Победа над Ливърпул щеше да класира Челси за Шампионската лига. Загуба щеше да доведе до намаляване на заплатите и продажба на лидерите на тима, предупреждаваше футболистите клубният директор Тревър Бърч преди мача. След само 11 минути Челси изоставаше след гол на Сами Хюпия, но две по-късно Марсел Десаи изравни след подаване на Йеспер Грьонкяер. Малко по-късно самият Грьонкяер премина покрай Джон Арне Рийзе и стреля неспасяемо в ъгъла на Йержи Дудек. Това ще остане в историята като гола за един милиард евро. Роман Абрамович, който избираше измежду няколко английски клуба, реши да купи този, който щеше да играе в Шампионската лига.
И всичко беше заради Грьонкяер. Баща му – Пол Ерик, прекарва пет години в столицата на Гренландия Нуук, където работи като електротехник и месар, но след раждането на Йеспер, се мести, заедно с жена си – Ирмелин, и бебето, в Тистед в северозападната част на Дания. Вдъхновен от головете на Жан-Пиер Папен на Световното първенство през 1986-а, Йеспер зарязва хандбала и тениса и се фокусира върху футбола. Преди всяка тренировка на стадион „Лерпитер“ в града, обира боклука от терена, който вятърът навява върху тревата всяка вечер. През 1991-ва чупи националния рекорд и отбелязва 40 гола в рамките на един сезон. Веднага е повикан в младежкия тим на Дания за мач с Исландия и е поставен на левия фланг, откъдето трябва да помага на нападателите Давид Нийлсен и Йон Дал Томасон. Но датчаните губят с 1:4.
Авторът на единственото попадение за Дания Карстен Педерсен си спомня за мача в интервю за Tipsbladet: „Имаше много талант в атаката ни и затова бяхме изненадани при появата на това момче от Тистед. В допълнение, почти всички бяхме от Копенхаген и се подигравахме на странния акцент на Грьонкяер.“ В следващия мач срещу Полша Грьонкяер дава асистенция на нападателя Кени Торуп. Към него има интерес от страна на ПСВ и Андерлехт, но младокът отказва: „Приятелите, семейството ми и училището са в Тистед. Няма да се местя, докато не приключи обучението ми“, казва Торуп в интервю за Politiken. Плановете на Йеспер, или по-точно на баща му, обаче са различни. Осъзнавайки, че няма почва за развитие в Тистед, той решава да премести сина си в Олборг, най-добрият отбор в северната част на страната. И два пъти на седмица кара Йеспер на тренировки до Олборг, което е на 100-тина километра от Тистед. Но Грьонкяер продължавал да тренира и с Тистед, а, докато е разкъсван между двата клуба, става капитан на младежкия национален отбор за предстоящото Европейско първенство през 1994 г.
Грьонкяер отбелязва три гола и помага на страната си при победите над Русия, Беларус и Украйна, което класира Дания за финала в Дъблин. По време на целия турнир играе по фланга, но за финала е използван като централен нападател. Не успява да се разпише, а Дания губи от Турция битката за трофея. След това влиза в мъжкия отбор на Олборг, но тимът не успява да се класира за Шампионската лига след загуба от Динамо Киев в квалификациите. В първия ден от груповата фаза обаче испанският съдия Антонио Лопес Нието свидетелства пред УЕФА, че треньорите на Динамо са му предложили подкуп от две палта от норка и 30 хиляди долара. В резултата на това, Динамо е изхвърлен от турнира, а на негово място влиза Олборг. Преди гостуването на Нант пък играчите на Олборг е трябвало да спят в средновековен замък, преди да излязат и да играят пред 30 хиляди души. Това е и първият досег на Йеспер до големия футбол.
