Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

20 г. по-късно болката остава: Предателството, което Каталуния няма да прости

Фиго беше обичан от феновете, но се чувстваше недооценен от шефовете си в Барселона Снимка: Getty Images
Фиго беше обичан от феновете, но се чувстваше недооценен от шефовете си в Барселона

"Белите плачат. Поздравете шампионите".

Ентусиазирани слова в този дух бяха произнесени от Луиш Фиго от балкона на правителствената сграда на Каталуния "Палау де ла Женералитат" на площад "Сан Хауме".

Повод бяха спечелените титла и Купа на краля от страна на Барселона, завоювани в рамките на мечтани 11 дни в края на април 1998.

Португалската суперзвезда се наслаждаваше на своеобразното си коронясване за крал на Каталуния - той беше капитан, лидер и футболен държавен глава на отбора, с който се асоциират каталунците.

Вървейки по стъпките на Кройф, Фиго беше фигурата, за която се смяташе, че олицетворява Каталуния в онзи момент. Беше смятан за каталунец без да е роден там. 

Както добре знаем, две години по-късно цялата любов към него щеше да се превърне в пареща омраза и трансферът му в Реал Мадрид щеше завинаги да бетонира образа му на футболен предател. 

И днес, когато говорим за кариерата на португалското крило, се сещаме предимно за предателството, за хвърлената по него свинска глава, за различните измерения на омразата, изразена от каталунските привърженици, и за ролята на Фиго в галактическия състав на Реал.

Но всичко това ни кара да забравяме що за човек и играч беше той, докато носеше екипа на Барселона между 1995 и 2000 г.

На "Бернабеу" Фиго се превърна в една от многото звезди с бели фланелки, но в Барса той беше с образ на предводител. Беше от тези лидери, които биват канонизирани от своите привърженици. По-късно, заради болката от преминаването във вечния враг, на тях им се искаше да го заличат от каталунската история, но Фиго винаги ще бъде там.

Болката е твърде голяма и не позволява той да бъде забравен, макар че образът на Фиго в онзи екип днес е нещо като мираж, който служи само да обърква сетивата. 

Снимка: Getty Images

Талантливият десен халф пристигна на "Камп Ноу" без фанфари. Беше купен от Спортинг само за 2.2 млн. паунда, след като скандално беше подписал предварителни договори с Ювентус и Парма и това провали негов трансфер в Серия А.

В последния сезон на Йохан Кройф начело на Барса, Фиго имаше достатъчно време да се аклиматизира и да се вдъхнови от класни съотборници като Георге Хаджи,  Хосе Мария Бакеро и Роберт Просинечки (които обаче скоро щяха да напуснат).

Трето място в Ла Лига, загуба на финала за Купата на Испания и отпадане от Байерн Мюнхен в полуфинал за Купата на УЕФА доведоха до край на ерата на Кройф - макар че причина за решението не беше толкова случилото се на терена, колкото борбата за влияние между треньор и президент.

Сезон 1995/96 беше ако не колективен, то поне персонален успех за Фиго с гола му в едно паметно Ел Класико, което Барса спечели с 3:0. После Евро 1996 вдигна още повече репутацията на изгряващата звезда. Заедно с Руи Коща, Фиго беше част от забележително поколение в португалския футбол, което умееше да играе красиво и да печели на своя страна неутралните зрители.

Една неочаквана загуба на 1/4-финала от Чехия прати португалците вкъщи и беше показателна за това, което щеше да последва - поредица от знакови провали за Фиго с националния отбор. Но точно през 1996-а важното беше друго: той се превръщаше в световноизвестно име.

Когато Боби Робсън беше избран за наследник на Кройф, той направи сериозна селекция и привлече Луис Енрике от Реал Мадрид, Роналдо от ПСВ Айндховен и Витор Баия от предишния си клуб Порто. Завърна се и българската звезда Христо Стоичков след година в Парма.

Безспорно отборът беше освежен и готов за битка с Реал по пътя към титлата. И макар че "блаугранас" до последно поставяха големия си съперник под напрежение, Реал Мадрид на Фабио Капело ги изпревари с 2 т. и стана шампион. 

