Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Каква Формула 1? В СССР си имаха Москвич, а децата мечтаеха да са космонавти

Големите автомобилни концерни също не проявяват достатъчън интерес към разработването на първокласни технологии. Вместо това се организират ралита със заводски коли на местно ниво.
ГД1 си остана най-добрият, усъвършенстван и мощен състезателен двигател, разработен в СССР и с него страната най-много се доближава до участие във Формула 1 с машина собствено производство.
Колите с открити колела се оказват голямо предизвикателство за СССР. От една страна е суперсила с богати инженерни традиции и развита авиация, а от другата са специалисти с нулев опит в производството и експлоатацията на наистина мощни автомобилни двигатели.
Формула 1 остава недокосната мечта, а в СССР се задоволяват с ралита на местно ниво.
Болидът от 1968 г.

В СССР спортът е на почит както сред хората, така и сред комунистическата върхушка.

За народа - ясно, а управляващите насърчават всичко, което би могло да представи Съюза в добра светлина на международната сцена.

Мотоспортът не прави изключение, а показателно е, че АЗЛК ("Москвич") рекламира и изпробва машините си с участия на ралита по целия свят.

Но колите с открити колела се оказват голямо предизвикателство за СССР.

От една страна е суперсила с богати инженерни традиции и развита авиация (важно за аеродинамиката), а от другата са специалисти с нулев опит в производството и експлоатацията на наистина мощни автомобилни двигатели.

Най-големите "зверове" са моторите на "Жигули", "Москвич" 412 и "Волга" ГАЗ-21, но руснаците не успяват да ги "надуят" на над 130 к.с. и съветските състезателни коли развиват максимална скорост от 200 км/ч, когато лидерите в областта вече са достигнали 300.

Съвсем обяснимо подобна некомпетентност прави невъзможен дебюта на Съюза на най-високо ниво - Формула 1.

Въз основа на болид от Формула 2 на германската "Авто Юнион" (трофей от Втората световна) е създаден "Сокол-650", който трябва да участва през сезон 1953/54, но историята му  приключва рано-рано, след като двигателят така и не успява да развие желаната скорост.

Веднага след това проектът е погребан и следите от него са само в архивите и музеите.

Идеята за престижни надпревари обаче продължава да живее и спортното министерство инициира "национална Формула 1" за най-добрите коли на Съюза. В състезанието обаче няма почти никаква конкуренция, тъй като на пистата автомобилни ентусиасти се борят с гиганти като АЗЛК.

С течение на времето "националната Формула 1" е разпусната и остава единствено Формула 3, в която обаче са почти същите автомобили като характеристики, оборудвани  с двигатели с мощност 120-130 к.с.

Най-добрият двигател: "Москвич" ГД1

В началото на 60-те години съветските консруктори са натоварени със задачата да разработят двигател със спецификации за Формула 1. За основа се взима мотоциклетът Восток-360, който дава най-добри показатели за мощност от един литър обем (приблизително 146 к.с.). Екипът работи в продължение на пет години и създава 5-степенна скоростна кутия.

Но след като подготвят осемцилиндровия двигател с обем от 1.5 литра, дизайнерите са изправени пред нова пречка - невъзможността да се тестват новите технологии.

Заводските стендове не стават, а единственият тестер на високооборотни двигатели е в НАМИ (Научно-изследователски автомобилен институт), което проточва експеримента до 1967 г.

Резултатите от теста не са никак лоши и се достигат 260 "коня". Реалността обаче е жестока и докато инженерният екип се бори с бюрокрацията в Съветския съюз, ФИА променя изискванията и увеличава обема на двигателите до 3 литра.

Цялата работа трябва да започне отначало, а партията пренасочва средствата към по-важни проекти.

Въпреки това "Москвич" ГД1 си остана най-добрият, усъвършенстван и мощен състезателен двигател, разработен в СССР и с него страната най-много се доближава до участие във Формула 1 с машина собствено производство.

Най-добрият болид: "Москвич"-Г5

С поглед насочен към съвременните тенденции е създаден болид с изцяло ново задно окачване, приемлива аеродинамична форма и задно предаване. Болидът също така е с дискови спирачки, след като за предишните съветски състезателни автомобили се използва барабан.

През 1967 г. именно болидът Г5 трябва да изпробва двигателя ГД1, но вместо това в колата принудително е поставен мотор от "Москвич-412" с мощност от 92 к.с. - твърде малко за международни амбиции, но предостатъчно да се превръща в хегемон на вътрешната сцена.

В следващите години са направени редица подобрения по болида - масленият радиатор се премества в задната част, а в крак с новите тенденции каросерийните панели са изработена от фибростъкло вместо от алуминий.

Прогресът на двигателя обаче замира. Съветският "звяр" е с мощност от 124 к.с. до средата на 70-те, когато във Формула 1 вече достигат до 400 "коня" и гонят скорост от 355 км/ч.

И така въпреки периодичното желание на партията да се доближи до световните спортни тенденции, идеята "Формула 1" остава мираж за комунистите, а и народът гледа на този спорт като буржоазно развлечения.

Времената са такива, че децата мечтаят да станат космонавти, а не пилоти на болиди. Техните родители пък се прехласват по футболни и хокейни клубове под шапката на милицията и армията.

Наистина просветените фенове са рядкост и се задоволяват с достатъчно разнообразните и многобройни национални първенства.

Големите автомобилни концерни също не проявяват достатъчън интерес.

Автомобилната индустрия в СССР се ориентира към потребителския сегмент, поради което не намира нужда да впряга ресурси за разработването на първокласни технологии и машини с открити колела. Така Формула 1 остава недокосната мечта.

Най-четените