През първата половина на 1996-а Грьонкяер все още не е титуляр в Олборг. Според треньора, все още не е готов да издържи пълни 90 минути на терена. Йеспер обаче играе на турнир в ЮАР с младежкия тим и впечатлява всички със скоростта си, дрибъла си и възможността си да играе еднакво добре и с двата крака. Сред отборите на турнира е и Интер, който иска да го привлече и дори предлага да го остави под наем в Олборг, докато завърши образованието си. Но Йеспер отказва. „Италия не е най-доброто място за развитие на млади играчи“, казва той в интервю за Berlingske Tidende.
Грьонкяер е един от тримата футболисти, играли на финала на младежкото Европейско през 1994-а, които успяват да влязат в професионалния футбол. Заедно с него, (почти) пробиват нападателят Кени Торуп (който не постига нищо сериозно и контузия прекратява кариерата му) и полузащитникът Карсен Лектонен (спира с футбола на 24 и се ориентира към журналистиката). Пред автора на биографичната книга за Грьонкяер – Нилс Финдеруп, Лектонен разказва: „Торуп вкарваше повече от Грьонкяер при юношите, но за него футболът беше развлечение, а не мечта, както бе за Йеспер. И когато спря да му бъде забавен, Торуп се отказа. Но аз изчислих, че по два месеца от годината прекарваме по тренировъчни лагери. Това е много за един тийнейджър. В резултат на това, бяхме физически и психически изтощени и много от играчите ни дори не стигаха до датското първенство. Но, например, Денис Ромедал и Даниел Агер, които не бяха част от младежкия отбор, се превърнаха в звезди.“
Грьонкяер също мисли за отказване, когато не играе регулярно в Олборг, а, в същото време, е разкъсван между тренировки на клубната база и тренировъчните лагери и мачовете на младежкия национален отбор. Но всичко се променя с пристигането на новия треньор Пер Вестергор, който поставя Йеспер в центъра на атаката и го освобождава от всякакви дефанзивни функции по лявото крило. Грьонкяер започва да бележи и привлича вниманието дори на Манчестър Юанайтед, а скаутът на „червените дяволи“ Рой Еванс си запазва място на трибуните, за да го наблюдава на живо. По същото време, наема и първия си агент – Винченцо Морабито, който тогава е агент и на Брайън Лаудруп. От английския клуб обаче така и не отправят оферта и Грьонкяер заминава за Аякс, който плаща шест милиона долара за него (рекорд за Дания), като една четвърт от тях отиват при Йеспер и агента му. Грьонкяер прекарва следващите девет месеца като отдаден под наем в Олборг, за да може да завърши образованието си.
„Никой не струва 40 милиона крони, но парите наводниха футбола и това е реалността в момента – споделя Йеспер, след като се превръща в най-скъпия футболист в датското първенство. – Но се радвам, че и аз, и Олборг взехме добри пари от този трансфер. Парите ти носят единствено свобода, но не и щастие, затова избрах отбор, в който да мога да се развивам, а не само да печеля пари.“ Още в следващия си мач за Олборг получава първия червен картон в кариерата си, а след последния си двубой за датския тим, признава, че е обиден от поведението на спортния директор Люнге Якобсен. Шефът получавал анонимни сведения, че Грьонкяер гуляел по клубовете до ранни зори: „За съжаление, той вярваше повече на безименните, отколкото на мен.“
Първите шест месеца в Амстердам са мъчение. Грьонкяер не може да се нагоди към системата с трима в атака и е закотвен на пейката дори когато в Аякс имат цели седем контузени играчи. Йеспер почти не играе. През септември се появява в мач срещу НАК Бреда за последните седем секунди, а два месеца по-късно е пуснат като резерва срещу АЗ Алкмаар, но след половин час игра е изваден. Йеспер е толкова разочарован, че се прибира в Дания и не играе в продължение на един месец. По същото време, Аякс губи първото място в Ередивизии, на което се изкачва Фейенорд, и отпада от Шампионската лига. Феновете са гневни и искат оставката на старши-треньора Мартин Олсен. „След като загубихме от Порто в Шампионската лига, всички в съблекалнята ме гледаха, сякаш някой е умрял“, разказва Олсен.
Под ръководството на новия треньор – Ян Ваутерс, Грьонкяер разцъфва, въпреки че в началото е критикуван от наставника: „Той е твърде концентриран върху това да покаже финтовете и скоростта си. Трябва да започне да играе по-елементарно.“ И Йеспер започва да вкарва – пет гола в три мача през февруари и март, а в мач срещу Маастрихт нанизва хеттрик и дава асистенция на Йари Литманен. След мача Грьонкяер лети за Париж с приятелката си Гите и затова разбира последен, че е получил повиквателна за националния отбор за предстоящата квалификация за Евро 2000 срещу Италия. „Йеспер е уникален. Той бяга с топка в краката по-бързо, отколкото много от останалите футболисти без“, хвали дебютанта помощник-треньора Флеминг Серицлев.
Но Грьонкяер допуска брутална грешка и още в 36-ата секунда бърка пас назад, с който извежда Филипо Индзаги – 1:0 за Италия. Дания губи мача, но по-късно 1999-а си осигурява място на Европейското, а Грьонкяер започва сезона с гол срещу Фейенорд за Суперкупата. Но кампанията не върви добре за Аякс, а до пролетта тимът се е смъкнал до четвъртото място. След разгромната загуба с 0:4 от ПСВ феновете нападат клубния автобус, а на сутринта заключват с катинар вратата на тренировъчната база, за да не могат футболистите да влязат и да тренират. В резултат на слабото класиране и оставането извън Шампионската лига, бюджетът на Аякс се свива и шест месеца по-късно клубът продава Грьонкяер на Челси за 11,5 милиона евро. В тези шест месеца Йеспер има сериозни проблеми с бедрото и гръбнака си и почти не играе. Тогава идва и интервюто на новия треньор на Аякс Ко Адрианса пред Sky Sports: „Достатъчно силен е да вдигне чаша мляко, но не и да играе на най-високо ниво.“
След като пристига в Лондон, Грьонкяер се озовава в отбор, в който само шестима от 29 футболисти са англичани. По този повод тогавашният собственик на Тотнъм Алън Шугър казва: „Съставът на Челси прилича на винена листа в ресторант.“ Грьонкяер се „появява в менюто“ на 13 януари 2001-ва, когато старши-треньорът Клаудио Раниери го пуска в игра през второто полувреме по време на мач срещу Арсенал. Английският футбол „го посреща“ ударно. Десният бек на Арсенал Лий Диксън го атакува в гръб, след което му забива един в лицето, но съдията Дейвид Елъри подминава инцидента. Разбрал с какво трябва да се справя по терените на Осторва, Грьонкяер се адаптира бързо и до края на януари вече има три гола на сметката си – един срещу Нюкасъл във Висшата лига и два срещу Джилингам за Купата. „Йеспер е смъртоносно оръжие – казва за него Джанранк Дзола. – Хубаво е да имаме играч като него в отбора, който след като получи топката, може да пробяга 50-60 метра с нея.“
След пристигането на Будевайн Зенден, Грьонкяер е преместен на десния фланг. Започва добре новия сезон, но през септември 2001-ва получава тежка контузия в коляното в мач срещу Арсенал. Опериран е в Брьондби, а в продължение на месеци се възстановява с каране на колело и плуване. Появява се в игра отново едва през март 2002-ра. Дава асистенции в три последователни мача, но травма отново го вади от игра за нови две седмици. В същото време, Челси губи финала за Купата от Арсенал и пада до шестото място в класирането. Шампионската лига отново остава мираж, а дълговете на клуба набъбват до 80 милиона паунда.
