Още преди сделката за преотстъпване на Челси да стане факт и преди няколкото месеца с екипа на Милан. Преди златните години в Ювентус и преди да бъде наречен предател от тифозите на Наполи. Преди пропуснатите шансове на финалите на Копа Америка и Мондиал 2014 съответно срещу Чили и Германия. Даже преди да се отправи към Реал Мадрид едва на 20 след само 32 мача и 13 гола за Ривър Плейт. Преди зрелищните му попадения в Суперкласико с екипа на "милионерите" срещу вечния враг Бока Хуниорс. Преди всичко това, на 10 декември 1987 г. в северозападна Франция на бял свят се появил Гонсало Игуаин.
Той бил третото от общо четирите деца на аржентинците Хорхе и Нанси, които в края на 80-те живеели в Брест, а баща му - борбен здравеняк в защитата на едноименния френски тим, вдигал наздравици със съотборниците си за бебето, и казвал: "Малкият Гонсало ще стане футболист като мен, но много по-добър и по-успял".
За какво друго да мечтае един кореняк от Буенос Айрес, който се е кръстил пред олтарите и на двата гигантски футболни храма "Ривър Плейт" и "Бока Хуниорс"? И за когото на света има само две неща - семейството и футболът. Колко повече да иска от живота от това момчето, в чиито вени тече неговата кръв, да стане успешен футболист?
Но едва ли мечтите на Хорхе са били чак толкова смели, за да си представя, че тъкмо навършил 20, Гонсало вече ще е играч на най-успелия европейски тим. Че толкова млад ще е футболист на могъщия Реал Мадрид и светът ще е в краката му!
Игуаин и семейството му посрещат новата 2007-а с ясното съзнание, че нападателят тръгва за Европа.
В родината му истерията около трансфера е огромна, а аржентинците са убедени, че още един техен сънародник ще покори Стария континент.
В крайна сметка се оказват прави, но пътят към върха е дълъг и стръмен, а Игуаин на няколко пъти спира и се чуди дали не е объркал посоката.
Най-лошото за него в първите му сезони на "Бернабеу" е, че често му трябва компас и за да намери противниковата врата. Незнайно защо, той не е приет много радушно в съблекалнята от тарторите на "кралете", а с представянето си на терена не си помага да започнат да гледат на него по-сериозно.
Гонсало пристига в Мадрид през зимата на сезон 2006/07 и до края на кампанията се разписва на два пъти в 19 мача. Трудностите му продължават и следващата година - 8 попадения в 25 двубоя.
"Каква ти сензация - Игуаин е провал", пишат на Пиренеите.
През април 2008-а се появяват първите знаци, че аржентинецът няма да издържи дълго в Реал.
Играе поредния си посредствен мач и пропуска положение след положение. Накрая се хвърля самопожертвователно и бележи. Високо на източната трибуна на "Бернабеу" дикторът включва микрофона си и крещи: "Гооооооол нааааааа... Игуаин". Дотук добре и напълно очаквано. Но прави пауза, след която прозвучава въздишка на облекчението и думите: "Най-после".
Ясно е, че на Галактикос не им трябват играчи, които да чакат. Всеки мач е битка, в която трябва да блестиш и да забавляваш претенциозните фенове на тима. В противен случай ти посочват вратата.
Всъщност Игуиан се замисля дали сам да не си тръгне, след като се появяват слухове, че е желан от Арсенал, но решава да се докаже в испанската столица. И успява.
През шампионат 2008/09 бележи 22 пъти в Ла Лига, а в следващия - 27, изпреварвайки звездното ново попълнение Кристиано Роналдо.
Повод за радост за Гонсало - би си помислил всеки нормален човек, но не беше точно така.
Стара истина за футболистите е, че когато фактите говорят, феновете-хейтъри говорят повече. А на "Бернабеу" не беше като да няма такива, които не харесваха аржентинеца.
Статистиката му отчитаха почти по гол на 90 минути, но през 2010-а нацели гредата срещу Лион в Шампионската лига и го обвиниха за отпадането на Реал.
Игуаин бе като гъба, която попиваше цялата мръсотия в тима, но владееше някакво магическо самоизстискване, благодарение на което се отърваваше от нея и намираше сили да продължи напред. Негативите обаче продължаваха да се стоварват върху неговата глава.
В началото на десетилетието се прокрадна конспирация, че натискът върху южноамериканеца е заради новия президент Флорентино Перес.
Гонсало бе взет по времето на Рамон Калдерон и се говореше, че е трън в очите на новия бос, който в онези години бе отявлен почитател на Карим Бензема. Дали е било наистина така - божа работа. Добавяме го просто като щрих.
Безспорно обаче имаше анти Игуаин лоби, което не спираше да го критикува, без значение как играеше и колко вкарваше.
В първия сезон на Моуриньо Гонсало се контузи точно преди Ел Класико и за цялата кампания изигра само 17 мача. През следващия шампионат обаче наниза 22 попадения и помогна много за титлата, а в последния си на "Бернабеу" (2012/13) се отличи с 18.
Последва италианският период, от който спомените са още пресни.
През лятото на 2013-а Игуаин премина в Наполи срещу 40 млн. евро.
С тима на "партенопеите" спечели Копа Италия, а през 2016-а изравни брадат рекорд. Аржентинецът влезе в историята с 36 попадения за един сезон, с което изравни постижението на Джино Розети от края на 20-те години на миналия век.
На "Сан Паоло" се превърна в полубожество за тифозите на южняците до момента, в който не каза "да" на офертата на Ювентус.
За два сезона в Торино спечели две шампионски титли и в големи периоди беше сред най-важните фигури в селекцията на Макс Алегри, но след привличането на Кристиано Роналдо миналото лято усети, че отпада от уравнението.
Опита се за няколко месеца в Милан да събуди звяра у себе си, но заради сложната обстановка в клуба и загубената си мотивация не успя да го стори. Сега Игуаин отваря нова страница в кариерата си с наема в Челси, а той е още една причина да следим с интерес какво се случва във Висшата лига.
А, и да не забравим - защо Ел Пипита?
Както стана въпрос, Гонсало е роден "по случайност" в Брест в единствения сезон на баща му за френския тим. Съзнателното му детство и тийнейджърските му години преминават по улиците на Буенос Айрес, на които тича след топката от сутрин до вечер.
Всички в квартала знаят, че е син на Хорхе, който заради големия си нос е наричан Ел Пипа (Лулата). Така по "наследство" синът му става Ел Пипита (Малката Лула).
А освен прякора наследява и непримиримостта на баща си. Разказва се, че Хорхе настоявал Гонсало да не мисли само за футбол, а да заляга и над уроците. "Искаш да станеш футболист? Хубаво. Но първо си напиши домашните", обичал да казва Лулата.
И подготвял сина си, че в живота и футбола не трябва да се осланяш на попътния вятър, а трябва да си готов да плуваш срещу течението.
За 11 години в Испания и Италия Ел Пипита успяваше да оцелее и да се измъкне невредими от всеки водовъртеж, в който попадаше. Сега обаче скача в бездната на неизвестното, а водите на Висшата лига са още по-бързи и безпощадни. И за всички нас е пълна загадка дали край Темза Ел Пипита ще намери спасителния бряг на кариерата си. Вероятно и за самия него...
