Но Ромарио не го чу. Реши да остане на 17-ия етаж в хотел Reina Sofia, вместо да си наеме къща и двамата да станат съседи. Все пак, Ромарио се изнесе от хотела, но запази стаята. Според някои, за да води любовниците си в нея. Съпругите на двамата остават близки, докато разривът между футболистите започва да става е явен. Стоичков вече комуникира повече с г-жа Ромарио.

„Начинът на живот на Ромадио и постоянните му забежки водят до проблеми с жена му“, каза тогава Стоичков. „Само две неща интересуваха Ромарио – футболът и ч*кането“, споделя пък техен съотборник, докато бразилецът сам си призна: „Ако не изляза вечерта, не мога да вкарвам.“

Но скоро интересът му към футбола вече не е толкова голям. Хора от тренировъчното игрище споделят, че на някои занимания бразилецът „едва се движеше“ и „на практика, беше заспал“ след среднощните си купони. На една тренировка Кройф не издържа и го праща да си ходи. Скоро следва ново пререкание между двамата, след като бразилецът закъснява с час за среща на отбора. Интересното е, че, преди трансфера, Кройф е споделил пред ръководството, че познати в Холандия са го предупреждавали за Ромарио с думите: „Той тренира само ако поиска.“

„Липсваше му дисциплина“, научи сам от опит Кройф. Но на Ромарио не му пукаше: „Не за първи път имаме разногласия с Кройф и няма да бъде за последен. Казвам, каквото мисля, и никой няма да ме промени.“

Една нощ Ромарио бе хванат с момиче. На следващата седмица тя бе на корицата на списание Interviu. Недоброжелател пъхна брой под хотелската му врата. Първият човек, който вижда списанието, е съпругата му. „Някой се бе възползвал от приятелството си с Роми и го беше предал“, констатира тъжно Стоичков.

Капката, която прелива чашата, идва след Световното през 1994-а, на което Стоичков и Ромарио бяха големите звезди. Бразилецът не бързаше да се върне в Каталуния, а в съблекалнята на „Камп Ноу“ останалите си го изкараха на Ицо: „Страшен приятел имаш.“

Но приятелството им вече беше почти изчезнало. Стоичков на няколко пъти се опита да се свърже за бразилеца, но обажданията му не бяха приемани, а съобщенията му оставаха без отговор. Ромарио беше бесен. Стоичков и семейството му трябваше да летят за Бразилия след Световното заради кръщенето на бразилеца, преди заедно да отидат на почивка. Ицо обаче бе задържан в България заради прием при президента Жельо Желев и така не стигна до Бразилия.

Две седмици по-късно, Ромарио, най-накрая се появи в Каталуния. Но всичко вече бе различно. „Той тренираше сам и почти не говореше. Скарахме се отново, защото не харесвах хората, с които се мотаеше. Опитах се да го отделя от тях, но се провалих. Нищо вече не беше същото“, разказва Стоичков.

С изключение на мача срещу Юнайтед, българинът беше прав. През следващия сезон Ромарио вкара само четири гола, преди да си тръгне. Стоичков отбеляза девет. Барселона завърши на четвъртото място. „Ромарио се завърна различен след Световното. Тялото му беше тук, но мислите му бяха в Рио. Някои дори се шегуваха, че човекът в Барселона е негов двойник. Толкова зле играеше“, спомня си Ицо.

Всичко беше перфектно, докато траеше. Колкото и кратко да беше. Българо-бразилското дуо бе така виртуозно, така гениално, че дори сър Алекс Фъргюсън нямаше с какво да се оправдае.

   

Най-четените