В онази вечер на 11 април 1973 г. зрителите си тръгват от Олимпийския стадион в Амстердам с противоречиви чувства. Техният Аякс, носител на Купата на европейските шампиони за последните две години, тъкмо е победил Реал (Мадрид) в полуфиналите на същия турнир. Но само с 2:1, а се е задал тежък реванш на „Сантяго Бернабеу". Какво ли очаква в Мадрид големия холандски отбор начело с Йохан Кройф?
Днес, над четири десетилетия и половина по-късно, Аякс на треньора Ерик Тен Хаг дори беше загубил от Реал първия двубой у дома с 1:2. Но на реванша на „Бернабеу" смелчаците от Амстердам пречукаха мадридистите с 4:1 и се класираха за четвъртфиналите на Шампионската лига. В Мадрид този Аякс на треньора Ерик Тен Хаг направи дори повече от онзи на Кройф, при това срещу абсолютния крал на Европа!
Нека разкажем обаче какво се случва в онези незабравими битки между Аякс и Реал от пролетта на 1973 г.
В 84-ата минута на първия мач в Амстердам холандците водят с два гола. Но точно тогава е отсъден непряк свободен удар за Реал. При изпълнението Хосе Пири изстрелва истински снаряд по земя във вратата на Стуй - 2:1. За холандците положението вече не е същото...
Почват да се прокрадват първите съмнения дали Аякс наистина е непобедим отбор. В четвъртфиналите Йохан Кройф и останалите сухи, дългокоси и брадати типове от бандата от Амстердам настина бият категорично Байерн с 4:0, макар и после да губят 1:2 в Мюнхен. Но сега трябва да се справят с най-успелия отбор в Европа - Реал, който е триумфирал за последно с трофея на шампионите през 1966 г. и жадува нова титла.
Статистиката също не е в полза на Аякс. През 1967 г. двата отбора се срещат в първия кръг на същия европейски турнир, а Реал излиза краен победител с 2:1 в реванша след продължения в Мадрид.
Действително, първият двубой на 11 април 1973 г. в Амстердам минава при надмощие на Аякс. И двата гола са вкарани от защитници: стоперът Бари Хулсхоф открива в 67-ата минута, а след това левият бек Руди Крол удвоява аванса. Това всъщност е философията на „тоталния футбол" на холандците, в който защитниците стават нападатели. Но голът на Пири за Реал усложнява мисията на Аякс в Мадрид, насрочена за две седмици по-късно.
Още повече, че тогава треньор на Аякс вече не е легендарният Ринус Микелс. След като печели Купата на европейските шампиони през 1971 г., той отива в Барселона и отстъпва поста си на румънеца Стефан Ковач.
Всъщност, некоронован треньор на Аякс става футболистът Йохан Кройф.
Той добива такова влияние в състава, че може да си позволи да не играе при загубата с 1:2 от Байерн в Мюнхен под предлог, че е контузен. И то при положение, че дори лекарят на Аякс се усъмнява в „травмата"!
Но Аякс е толкова силен отбор, че е способен играе на автопилот. Футболистите му са напълно сработени, могат да си подават и с вързани очи. „При други обстоятелства това щеше да е безмилостна банда, която се занимава с обиране на църкви" - така казва за този състав френският трикратен носител на „Златната топка" Мишел Платини.
Само че се е задал реваншът в Мадрид, а рехавата победа с 2:1 от първия двубой не изглежда кой знае какво предимство. Все пак холандците са посрещнати с почести на испанска земя, както се полага на европейския шампион. Само че в тренировъчната база „Сиудад Депортива" изумените журналисти виждат как Йохан Кройф се разкарва с бира в ръка и цигара в уста. Възможно ли е, допустимо ли е?
Президентът на Аякс Ван Прааг се оказва в неловка ситуация пред микрофоните. „Хъката-мъката, при нас е така. Всеки е свободен да прави каквото си иска. Пият, пушат... Имаме им доверие, какво друго да направим?"
Впрочем футболистите на българския ЦСКА виждат същото няколко месеца по-рано, когато отпадат от Аякс (1:3, 0:3) в осминафиналите през есента на 1972 г. На банкета след реванша в Амстердам Кройф се появява с цигара и чаша водка, вдига наздравица с треньора Ковач. Това е камък в градината на тогавашните шефове на ЦСКА Стефан Божков и Манол Манолов - Симолията, които внушават на българските футболисти, че холандците спазват аскетичен режим и затова са толкова добри.
Цигарата и бирата на Кройф правят още по-лошо впечатление в Испания, където на власт все още е режимът на генералисимус Франко, а играчите на Реал имат статута на елитна национална футболна гвардия. Истински културен шок! И то на фона на изявленията на футболистите на Аякс, които при пристигането си в Мадрид казват арогантно: „Ще ви бием с 1:0 и отиваме на финала!"
В онази вечер на 25 април Йохан Кройф, който празнува 26-ия си рожден ден, извежда Аякс. Холандците са облечени в необичаните изцяло червени екипи. Реал излиза без аса си Карлос Сантиляна, контузен в навечерието на двубоя. Съставът на Аякс е подреден лично от Кройф, като треньорът Ковач само го одобрява. В схемата 4-3-3 Йохан поставя братята Гери и Арнолд Мюрен.
В интерес на истината, Гери Мюрен се явява по-особен играч, що се отнася до кариерата на Кройф. На един мач с ПСВ Айндховен фанелката с №7 на Мюрен се изгубва някъде. Йохан му преотстъпва своята с №9, а самият той нахлузва онази с №14, която ще стане негова емблема за вечни времена.
Това е мачът на братята Мюрен! Те са над всички на терена, а при тяхна атака в 49-ата минута Гери забива гола за победата на Аякс с 1:0.
Нещо повече - малко след гола Гери Мюрен прави невероятно спиране и жонглиране с топката, изправило на крака ръкопляскащата испанска публика.
Талант и класа - това е Аякс от 70-те. На финала в Белград холандците побеждават Ювентус с 1:0 след гол с глава на Джони Реп и печелят за трети пореден път Купата на европейските шампиони. Същото лято Реал опитва да вземе Йохан Кройф в състава си, също както две десетилетия по-рано привлича великия Алфредо ди Стефано. Само че опърничавият холандец отива в Барселона...
А Аякс?
Без Кройф, и без напусналия треньор Стефан Ковач, трикратните европейски шампиони са свалени от трона на 7 ноември 1973 г. от българския ЦСКА с 2:0 в София.
Днес обаче Аякс на Ерик Тен Хаг показва също толкова очарователен футбол, колкото онзи тим от 70-те години. Скорост, фантазия и точен мерник - това е играта на холандците.
Ще успеят ли наследниците на Йохан Кройф да стигнат до финала за трофея? Без съмнение, всички ценители на футбола ще викаме за тях. А и Кройф, вероятно, ще им помогне от небето...
