"Рон, ела тук и слушай". Майката на момчето е долепена до радиото в нейната стая. Вървят новините, а малкият все още не разбира какво е толкова важно. По новините казват: "Треньорът по футбол на отбора ни до 21 години е избягал в Западна Германия."
"Татко?", пита момчето. Майка му Хариете отвръща само: "Днес няма да ходиш на училище."
Не минава и час, а на вратата вече се звъни. Хората от Щази са тук.
Прз 1979-а такива новини по радиото се съобщават изключително рядко в бившата ГДР. Дори да има случаи на бягство, те са покривани, защото много от обстоятелствата... не са за разказване. И не е нужно да се героизират участниците.
Казусът тук е по-различен.
За Йорг Бергер се предполага, че е "рисков фактор" няколко години наред. Още след 1976-а той е разработван, след като се разбира, че иска да се разведе с жена си и реално живеят разделени. Самотните мъже в разцвета на силите им са контингентът, който е най-склонен да търси бягство от другата страна на Стената.
Бергер е треньор на отбора на ГДР до 19 г. от 1976-а, а през 1978 г. поема младежите до 21. Смятат го за един от най-добрите в страната. Спрял е да играе на 26 заради тежка контузия и почти веднага поема дубъла на Локомотиве (Лайпциг), където минава цялата му кариера.
Роден е през 1944-а в Гьотенхафен. Ако не го намирате на картата днес, то е по една проста причина. Казва се Гдиня и е в Полша.
Тогава е част от Германия към края на Втората световна война.
По времето на събитията, за които разказахме в началото, Йорг е в разцвета на силите си в Берлин, живее в хубав апартамент като елитен футболен треньор, има няколко любовници, за които се знае, и кара светлосин трабант.
Щази следи гаджетата му. Дори и жена му, когато той отива да я види, заедно със сина им Рон. Властите усещат, че е твърде напредничав и свободолюбив, за да не мисли за бягство. А и е в професия, в която много се пътува и възможности не липсват. Затова и Бергер подготвя отборите си, но не пътува с тях никъде извън ГДР. Първоначално той протестира срещу това решение, но после се укротява. И все пак - остава "разработван", защото отказва да стане сътрудник на полицията и се държи странно. Във всякакъв смисъл.
През март 1979-а се решават да го пуснат с отбора му в Суботица, Югославия, където има важен мач. Пет дни преди това обаче Щази претърсва дома му за някакви свидетелства дали не готви напускане на страната. Не намира нищо.
В деня на излитането за Югославия става по-лошо. Една от звездите на младежкия тим, воден от Бергер, някак преминава Стената и отива в Западен Берлин. Случаят Лутц Айгендорф стана скандален, той е считан за голям талант в Динамо (Берлин) и ГДР. На летището Йорг разбира, а хората от специалната полиция се качват на самолета настръхнали с отбора.
В 5 ч. сутринта на следващата сутрин, един човек с тъмни очила и шапка напуска хотела в Суботица и хваща влака за Белград. В посолството на Западна Германия му издават фалшив паспорт за часове и той пристига в Мюнхен на следващата сутрин.
Не е подготвял бягството, решил е спонтанно и в посолството не очакват. Но бързо реагират и той получава документ с име Герд Пенсел, за да се качи на влака за Виена. Минава границата с паспорта на Герд, а оттам - към Мюнхен.
В това време хората на Щази са полудели в хотела, а играчите не смеят да излязат от стаите си.
Йорг не е казал на никого, а е много близък с момчетата. Страхува се, че някой ще се издаде, че някак ще се разбере... А и знае, че изпусне ли шанса си в Югославия, може да няма друг в следващите години, не месеци.
"Мама не знаеше нищо - разказва 40 години по-късно Рон Бергер. - Татко умишлено не е казал или показал какво мисли да прави. По законите на ГДР тогава, той е криминален престъпник и не е искал ние да страдаме. Но тя усещаше... Той донесе цялата си колекция с марки, страхотно много и ценни, и ми я подари в седмицата преди онзи мач. Аз бях на 9 години и не подозирах, че този жест е повече от израз на бащинската му любов. За първи път от много време той остана дълго вкъщи и ме гледаше дълго, дълго. Сякаш не искаше да си тръгва. Знаел е, че успее или не, може да не ме види повече. Или поне - доста години."