След Световното първенство през 2002-ра, Грьонкяер разбира, че е желан от Интер, Лацио и Фулъм. Челси отчаяно се нуждае от пари, но решава да задържи Грьонкяер, защото и трите клуба предлагат по-малко, отколкото „сините“ са платили на Аякс година и половина по-рано. Парите в клуба са толкова малко, че собственикът Кен Бейтс отменя бонусите при победа за мача от Купата на УЕФА срещу норвежкия Викинг, убеден в успеха на тима си. Челси обаче губи и именно на Грьонкяер се пада честта да се извинява на феновете чрез официалния сайт. Бейтс затяга още коланите и след отпадането от евротурнирите обявява, че тимът му повече няма да пътува с чартъри за гостувания в страната, а вместо това, ще използва автобус. След това „сините“ влизат в серия от 11 мача без загуба и се изкачват до второто място. В един от двубоите Грьонкяер се появява като резерва и е ритнат в главата от Дейвид Ънсуърт. Играчът на Арсенал получава директен червен картон, а Йепсер се застъпва за него пред съдията Еди Уолстенхолм. Дори е готов да свидетелства пред ФА в защита на Ънсуърт, който получава наказание от три мача. „Да, докосна главата ми с крак, но това бе честна битка за топката“, споделя Грьонкяер пред The Guardian.
Само месец по-късно вестникът News of the World публикува материал, в който съобщава, че Грьонкяер е изгубил 112 хиляди паунда в казиното на хотел Royal Garden в Кенсингтън. Йеспер бе спасен само поради факта, че Ейдур Гудьонсен бе загубил половин милиона, а Джими-Флойд Хаселбенк – милион, и неговите загуби изглеждаха минимални. Но спасявайки се от един скандал, влезе в заглавията с друг, след като Daily Mirror написа, че се е сбил с Карлтън Коул на тренировка. В тази турболенция, Челси се смъкна до четвъртото място, а след равенството срещу Фулъм през април, бе настигнат от Ливърпул – съперникът за мача от последния кръг. Загуба и ново неучастие в Шампионската лига щяха да доближат Челси до банкрута, но голът и асистенцията на Грьонкяер срещу Ливърпул поведоха клуба към спасението.
Йеспер чува името на Роман Абрамович за първи път по време на лятната си почивка в Дания. Клубът не го информира за нищо и разбира за продажбата на Челси от пресата. Абрамович се явява пред играчите на втория ден от подготовката и говори на руски. Преводачът му съобщава на всички, че предстои нови играчи да пристигнат в клуба, но никой не трябва да се страхува за бъдещето си. Шест дни по-късно Челси привлече Глен Джонсън, а с всеки изминал ден се обявяваха нови и нови попълнения: Джереми Нджитап, Уейн Бридж, Деймиън Дъф. „Разбира си, че всичко това ни влияе – споделя Грьонкяер в интервю за Daily Mail. – Четем колко много футболисти са свързвани с Челси, което означава, че ще трябва да се борим за мястото си. Но не можем да се оплакваме, защото те ще подсилят състава ни.“ Три месеца след победата над Ливърпул, Челси отново трябваше да се изправи срещу същия съперник с пет нови имена в стартовите 11. Спечели със същия резултат, а един от новите – Хуан Себастиан Верон, вкарва дебютния си гол след асистенция на Грьонкяер.
През октомври Челси е на първо място в класирането, а клубът продължава да планира гръмки трансфери. Агентът на нападателя на Реал Мадрид Раул заявява, че клиентът му е отказал преминаване в Челси и двукратно по-висока заплата. Няколко дни по-късно Абрамович предлага на Арсенал 50 милиона паунда за Тиери Анри. И двата трансфера не се осъществяват, а скоро Челси се свлича до третата позиция.
В началото на 2004-та Грьонкяер научава, че Челси купува Ариен Робен и планира да го постави на неговата позиция. Но, в същото време, датчанинът помага на клуба да постигне първата си победа над Арсенал от ноември 1998-а. „Грьонкяер реши мача. Игра фантастично“, казва Раниери. Победата над Арсенал изпраща „сините“ на полуфиналите в Шампионската лига, където Грьонкяер отбелязва най-красивото попадение в кариерата си срещу Монако. Челси не стигна до финала, но само 65 часа след гола срещу французите вкарва и на Манчестър Юнайтед – основният конкурент за второто място. В последния кръг бележи и срещу Лийдс и така Челси се класира за Шампионската лига.
Месец по-късно, на 10 юни, майката на Йепсер – Ирмелин, умира от рак. Погребението е на 14-и – в деня на първия мач на Дания от Евро 2004. След като отсъства от тренировъчния лагер в продължение на седмица, Грьонкяер се завръща преди двубоя от втория кръг от груповата фаза и заявява, че е готов за игра. В мача срещу България Йеспер се появи като резерва и в последните секунди оформи крайното 2:0. В същия ден обаче разбра, че Челси го е продал на Бирмингам.
През октомври 2004-та споделя, че умът му е далеч от футбола и използва всяка възможност, за да се прибира до Дания. Така и не му потръгва в Бирмингам и шест месеца по-късно преминава в Атлетико Мадрид. „Беше много разстроен след смъртта на майка си – разказва треньорът на Бирмингам Стийв Брус. – Не успя да привикне към новата обстановка и към стила на игра.“ В Испания нещата също не се получават, а Грьонкяер получава седем жълти картона в 16 мача. След като не успява да се разпише нито веднъж през сезон 2004/05, отива в Щутгарт. Джовани Трапатони има план да заформи нападателно доу с него и Томасон, но и от него нищо не излиза, с изключение на един гол за Купата срещу Хофенхайм, който тогава още играеше по долните дивизии. „Грьонкяер беше фантастичен в Челси, но сега не мога да го разпозная. Вече не гледа напред и подава само назад или по широчина на терена“, коментира германският треньор Берти Фогтс.
Преди мача срещу Дуисбург през януари, Йеспер споделя пред датския Kanal 5, че Трапатони използва система, в която няма място за играч като него: „Разбира се, че трябва да се нагаждам, но не искам да се променям като футболист.“ Няколко седмици по-късно, Трапатони бе сменен.
Грьонкяер регистрира две асистенции – срещу Хамбургер и Хановер, но през март научи, че от следващия сезон новият треньор на Щутгарт Армин Фе планира да играе в схема 4-4-2 с ромб в средата и че не е подходящ за нея. През лятото агентът Винченцо Морабито му води преговори с Борудия Дортмунд, Бордо и Депортиво Ла Коруня, но най-добрата оферта идва от Динамо Москва. Но Йеспер иска от Морабито да му намери отбор в Дания заради съпругата си Гите и тригодишната им дъщеричка Емили.
С Копенхаген Грьонкяер играе в Шампионската лига, а през 2007-а печели наградата за играч №1 на Дания. Йеспер е толкова щастлив в Копенхаген, че дори отказва оферта от Фиорентина, където по онова време играят двама датчани – Мартин Йоргенсен и Пер Кролдруп. Но през пролетта на 2008-а получава тежка контузия в коляното, която го вади извън игра за година. Развива инфекциозен артрит, заради който претърпява четири операции. Не може да ходи, нито да кара кола и постоянно се чувства отпаднал.
След четвъртата операция, отокът спада и коляното се връща към нормалните си размери. Грьонкяер се завръща на терена, а през есента на 2009-а помага на Копенхаген да се класира за групите на Лига Европа. „В най-добрите, си дни той може да играе за всеки отбор на света. Но в най-лошите, не бих го пуснал и на детски мач“, казва за него треньорът на Копенхаген Столе Солбакен.
След двугодишно отсъствие Йеспер се завръща и в националния отбор за Мондиал 2010, но Дания не успява да прескочи групите. След това се разписва за Копенхаген в Шампионската лига срещу Олимпиакос и Барселона. Но през пролетта на 2011-а обявява намеренията си за отказване: „Уморен съм от контузии. Искам да мога да се движа нормално, след като се откажа от футбола.“ Последният си евромач изиграва на „Стамфорд Бридж“ срещу Челси в плеойф за влизане в Шампионската лига – турнир, който вече от години е традиционен за „сините“, не и без помощта на Йеспер Грьонкяер.
