Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Божествената опашка и неволите му със "скуадра адзура"

Роби беше гений, макар и такъв, който не бе разбиран от всички наставници.
Роби беше гений, макар и такъв, който не бе разбиран от всички наставници.

В групата на Италия за Световното първенство в Япония и Южна Корея място намериха шестима атакуващи футболисти. Сред тях бе и Марко Делвекио, който бе отбелязал само два гола в Серия "А" за Рома.

Пропусналият голяма част от сезона заради контузия Роберто Баджо бе забил 11 за Бреша, но остана извън борда. Просто такава му беше съдбата и често Божествената опашка и селекционерите на "скуадрата" не говореха на един език.

"В моя Ювентус Баджо играеше постоянно. Но през 2002 г. той се завърна в самия край на шампионата след тримесечно отсъствие и участва само в няколко мача за Бреша. Симпатията към човек е едно нещо, а отговорността към целия отбор е дълг на всеки треньор. От морална гледна точка съм чист пред Баджо. Поканих ги с неговия агент Виторио Петроне да пътуват с нас за Япония, да дойде като 24-ти човек, ако някой се контузи. Но той се почувства като пето колело и гордо отказа. Това е футболът", разказва Джовани Трапатони.

Ексцентричният селекционер разполагаше със страхотни футбилисти, но "адзурите" отпаднаха на 1/8-финал от съдомакина Южна Корея.

Въпреки скандалното съдийство на рефера Морено, голяма вина за фиаското има и Трапатони, който в един момент включи в средата на терена едновременно Дзанети, Томази и Гатузо.

"Нека поговорим за най-изтъкнатите италиански футболисти за последните 25 години - започва Дино Дзоф. - Дел Пиеро е Ел Голеадор, а Баджо беше невероятен със своя дрибъл. Но Тоти беше съвършен, защото освен тези споменати качества, той притежаваше и физическа сила."

Дзоф разчиташе на Баджо в началото на квалификационния цикъл за Евро 2000, но не го взе на турнира, въпреки контузията на Кристиан Виери.

В интервю преди шампионата треньорът заяви, че не е доволен от формата, която Роби е демонстрирал в Интер и успя да убеди сънародниците си, че е прав. "Скуадра адзура" изигра страхотен турнир и достигна до финала, но секунди разделиха тима от титлата.

Делвекио изведе италианците в двубоя за трофея в 55-ата минута, но Вилтор прати мача в продължения, а Трезеге донесе трофея на "петлите". Никой не може да знае със сигурност, но ако имаше Баджо на скамейката си за този мач, Дзоф можеше да триумфира.

"Защо Баджо и Дел Пиеро не играят заедно? Първо, това е моя работа. Второ, вече съм го обсъдил със самия Баджо в навечерието на Световното първенство, така че този казус не е новина за нас. Сега трябва да разберем дали могат да играят заедно. И ако е така - с какъв успех ще го правят", заяви Чезаре Малдини.

На Мондиал`98 г. треньорът не пускаше заедно Баджо и Дел Пиеро, но това нямаше нищо общо с тяхната митична несъвместимост.

На Алекс нещата не му се получаваха във всякаква комбинация на терена и Роби, по това време нападател на Болоня, не оставяше съмнение, че заслужава да е първи избор на селекционера. Баджо спаси отбора в мача срещу Чили, вкара решаващия гол в двубоя срещу Австрия, а срещу Камерун бе на терена, когато се случиха основните събития в срещата - първият гол за Италия и червеният картон за играча на африканците Раймон Кала.

Какви заключения си направи от това Чезаре ли? Леко непонятни. Във фазата на елиминациите заложи твърдо на Дел Пиеро.

Срещу Норвегия Баджо изобщо не влезе при измъченото 1:0, а на четвъртфинала срещу Франция "скуадра" се мъчеше до средата на второто полувреме, когато Роби се появи на терена и едва не смълча "Стад дьо Франс". В крайна сметка домакините продължиха напред след дузпи и пропуски от бялата точка на Албертини и Ди Биаджо.

"В съзнанието си помня, че играх добре, когато ми даваха шанс на този турнир, въпреки че не бях напълно доволен от себе си. Но бих предпочел да бях играл зле и да бяхме победили Франция", казва звездата.

"В навечерието на решителния мач срещу Португалия за класиране на Световното първенство през 1994 г. Баджо ми написа прочувствено писмо за помирение. Въпреки това, битката ни продължи и по време на Мондиала, защото не разбираше, че не съм негов личен треньор, а наставник на италианския национален отбор. Дори и такъв велик футболист понякога не можеше да оценява обективно себе си. На 1/8-финала срещу Нигерия искаше смяна 15 минути преди края, но бях използвал и трите и той остана на терена до края", спомня си Ариго Саки.

Селекционерът не успя да прости напълно на Роберто Баджо, когото пресата и феновете обявиха за герой на тима на Световното първенство в Щатите.

Затова на Евро 1996 треньорът събра група от играчи, които отговаряха на представите му за колектив.

Повечето от тях обаче бяха лишени от въображение - качеството, което отличава майстора от гения. Това обаче не смущаваше Ариго и смяташе, че ще се справи. За негово нещастие видя как любимецът му Джанфранко Дзола пропуска дузпа в последния мач от груповата фаза срещу бъдещия европейски шампион Германия и след 0:0 на "Олд Трафорд" италианците рано-рано си стегнаха багажа.

"Още след първата ни среща разбрах, че той е невероятен човек по всички показатели. По време на тренировките изпълняваше и най-трудните упражнения с изключителна лекота. Защо пуснах Виали в полуфинала срещу Аржентина, а не Баджо? Джанлука бе напълно възстановен от контузията, която получи срещу Щатите, а той винаги е бил най-важният ни нападател. Освен това Баджо се нуждаеше от почивка. На това Световно първенство той беше още много млад, но вече бе преживял тежка травма. Не му беше лесно да играе на всеки три-четири дни. В допълнение, присъствието му на скамейката ми оставяше място за маневриране, когато на терена имаше нужда от промяна на темпото. Все пак той игра през второто време и продълженията", казва Адзелио Вичини.

А споменът за "скуадра" от домашния Мондиал`90 е болезнен.

През целия турнир Вичини се опитва да напипа оптималното си нападение. Започва с Виали-Карневале, след което пробва и дуета Скилачи-Баджо, а често в игра влиза и Серена.

След серия от събития полуфиналът с Аржентина се пада на "Сан Паоло" в Неапол. В леговището на звяра Марадона!

Вместо да атакува и да търси гола, Италия играе предпазливо. Никола ​​Берти, наричан от пресата "убиеца на Марадона" заради успешната си игра срещу Диего, е оставен на пейката, а Виали е един от най-слабите на терена.

В същото време Баджо е в отлична форма, а стадионът в Неапол - едно от любимите му места за изява, но влиза твърде късно и Италия отстъпва след 1:1 и дузпи.

"Вичини избра Виали. Всеки има правото да коментира както си поиска. Знам само едно - заслужавахме да спечелим. Но не спечелихме. Все още бях много млад. Бях наивен и си мислех, че все още имам много време пред себе си. Вичини се стремеше да помогне на отбора. Никой не може да каже със сигурност, че ако бях играл от първите минути, щеше да е по-добре. При резултат 1:1 можех да вкарам, но вратарят им направи чудо. Вкарах си дузпата, но това не беше достатъчно. Загубихме, а после това ни се случи на още две световни първенства. Проклятието явно няма да ни пусне", заяви Роби преди години.

През 2006-а обаче прокобата падна!

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените