Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-важният човек в кариерата на Кристиано Роналдо, който откри още Фиго, Куарешма и много други

Аурелиу Перейра е най-важният човек в кариерата на Роналдо
Адаптацията в Лисабон не е лесна. Кристиано не може да се справи с отделянето от семейството и често плаче. Аурелиу се опитва да направи промяната поносима за младото момче и всеки ден лично го кара на тренировки със собствената с кола, а през уикендите заедно обикалят из Лисабон.
Впоследствие, Кристиано свиква с Лисабон, намира приятели, един от които Рикардо Куарешма, който също е открит от Перейра, и започва да се отдалечава от Аурелиу.
Може би, най-ласкателните думи, които е чул за себе си от устата на Роналдо, бяха казани след мача срещу Люксембург: „Аурелиу е най-важният човек в кариерата ми. Той беше първият, който повярва в мен. Той е специален човек за мен.“

На 11 октомври Португалия посрещаше Люксембург в мач от квалификациите за Евро 2020. Двубоят в Лисабон не предполагаше да е някакво зрелище, но преди началото му се случи нещо, което го беляза като важен в кариерата на няколко човека. Кристиано Роналдо изтича до тъчлинията и прегърна дребен, плешив, стар мъж в костюм и с очила. Снима се с него и му подари фланелка на националния отбор на Португалия в рамка и с подписите на всички играчи.

Името на дядото е Аурелио Перейра. Много от автографите на фланелката принадлежаха на играчи, открити от самия него. А преди 22 години той откри Роналдо и го доведе в Спортинг.

Аурелио Перейра прекарва почти целия си живот в Спортинг. На 14 влиза в академията, а четири години по-късно дебютира за мъжкия тим. Но кариерата му на футболист не потръгва и играе за нискоразредни отбори. Бързо осъзнава, че няма да успее като играч и се ориентира към треньорската професия.

През 1982-ра, след като е взел нужните лицензи, се завръща в Спортинг като треньор на отбора до 19 години. През 1988-а новият президент на клуба Жорже Гончалвес създава скаутско звено, което да търси млади таланти, а Перейра е помолен да го оглави.

В началото, звеното се състои от само двама души – Перейра и един негов помощник. Нямат нито контакти, нито бъдещи звезди. Всичко започва от нулата. Но само няколко години по-късно Перейра създава първата истинска мрежа от скаути в Португалия. Аурелио праща писма до всички академии, с които клубът работи, изисквайки информация за потенциалните звезди, и по този начин открива Луиш Фиго, Пауло Футре и Шимао.

През 1995-а Спортинг продава Фиго, който е открит от Перейра на 12, на Барселона за три милиона долара. След този трансфер в клуба, най-накрая, се доверяват изцяло на Аурелио и наемат допълнителни трима души, които да му помагат в скаутското звено. А най-големият успех на Перейра предстои да се случи.

През 1997-а млад футболист на име Франк е трансфериран от Спортинг в Насионал. Съдбата му след това е неясна, но той играе основна роля в историята на футбола. Насионал не успява да плати сумата от 4,5 милиона ескудос (около 22 хиляди евро) за младока. Два месеца по-късно, в телефонен разговор с Перейра, спортният директор на Насионал предлага дългът да бъде изчистен, а в замяна Спортинг да получи един много талантлив 12-годишен полузащитник.

Перейра не чува за първи път за момчето, затова веднага праща един от скаутите да го гледа в турнир, в който Насионал участва. Но момчето, заради което пътува, е оставено като резерва. Скаутът обикаля из целия стадион, за да го намери и да разбере защо не играе, докато не го вижда край тъч линията как упражнява финтовете си. „Беше като магическо шоу! Никога не съм виждал играч с толкова много финтове“, докладва скаутът на Перейра.

Аурелиу иска лично да се убеди в качествата му, затова кани Кристиано на проби в Лисабон.

Няколко дни по-късно Кристиано пристига в столицата, заедно с кръстника си. Перейра ги посреща лично на летището. Вижда, че малкият Кристиано е уплашен от трафика в Лисабон, и се опитва да го успокои: „Не се страхувай. Градът е голям и шумен, но скоро ще видиш колко е приятен. Общавам ти.“

Кристиано прекарва седмица в академията и тренира с отбора до 14 г. просто защото няма по-ниска възрастова категория. Перейра пропуска първата му тренировка, но на втората е впечатлен от това, което вижда. Роналдо вкарва два гола – по един с двата крака, а Аурелиу е впечатлен както от техниката му, така и от поведението му на терена. Кристиано играе с момчета две-три години по-големи от него, но се държи така, сякаш вече е най-добрият футболист в света.

„Запозна се с новите си съотборници, които са по-големи от него, едва вчера, а днес се държи като техен лидер. Постоянно крещи към тях: „Хей, подай“, а ако някой сбърка, първи го утешава. Това не е нормално. А още по-впечатляващото бе, че всички го слушаха!“, спомня си Аурелиу.

Това е особено впечатляващо, ако знаете контекста. Роналдо е роден и отгледан на остров Мадейра, който е отделен от основната част на Португалия от Атлантическия океан. По принцип, децата от острова не се чувстват комфортно в столицата. „Често имаме деца от Мадейра. В първите си дни в Лисабон са много изплашени, а някои не издържат и веднага си тръгват. Затова и бях изненадан от начина, по който Роналдо се държеше. И реших, че трябва да го вземем“, разказва Перейра.

Първата му задача е да убеди Спортинг да опрости дълга на Насионал от 22 хиляди евро. „Настоявах пред клуба – казва Перейра. – Финансовият директор не беше в добро настроение. Но в продължение на половин час го убеждавах колко специален талант е Кристиано. Беше трудно и защото не разбираше много от футбол.“

Спортинг се съгласява и изпълнява желанието на Аурелиу. Остава Перейра да убеди и семейството на Роналдо да го пусне в Лисабон. Аурелиу лети лично до Фуншал (град с население около 100 хиляди души в Мадейра – б.а.), за да се срещне със семейството му. Преговорите се водят в родната къща на Роналдо, а на тях присъстват всички негови роднини. Скаутът убеждава семейството му, че момчето им ще бъде настанено в общежитие в базата в Лисабон и всеки ден ще посещава учебни занятия. Перейра се подготвя добре, като знае и че семейството има някои финансови трудности.

„Ще платим и пътуванията на Кристиано. Три пъти годишно той ще може да си идва вкъщи безплатно. Ако се докаже, ще започнем и да му плащаме заплата от 10 хиляди евро на година. По принцип, политиката ни не е такава, но вашият син е много талантлив.“

Аргументите на Перейра и желаещите очи на Кристиано убеждават семейството и е дадена зелена светлина на преминаването му в Лисабон.

Роналдо прекарва пет години в академията и дебютира за Спортинг на 17. През всичките тези години до него е Перейра.

Адаптацията в Лисабон не е лесна. Кристиано не може да се справи с отделянето от семейството и често плаче. Аурелиу се опитва да направи промяната поносима за младото момче и всеки ден лично го кара на тренировки със собствената с кола, а през уикендите заедно обикалят из Лисабон.

„Възхищавах се на Кристиано. Още от първия ден разбрах, че е специален. Затова, въпреки че работата ми като скаут беше свършена, продължих да поддържам връзка с него. Но съвсем малко, защото той никога не се е нуждаел от много помощ“, обяснява Перейра.

Впоследствие, Кристиано свиква с Лисабон, намира приятели, един от които Рикардо Куарешма, който също е открит от Перейра, и започва да се отдалечава от Аурелиу.

Перейра продължава да следи Кристиано отблизо. Спомените му за малкия Роналдо са свързани с духа и обсебеността му от тренировките. Ако не е титуляр или е заменен, беснее, рита бутилки с вода, веднъж дори уцелил с една бившия си съотборник и приятел Жозе Семеду (в момента играе за португалския Витория). И дори на тази възраст сам си е организирал допълнителни тренировки.

