Естетът: Ел Флако на 80

Има хора, които празнуват рождения си ден на точната дата само веднъж на четири години - родени са на 29-и февруари.

Има и Сесар Луис Меноти, който може да празнува рождения си ден два пъти в годината. Истинският е на 22 октомври, а официалният - на 5 ноември. Баща му трябвало да замине спешно по работа само два дни след раждането му и пропуснал крайния срок за вписване в регистъра на новородените. А когато се върнал, отбелязал друга дата, без да му пука.

Очевидно за него фактът, че синът му се е родил, е бил доста по-важен от официализирането му. Същността, а не опаковката ще са важни и през целия живот на малкия Сесар.

В понеделник треньорът, извел Аржентина до първата световна титла (1978 г.), легално навърши 80 години - точно 14 дни, след като всъщност влезе в осмото десетилетие на живота си, който може да побран в една от прочутите му реплики: „В краката на някои футболисти топката се превръща в произведение на изкуството".

Мършава осанка, дълга коса, риза с отворена яка и неизбежна цигара - той изобщо не се вписва в образа на ултра-професионалистите, които днес владеят треньорския занаят. Меноти обаче е сред хората, променили играта - във всякакви измерения.

Най-често го наричат El Flaco (Мършавия), но много по-подходящ е друг от прякорите му: Естета. Холистичното му отношение към футбола, света и живота са причина за раждането на цяла школа в аржентинския (и световен) футбол. В родината му и до днес го наричат Бащата на аржентинския национален отбор - макар да поема първия тим около 70 години след дебютния двубой на „гаучосите" на международната сцена. И дори противниците му („билардистите" - поклонници на школата на Карлос Билардо) признават, че от него започва Легендата, която по-късно ще пишат хора като Кемпес, Марадона, Батистута и Меси.

Преди всичко обаче той е футболен философ - един от най-важните гласове на Красивата игра. И все още е такъв, дори когато футболът е в плен на мускулите и статистиката. Това е и причината думата на „хормоналния марксист", както бе наречен от писателя Хосе Сарамаго, да продължава да се чува - независимо от напредналата му възраст. Докато е сред нас, той няма да спре да припомня какъв е истинският смисъл на футбола. „Основополагащият принцип на играта е свободата. Няма как да подчините един футболист на някаква схема само в името на успеха - това ще значи, че спортът е мъртъв", или „Футболът е за хората. Тези, които се опитват да ви обяснят, че става дума за победи и загуби, нищо не разбират" - са сред често срещаните идеи в неговите интервюта.

Меноти е сред светилата на треньорската професия през 70-те и 80-те години - води колоси като Барселона, Бока Хуниорс, Индепендиенте, Ривър Плейт и Атлетико (Мадрид).

Но не се вписва в никакви рамки. „Аурата му е невероятна. Преди мач никога не ни събираше около дъската в съблекалнята, за да чертае схеми или нещо подобно. Вместо това в продължение на 20 минути ни обясняваше колко сме добри. При това без да спомене нито веднъж името на съперника", казва Бернд Шустер, който играе под негово ръководство в началото на 80-те в Барса.

Меноти бъбри с футболистите за личния им живот, разпитва ги как са семействата и децата им. Или пък просто сяда на резервната скамейка и пуши цигара от цигара. Футболният интелектуалец с леви убеждения така и не пренася огромното си обществено влияние на политическата сцена - вероятно защото е много убедителен, но не е убеден идеолог.

Той го обяснява така: „Капитализмът ме отвращава. Смятам, че светът не може да е толкова несправедлив... но все пак ние сме част от футболния бизнес и трябва да уважаваме всички в него, както и културното наследство на Играта".

За него Играта е над всичко. Започва футболната си кариера като нападател в родния си Росарио. После играе за Расинг Авеланеда и Бока Хуниорс, пробва се и зад граница с екипите на Ню Йорк Дженърълс (САЩ) и на бразилските Сантос и Ювентус. Не прави голямо име, но като треньор историята е съвсем различна.