Разочарованието в шампионата обаче беше компенсирано с успехи за купите. КНК беше завоювана в Ротердам срещу Пари Сен Жермен, а Купата на краля - спечелена на "Бернабеу" в драма с продължения срещу Бетис. В онази победа с 3:2 над Бетис Фиго беше героят с двата си гола, вторият от които победен.

След този сезон настъпиха нови промени в Барселона и за старши треньор беше назначен Луис ван Гаал, докато Робсън стана главен мениджър на клуба. Роналдо, който беше направил изключителен сезон, беше продаден на Интер, а Фиго имаше шанса да получи още по-водеща роля.

Португалецът все по-категорично печелеше любовта на феновете, а имаше и нов бразилски партньор в предни позиции в лицето на Ривалдо.

Година по-късно Фиго вече беше на онзи балкон на "Палау де ла Женералитат" и празнуваше спечеления дубъл. Титлата беше взета убедително, а Купата на Испания беше защитена в драма с дузпи срещу останалия с човек по-малко Майорка.

В онази нощ на "Местая" звездите Фиго и Ривалдо пропуснаха при 11-метровите удари, но въпреки това Барса ликуваше. 

Трофеите накараха всички в Каталуния, и най-вече шефовете на Барселона, да мечтаят за Шампионската лига. През следващата кампания титлата беше съхранена, но това се оказа просто минималното изискване към тима на Ван Гаал. В най-престижния европейски турнир финалът щеше да се играе на "Камп Ноу", но Барса остана твърде далеч от него и отпадна още в груповата фаза.

Луиш Фиго беше понесъл и още един удар, тъй като Португалия не успя да се класира за Мондиал 1998. Така през лятото на 1999-а в звездата се беше натрупало недоволство. Той усещаше любовта на феновете, но се чувстваше недооценен от ръководството на Барселона.

Неговият последен сезон в Каталуния беше белязан от вътрешния конфликт у него самия, както и от открити конфликти в отбора.

Ван Гаал беше напълнил състава със свои сънародници и нидерландската колония се оказа разделена от останалите. Възникнаха остри спорове между треньора и Ривалдо относно позицията, на която трябва да играе бразилецът. Фиго обаче продължаваше да блести на терена, въпреки разнобоя. 

На домашната сцена тимът не съумя да се пребори още веднъж за първото място и Депортиво Ла Коруня стана шампион за пръв път в историята си. В Европа обаче Барса осъществи пробив и след като излезе от двете групови фази с лекота, направи вълнуващ обрат срещу Челси в четвъртфиналния реванш.

Фиго беше в центъра на събитията, но получи жълти картони и в двата сблъсъка и беше наказан за първия полуфинал срещу Валенсия. 

Именно онази нощ на "Местая", в която той изобщо не игра, вероятно промени хода на цялата му кариера.

От трибуните португалецът наблюдаваше как съотборниците му биват смазани с 4:1 от надъхания съперник. В реванша Фиго направи две асистенции, но Барселона спечели само с 2:1 и не сътвори чудото.

Това беше и последната поява на Фиго на "Камп Ноу" като играч на Барса. След едно бурно Евро 2000 (където Фиго и Португалия стигнаха до полуфиналите) дойдоха изненадващите новини, че Флорентино Перес е спечелил президентските избори в Реал Мадрид. Беше време новият президент да изпълни предизборното си обещание и да плати откупната клауза в договора на Фиго.

Така немислимото се случи, когато футболистът беше на 27 г. и в пика на силите си. С 62 млн. евро, платени за него, той стана най-скъпият играч в света и завинаги се превърна във враг на Каталуния.

Снимка: Getty Images

Естествено, проблемът не беше, че Луиш Фиго реши да си тръгне, а че отиде именно в Мадрид. 20 г. по-късно този трансфер все още е отворена рана за публиката на Барселона. И едва ли някак ще зарасне.

Точно при напускането на Луис ван Гаал през лятото на 2000 г., се очакваше Фиго да остане символ на онзи тим и да поведе съотборниците си към нови успехи. Но той предпочете да влезе в историята по друг начин.

И когато днес говорим за футболни предателства, все още в главата ни изниква преди всичко неговото име.

Най-четените