Щази разпитва Хариете Бергер почти денонощие. Самата тя е "съмнителен елемент", отказала е да влезе в комунистическата партия на 20 г. и не го е направила до онзи ден.
Месеците след бягството на Йорг Бергер са кошмарни за нея и малкия Рон.
"Идваха в училище, чакаха ме в междучасията и ми даваха парче шоколад някакви непознати хора, сякаш добронамерени - разказва синът през 2019-а. - И ме питаха, докато бяха край мен, дали не съм се чувал с татко ми."
А той се обажда оттатък стената - веднъж на всеки три месеца. Разговори, които официално се допускат от Западна Германия на такъв период, със знанието на властите. Разбира се, в тях не се казва нищо и Рон разкрива, че са били тягостни. Татко му иска да каже много неща, но темите са отвлечени - здравето, училището... И все пак е нещо.
"Това не бяха разговори на баща и син. Стената бе застанала между нас, буквално."
Връстниците му също стават различни в отношенията си към момчето. Майка му плаща за уроци по китара и в училището се заговаря, че бащата е пратил парите от Западната част на Берлин. Което не е вярно, Бергер разказва за това в автобиографията си. Но... през 1980-а няма как да обясниш на младежи в Източен Берлин това.
Йорг веднага започва работа в Дармщад, а после и в Улм, който спасява от почти сигурно изпадане от втора в трета лига. Футболните хора в Западна Германия го познават и репутацията му е добра. Излиза му име на "експерт по загубени каузи" - поема закъсали отбори в криза, изправя ги на крака. Без да е топ ниво, си проправя път в гилдията.
В ГДР е обявен за враг. Следена е всяка негова стъпка, което Бергер подценява. Той подценява Щази, а това се плаща скъпо. Една вечер на улицата го пресрещат двама млади мъже.
Спират го и му обясняват, че ако не се съгласи да пътува до Швеция и да се срещне с майка си, двамата му родители ги чака тежка съдба. Те живеят в Лайпциг.
Защо Швеция? Защото оттам с лекота ще бъде прехвърлен обратно в ГДР, разбира се. Скандинавците са напълно неутрални към Желязната завеса, законите им, а и отношението, са на пълна ненамеса.
В книгата си "Двете полувремена на живота ми", Йорг разказва: "Най-лошият ми кошмар бе да не ме отвлекат и върнат на Изток. Бях убеден, че ще ме убият. Но дори да не го стореха, животът ми щеше да е превърнат в кошмар."
Страховете му се засилват през март 1983-а, когато Лутц Айгендорф, с когото се виждат често оттатък Стената, умира в мистериозна катастрофа. Младото момче се е привързало към бившия си треньор, след като двамата успяват да избягат от ГДР.
През ноември същата година две от звездите на Източна Германия Фалко Гьотц и Дирк Шлегел бягат на Запад. В ГДР обвиняват Бергер, че им е помогнал. Нещо, което той отрича много пъти по-късно. Но животът му е превърнат в ад по всякакъв начин, въпреки че е оттатък Стената.
Журналист разпространява из Западен Берлин слуха, че е хомосексуалист. Нещо, което в 80-те години още е тема табу. Оказва се, че репортерът от списание "Кикер" е агент на Щази, разкриват го през 1990-а.
В последните дни на 1986-а, една вечер Бергеб припада на прибиране от тренировка с новия му отбор - Хановер.
Клубът е разтревожен, треньорът не може да ходи и влиза в болница. Има големи болки в стомаха, главата и сърдечната област. Професор от Берлин казва, че изследванията говорят за типични симптоми на натравяне с отрова на арсенова основа. Оживява, но месеци не успява да работи, а точно е започнал в клуб, който е на ниво и близо до елита на ФРГ.
В това време синът му Рон играе за младежите на Локомотиве (Лайпциг) и продължава да живее с майка си в 10-етажен, типичен за града блок. Точно като баща му - нападател, бърз и техничен. Феновете го кръщават Хулда, какъвто е прякорът на Йорг. Дори навива ръкавите на фланелката си по същия начин.
