Правилото "Босман" продължава да диктува футболните трансфери над 30 години след влизането си в сила, когато предизвиква същинска революция в спорта.
Случаят на един неизвестен играч и дългото съдебно дело, в което той се впуска, променят баланса на силите в полза професионалните футболисти.
Спечеленият от Жан-Марк Босман съдебен процес позволява на състезателите да напускат своя клуб без трансферна сума при изтичане на договора им.
Дотам се стига, след като през 1990 г. договорът на белиеца с тима на Лиеж изтича. Клубът му предлага нов контракт с четворно по-ниска заплата и той отказва, защото иска да премине във френския Дюнкерк.
Трансферът пропада, тъй като Лиеж поставя нереално висока цена на полузащитника - само че той не се предава и повежда битка в съда, продължила пет години.
Накрая Европейският съд решава, че по смисъла на член 39 от Римския договор, футболистите имат право на свободно придвижване като работна сила в Европейския съюз.
По този начин Жан-Марк Босман на практика осигурява повече пари и повече свобода на всеки професионален футболист и футболен агент.
Но самият Босман, като играч и човек, остава на заден план и неговата лична съдба е тежка. Той няма за цел да бъде бунтар и да променя целия футболен свят, а цената, която плаща, е висока.
"Имах хаотичен живот", така белгиецът определя затъването си в алкохол, дългове, депресия, съдебно обвинение в домашно насилие и хронични финансови затруднения.
"Тъжно е, но от самото начало искаха да ме заличат. Бях игнориран. Но разбрах, че плащаш определена цена, когато атакуваш вече съществуващата система", обобщава Босман.
Когато завежда делото срещу Лиеж, белгиецът не иска нищо повече от справедливост за самия себе си. Целта му е да продължи да играе и да се изхранва, като приеме офертата на втородивизионния френски Дюнкерк.
Тогава е на 25 години и вярва, че има още доста футбол пред себе си. А макар че не е голям талант, притежава достатъчно качества за професионалния спорт.
Доволен е, че договорът му с Лиеж приключва, тъй като последните месеци са били трудни и е имал конфликти с треньора и ръководството.
Макар че клубът му предлага нов договор, той е само за около 850 евро на месец, една четвърт от предишната му заплата. Дори работници във фабрика получават по 1000 евро в Белгия в онези години - така че Босман няма как да е доволен от офертата.
Предложението от Дюнкерк идва в точния момент и макар че става въпрос за втора дивизия, все пак е в страна с по-силен футбол като Франция, и то в близък до белгийската граница град.
Проблемът е, че Лиеж отказва да го пусне без пари и иска за него между 600 хил. и 800 хил. евро.
Тъй като Дюнкерк няма как да плати сумата, Босман повежда бунт, отказва се от професионалния си статус и се преквалифицира като аматьор, за да може да напусне досегашния си клуб.
Първоначално се присъединява към петодивизионен отбор във Франция, за да поддържа форма, после отива да играе в тим от Реюнион, френски остров в Индийския океан.
Същевременно съди Лиеж и Футболната асоциация на Белгия за понесени щети.
Кариерата му запада, той е нещастен в Реюнион, а когато се завръща на белгийска територия през 1992 г., никой клуб не го иска.
Кандидатства за обезщетение за безработица, но получава отказ и известно време в онзи период живее в гаража на родителите си.
В съда нещата вървят по-добре. Още през 1990-а белгийски съдилища отсъждат, че трансферът в Дюнкерк е трябвало да се осъществи без трансферна сума.
Но както Лиеж, така и белгийската федерация не се съобразяват с тези решения. Според тогавашните убеждения на УЕФА, обикновените съдилища нямат юрисдикция над футбола.
Босман обжалва пред Европейския съд, докато клубове и асоциации се гневят и заплашват, че футболната система ще рухне.
"Европейският съюз се опитва да разруши футбола", изригва тогавашният президент на УЕФА Ленарт Йохансон.
През декември 1995 г. идва решението, което разделя футболната игра на "преди" и "след".
Футболистите вече не са роби, притежавани от клубовете, и могат да правят каквото си искат, когато изпълнят своите договори.
Така властта се премества в играчите, а клубовете трябва да се стремят да удължават договорите възможно най-рано. Резултатът е, че заплатите на футболистите скачат неимоверно.
Преди случая "Босман" има професионални футболисти, които играят за минимална заплата, но след него дори средностатистически състезатели в топ първенствата стават милионери.
Случва се и друга ключова промяна. Преди победата на Босман в съда, много ограничен брой чужденци са допускани да играят в клубовете. В началото на 90-те повечето европейски първенства позволяват до трима чуждестранни играчи.
След Босман обаче ограничението отпада поне за футболисти от Европейския съюз.
И скоро се стига до ситуации като тази в Челси, който в края на 1999 г. става първият отбор от водещо първенство, пуснал цяла единайсеторка от чуждестранни футболисти.
Но Жан-Марк Босман не само не извлича дивиденти от това. Неговата кариера е съсипана.
"Всички спечелиха от мен и моята битка, но аз не получих нищо", оплаква се той.
За последно халфът се появява с екипа на втородивизионния Визе в родината си през 1995/96, но записва едва седем мача.
През 1999-а, девет години след началото на делото му и четири години след влизането в сила на правилото "Босман", футболистът получава обезщетение от 780 хил. евро заради преждевременния край на неговата кариера.
Тези пари обаче изчезват бързо и Жан-Марк разказва, че на моменти не е можел да си позволи дори един сладолед.
Някои белгийски футболисти като Франк Верлаат и Марк Вилмотс, забогатели благодарение на съдебната му борба, са дарявали по малко, за да му помогнат да свърже двата края.
Днес Жан-Марк получава месечна сума от съюза на професионалните футболисти ФИФПро и поне оттам не са го изоставили.
"Аз съм човек без лице. Всички знаят за правилото "Босман", но никой не познава човека зад него", смята белгиецът.
Съжалява ли все пак за голямото си решение и би ли се впуснал отново в съдебна битка, знаейки последиците?
"Дадох нещо прекрасно на футболния свят, но не получих никакво признание. От това най-много ме заболя", отговаря Босман.
"Така че не, не бих го направил отново. Наложи се да се откажа от много неща заради това".
