Наскоро Дани Алвеш гостува в предаването "Bem, Amigos!" на бразилския канал SporTV. Ветеранът разказа много истории, но най-ярките от тях се въртяха около тактиката, Пеп Гуардиола и Лео Меси.
"Много често давах пасове, които Гуардиола ненавижда. Самият аз мразя тези подавания. Пас, който не придвижва топката - от крайния защитник към крайния полузащитник. Това е неправилен пас. За да атакуваш пълноценно, трябва да подаваш от фланга към центъра или обратно - от центъра към фланга. Но аз продължавах да пращам кълбото към крилото и Меси, без реално придвижване напред. Това вбесяваше Гуардиола. Но имах готов отговор: "Съжалявам, тренер, но ако Меси не докосне топката две минути, се изключва от играта, а имаме нужда от него, тъй като е готов да реши изхода на срещата във всеки един момент. Лео винаги трябва да е в играта. Затова правя тези подавания. Накрая Гуардиола призна, че съм прав."
Тази кратка история е безумно показателна за това, че дори в безспорния гений на Гуардиола, неговата философия за футбола и методите му, могат да се намерят пукнатини. Тя също така разкрива подценения футболен интелект на Дани и ни връща към спомена за супер двойката, която представляваха с Меси от общото им време в Барса.
Но първо за Пеп.
Въпреки репутацията на човек, който не търпи вмешателство, Гуардиола често се вслушва в играчите.
Например, в началото на кариерата си като треньор той не се отклони от философията си, поощрен от думи на Андрес Иниеста: "Не се притеснявай, шефе. Ще бием постоянно. Ние сме на прав път. Моля те, нека продължим да играем по този начин. Играем невероятно, ние се наслаждаваме на всяка тренировка и мач. Моля те, не променяй нищо. Ние играем страхотно. Смятам, че тази година ще преминем успешно през всички съперници."
"Когато загубиш от Нумансия и направиш равен със Сантандер, неизбежно чувстваш напрежение и самота - спомня си Гуардиола. - И тогава изведнъж Андрес идва и ми казва: "Не се притеснявай". Думите му бяха невероятно въздействащи. Как да ги забрави човек? Все още го виждам в съзнанието си застанал на вратата на кабинета ми, казвайки: "По дяволите, играем удивително." Когато той излезе, си помислих: "Е, щом Андрес казва така."
Но има и обратния пример. Когато Пеп бе начело на Байерн, преди втория полуфинал в Шампионската лига срещу Реал Мадрид, играчите го убедиха, че трябва да играят по-прост и директен футбол, но се стигна до катастрофално 0:4. "Пеп извика шестимата най-опитни футболисти и попита как искаме да играем и се съгласи с нашите желания. След мача всичко беше представено като провал на тактиката на Гуардиола, но всъщност системата не беше негова. А най-странното е, че критиците му изобщо не забелязаха, че не играем футбола на Пеп в този мач", спомня си Филип Лам.
Затова откровеният и двупосочен разговор на треньора с Алвеш за тактиката на каталунците не бива да ни изненадва, а най-важният детайл от историята е за първия сезон на Гуардиола, когато Лео се подвизаваше предимно на десния фланг.
Пеп наистина мразел и забранявал пасовете на Алвеш и имал два основни мотива за това. Първо, желанието да се избегне "изписването" на латинската буква U (крило - краен защитник - централен защитник - другия бек - другото крилото). В книгата си Гуардиола нарича подобно притежание на топката безполезно. Второ, в неговата Барса сърцето на отбора беше халфовата линия и тя имаше задачата да контролира максимално топката и да дава тон за атаките чрез Шави, Иниеста и Бускетс.
В краткосрочен план съветът на Алвеш се оказа невероятно полезен, но Пеп нямаше намерение да предаде принципите си. Скоро той намери решение, което устройваше всички - Меси стана "фалшива деветка", а след промяната на позицията, Лео получи още по-голяма свобода и играеше с топката още по-често. Но най-хубавото беше, че връзката между Лео и Дани не само не изчезна, а се заздрави. Меси (заедно с Шави) остана основният му адресат, когато бразилецът придвижваше кълбото.
Но съществената разликата бе, че пасовете му към Лео бяха от фланга към центъра и носеха реална полза.
Тактическите спорове с Гуардиола разкриват Алвеш като смел играч и като такъв, който "чете" футбола, но в никакъв случай не означават, че двамата са развалили отношенията си, както се опитаха да потърсят сензация някои медии. Напротив, Дани толкова често хвали Пеп, че треньорът вече е уморен да приема комплименти от него.
Най-яркият пример са думите на Алвеш от миналия ноември. Във филма "Take the Ball Pass the Ball" бразилецът казва: "Тренировките на Гуардиола са по-хубави от секс." Отговорът на специалиста не закъсня: "Аз обаче все още предпочитам секса. Определено!".
В същото интервю Алвеш разказва как се е развил под въздействието на наставника: "Гуардиола ме направи по-добър. Научих много и във всяко интервю повтарям: "Пеп е най-добрият треньор, с когото съм работил. Гениалността на Гуардиола се проявява в ключови моменти. Той знае как да приведе детайлно тактическите аспекти на плана му към играчите. Често печелехме мачове си единствено благодарение на него. Просто трябваше да следваме инструкциите му. Това е идеалната комбинация. Когато си толкова фокусиран към плана и толкова наясно с него, е трудно да се провалиш. Дойдеше ли време за мач, просто повтаряхме това, което правехме през цялата седмица или дори месец. Всичко вкупом бе един опростен подход."