Оттегля се от активния футбол през 1969-та и година по-късно отива като зрител на мексиканския мондиал.

Там брилянтният отбор на Бразилия прeобръща възгледите му и решава да се пробва на пейката. Започва като помощник в Нюелс Олд Бойс, а през 1972-та става треньор на Уракан, за да го превърне в един от най-великите клубни отбори в историята на аржентинския футбол. Освен че стига до шампионската титла, футболът на Меноти е толкова вълнуващ, че след разгрома с 5:0 над Росарио Сентрал дори агитката на съперника става на крака, за да го аплодира.

За мнозина онзи Уракан е родоначалник на стила, който през годините превръща „тоталния" Аякс, Милан на Саки, Барса на Кройф и „тики-така"-та на Испания в легенди. Именно той го катапултира до кормилото на аржентинския национален отбор, когато е едва на 36 години. Там дава път на 16-годишния Марадона, но не го взима в състава за домашния Мондиал през 1978 г., тъй като смята че Диего е твърде крехък, за да понесе очакванията на цялата нация. Оказва се прав - и без него Аржентина стига до световната титлата, а Меноти произнася една от великите си фрази: „Играчите ми победиха диктатурата на тактиките и терора на системите". Това е неговият начин да критикува публично военната хунта, която тогава управлява Аржентина.

Въпреки това има аргументи в тезата, че генерал Видела и танковете му играят ключова роля за триумфа на "гаучосите" на световното.

И до днес се носят легенди за милионите, които перуанската федерация е получила, за загубата с 0:6, постлала пътя на домакините към финалния мач. Напук на това Меноти остава убеден, че завоюването на световната титла е триумф над диктатурата. "Ние изкарахме 20 милиона души на улиците, когато бе позволено да се събират само по трима едновременно. Ние победихме страха и потисничеството".

През 1986 г. треньор на Аржентина е Карлос Билардо, който - за разлика от елегантния стил с къси пасове на Меноти - залага на силов и дори груб футбол в преследване на резултатите. И двамата печелят най-важната купа на планетата, но си остават вечни идеологически врагове. Паралелно развиват успешни клубни кариери. Меноти стартира своята на 31 и казва "стоп" чак през 2008 г., когато е на 69 и има 17 спирки в 5 различни страни. Последният му пост е в мексиканския Текос от Гуадалахара.

Три години по-късно заклетият пушач отказва цигарите заради застрашаваща живота пневмония. Но никога не се отрича от принципите си. "Футболът е ляв и десен. Десният футбол ни казва, че животът е страдание. Той изисква саможертви. Трябва да сме от стомана и да печелим, независимо как... Подчинявай се и изпълнявай - това е, което хората с власт искат от играчите. Така се създават загубеняци, безполезни идиоти, които движат системата", казва той.

Противоречивите му изказвания тежат до днес. Особено за Пеп Гуардиола, който обожава идеите на Меноти за Красивата игра и дори го посещава лично преди да поеме Байерн през 2013 г. "Гуардиола е наясно, че единствената истина в живота е да продължаваш да се учиш, докато си жив", казва Меноти. И добавя, че във футбола има два пътя: "Или превръщаш терена в бойно поле, по което тичат диви коне, или го правиш ателие, в което творци създават шедьоври". Гледайки отборите на Гуардиола, разбираш по кой път е тръгнал.

Днес Меноти вижда, че истинският смисъл на футбола е застрашен от алчността за пари и телевизиите.

"Сега можеш да гледаш футбол по всяко време на денонощието. Има опасност на хората да им омръзне. Представете си Пласидо Доминго да изнася концерти непрекъснато и навсякъде".

"Не че концертите му няма да струват, но красотата им ще отлети. А в живота само тя има смисъл, не победите и загубите", добавя Меноти.

С двата му 80-годишни юбилея имаме два идеални повода да си го припомним.

Новините

Най-четените