Но през 1985-а мечтите на момчето са убити. То пристига на стадиона в Лайпциг, където го чака мач за тима до 15 г. на страната, който е два часа преди световната квалификация ГДР - Франция. Целта е децата да играят пред 80 000 зрители като подгрявка на големия двубой.
Но на стадиона му казват, че няма да е в 18-те. Най-добрият нападател на тима е извън групата.
"Няма как името Бергер да се изпише на таблото, баща му е национален предател", е обяснението за Хариете, която го води на стадиона.
Същата вечер Рон се отказва да играе футбол. Седмици по-късно решава да тренира тенис, който по това време е аматьорски спорт без никакво обществено или медийно внимание към него в ГДР. Мечтата му е мъртва. Заради фамилията му.
Стената пада през 1989-а, а по това време Йорг Бергер е треньор на Айнтрахт (Франкфурт) - славен тим за Германия. И - любим отбор, заедно с Локомотиве, на Рон.
Бащата пътува до Лайпциг дни след падането на завесата и официалните разрешения това да се случва. Получава дипломатически паспорт от двете страни, защото още се страхува. Среща се със сина си в хотел и му носи куфар, пълен с фланелки и сувенири на Айнтрахт.
Месеци по-късно Рон се мести във Франкфурт и заживява в къщата на татко си, заедно с новата му съпруга и двете им дъщери - малките Роми и Юлия. "Малко по малко ние отново станахме баща и син - казва Йорг Бергер в автобиографията си. - Отне време, защото 10 години бяхме разделени и той бе израснал в най-трудния си период без мен. Съзнавам, че съм виновен за това".
"Всъщност, повече е страдала майка ми, не аз - казва Рон. - Разбирам подбудите на татко да избяга."
Много неща се разбират след отварянето на досиета и разкриването на самоличности, когато Стената пада. Падат и някои маски.
Йорг Бергер разбира, че двама от най-добрите му приятели в Лайпциг, с които опитва да поддържа връзка след бягството, са всъщност агенти на Щази и са шпионирали Хариете и Рон.
Синът му има огромно досие, разработено от полицията в десетте години от 1979-а до 1989-а.
В годините на новия век, здравето на Йорг Бергер се влошава рязко. Той се бори с тумор на белия дроб, като докторите са категорични - появил се е след отравянето. През 2010-а загуби втората тежка битка след поредната операция, този път от рак в стомаха. Организмът му завинаги е увреден от случилото се в Хановер и натравянето. Отиде си на 65 години.
Като треньор не спечели трофей, но направи много успешна кариера и е един от най-уважаваните в професията в страната. Именно Бергер бе в основата на отбора на Шалке, взел Купата на УЕФА. Наследилият го Хууб Стевенс се окичи с медала, но този тим бе изграден от Йорг.
През 2004-а закара втородивизионния Алемания Аахен до финала за Купата на Германия, но чудото не стана и загуби. Извоюва си голямо уважение от хората във футбола, работи здраво и навсякъде строеше сплав от публика и отбор.
Води 14 тима в Германия, както и Бурсаспор в Турция и Базел в Швейцария. Работи в професията непрестанно от 1970-а до 2009-а, когато здравето вече не позволяваше. Отиде си с угризения, че и като баща не е най-успешният.
Но в книгата си ясно казва: "Няма да го направя по различен начин, ако мога да върна времето. Даже закъснях да мина отвъд Стената. Това не бе животът, който исках. Егоистично е, но това решение бих взел и днес".
30 години след падането на Стената, за Йорг Бергер често се сещат и в Лайпциг, и в Гелзенкирхен (феновете го обичаха като треньор на Шалке), а най-вече във Франкфурт, където бе наставник на Айнтрахт два пъти.
И в още поне 5 града, чиито отбори спасяваше от изпадане, което бе неговата "специалност".
И как едно изпадане да уплаши човек, който избяга от системата и "прескочи" Стената на разделението в най-мътните години?
Няма начин.