За "The Players Tribune" Алвеш подробно описа как Гуардиола намира решенията в трудни ситуации: "Най-забавно беше, когато на почивката нещата не вървяха добре за нас. Пеп сядаше и се хващаше за челото. Изглеждаше сякаш масажира мозъка си, търсейки някаква гениална идея. Седеше, седеше и изведнъж казваше: "Знам какво да направя" и започваше да дава инструкции. Изтичваше до тактическата дъска и започваше да рисува и да чертае. Правехме точно това, което ни казваше, и нещата се получаваха."
Бразилецът описва и как Пеп го е научил да разбира по-добре футбола и особено пресата. "Най-трудното в Барселона не е самият стил, а общото разбиране за играта, което се изисква от всички. Тактически аз се развих силно при Пеп. Главното е, че се научих да правя най-простото нещо, което понякога се оказва най-трудното. Никога преди не бях виждал отбор да пресира по начина, по който го правехме ние - от първата минута до 95-ата. Без прекъсване и винаги в противниковата половина. Най-голямото постижение на Пеп беше, че склони играчите, дори и най-големите от тях, да работят по този начин."
Преди две години Алвеш разкри пред ESPN, че почти е убедил Гуардиола да поеме националния отбор на Бразилия. Провели няколко разговора и треньорът представил цялостна стратегия как "селесао" да спечели отново световната титла.
Очевидно нещо се е провалило в плана да води петкратните първенци на света, но кой знае дали един ден няма да го видим и като национален селекционер.
Все още обаче е в клубния футбол и продължава да пише история, както правеше с Меси, Алвеш и останалите от Барса.
Връщайки се на тях двамата, не може да не се отбележи, че бразилецът има 26 голови асистенции към Меси само в Примера. Във всички турнири те са 42 и отстъпва по тази статистика само на Иниеста и Суарес.
Бразилецът се шегува по темата: "Когато завършим кариерите си, хората ще разберат кой е най-великият в историята? Разбира се, Меси. А кой му е давал най-добрите асистенции? Дани. Името ми ще е вечно в историята, дори и това да не се харесва на някои хора."
Връзката им бе на интуитивно ниво.
"Много е странно, но щом дойдох в Барселона, се появи много, много, много странна връзка между нас - в добрия смисъл странна. Спомням си първия ни мач. Играхме по начина, по който бихме играли и днес. Постоянно правехме двойни и се разбирахме с един поглед. Още тогава си помислих: "Уау, не знам дали ще спечелим нещо, но поне ще се наслаждаваме на играта заедно", обяснява Дани.
"Правех всичко възможно, за да служа на Лео. Исках той винаги да бъде щастлив и винаги да получава топката, защото най-много обича именно това. Да му подадеш топка е като да дадеш на дете първия подарък в живота му. Той ще играе с него цял ден. Смятах за мое задължение топката да е винаги в краката му."
За Лео да има такива играчи около себе си е от изключително значение. Неймар разказва как в най-напечените мачове, Меси отивал при Иниеста и му казвал: "Играй по-близо до мен, моля те. Колкото е възможно по-близо."
Но никой не можеше и не искаше да служи на аржентинеца по начина, по който го правеше Алвеш. Южноамериканецът години наред бе подценяван, на моменти дори осмиван, но доказа на всички безспорната си класа и интелект.
Видя се и на завършилия наскоро турнир Копа Америка, на който бе централна фигура по пътя на "селесао" към титлата. "На 36 той играеше защитник, халф и нападател и на всеки пост играеше с правилната скорост и с правилното разбиране на ситуацията", отбеляза Хорхе Валдано.
Показателно е, че Тите, Гуардиола, Енрике и Тухел го нареждат сред най-интелигентните играчи, с които са работили.
През последния сезон във Франция Алвеш игра във всички линии. На шест различни позиции!
"Дани е готов да играе дори на врата или в центъра на атаката. И ще се представи на ниво. Достатъчно е да го предупредя няколко часа преди мача. Алвеш има забележителна енергия, отлично работи с топката, смел е и безценен в защитата" възхищава се Тухел.
Самият футболист смята, че всичко се дължи на футзала: "Имах късмета да играя футзал в училище. Това те прави по-умен във футбола. Там, по някакъв начин, винаги трябва да използваш главата си. Има много малко място, пазят те много близко и трябва да бъдеш умен и да мислиш бързо. Във футбола умните хора имат голямо предимство пред останалите."
Това навярно е предимството, което помогна на бразилеца с лекота да се адаптира от футбола на Барса към стила на Ювентус - две различни вселени. "Мисля, че възприемам новите идеи много бързо. Считам себе си за умен, така че правя всичко, за да запазя уменията си на възможно най-високо ниво, докато развивам своя стил на игра", каза Алвеш няколко месеца след преместването си в Италия.
Понякога желанието му да се усъвършенства достига до абсурдност: "Много се възхищавам на Рафиня от Байерн. Опитвам се да гледам мачовете му и да изучавам играта му. Той има едно много важно качество - много е умен и никога не губи топката. В буквалния смисъл на думата "никога". Обичам да изследвам как играе така. Той е балансиран и акуратността на паса му не пада под 90% - невероятно постижение, което изисква невероятна концентрация."
Такъв е Дани Алвеш - луд по особено добър начин. Накрая научихме и още една история за него и обсебеността му по Рафиня, но основната е за връзката с Меси и отношенията и работата му с Пеп. И двамата фанатично потопени в океана на играта, която четат като отворена книга и с всяка прочетена страница искат още и още. Изумителна футболна любов и ненаситност. И най-важното - интелект. Защото той дава предимство навсякъде - и в живота, и на терена.