Роналдо тренирал допълнително по странен начин. Слизал до доковете, завързвал допълнителни тежести на краката си, изчаквал зелената вълна и тичал с километри нагоре по хълма през всичките светофари.

***

Превъртаме до 2019-а. Перейра вече е на 72 години, но продължава да работи в Спортинг, но вече повече като координатор, отколкото на терен. През последните 20 години Аурелиу се превърна в суперзвезда от калибъра на Роналдо в своята професия и направи академията на Спортинг най-добрата в страната и сред най-добрите в света.

В клуба вече разполагат с дузина скаути, които да намират най-добрите деца в цяла Португалия. Спортинг има различен подход от този на Порто и Бенфика. „Лъвовете“ не търсят таланти на по 15-17 години, а ги взимат още като малки момчета, за да могат да ги изградят изцяло в академията. Кристиано, Жоао Моутиньо, Фиго и Руй Патрисио бяха открити на по 12, Куарешма – на 8, а Жоао Марио – на 14. И в резултат на това, 10 от 14-те играчи на Португалия във финала на Евро 2016 бяха минали през академията на Спортинг.

В почти всяко свое интервю Перейра изтъква, че това е плод на работата на цялото звено, но много от играчите, които сега са между 25 и 35 години, са открити именно от него. В продължение на дълги години Аурелиу лично сяда насаме с родителите на младите таланти, за да ги убеди да изберат академията на Спортинг. Една от любимите му истории е за откриването на бъдещия вратар на националния отбор Руй Патрисио:

„Руй играеше като нападател, но не виждахме нищо специално у него. Но след като бе сложен на вратата в академия Лерия, нашите скаути решиха, че от него ще излезе прекрасен вратар. Още на същия ден ми звъннаха и на следващия ден отидох да преговарям за него. Запознах се с Руй, с родителите му и с хората от клуба. Беше късно, почти полунощ. Разбрахме и че в същия ден ще имат среща с представители на Бенфика, които чакаха на горния етаж. Осъзнахме, че това е единственият ни шанс.“

И, разбира се, самият Патрисио е повече от благодарен на Перейра: „Преминаването в академията на Спортинг промени живота ми. Не бях особено добър като нападател, но впоследствие станах титуляр на вратата. Благодарение на Аурелиу Перейра – той беше първият, който видя вратаря в мен и повярва, че имам силата да сменя позицията си.“

Въпреки сериозната си възраст, Перейра продължава с усилена работа – чете десетки скаутски доклади всеки ден и продължава да селектира футболисти. Тайната му е проста – обича работата си.

„Страстта ме кара да продължавам да работя всеки ден. Хората се учудват, когато има кажа, че ставам в 9 сутринта и работя до сред нощ. Но това е защото страстта ми не угасва“, обяснява Аурелиу.

Не е изненадващо и че през годините Перейра получава редица награди: на два пъти печели наградата „Златен лъв“ – за служител на годината в Спортинг; през 2012-а Спортинг кръсти и основното игрище на базата на него, а през 2017-а Лисабон го награди с медал за заслуги в областта на спорта.

Но най-престижната си награда Перейра прибра през 2018-а, когато бе награден с Ордена за заслуги на УЕФА. Церемонията по награждаването се проведе в главната зала на университета в Лисабон, като дори кметът на града Фернандо Медина присъства на нея. И дори изнесе реч в негова чест: „Аурелиу Перейра даде много на нашия град и на страната. Откри и разви много португалски футболни звезди и предаде най-важните ценности на още хиляди млади таланти.“

***

Със сигурност, Кристиано се радва, че откривателят му е толкова успешен, колкото него, в своят сфера. Офисът на Перейра пък е украсен с няколко снимки на младия Роналдо и с две негови фланелки от времето му в Манчестър Юнайтед. Когато дава интервюта, често споменава Роналдо и не пропуска да сподели колко горд е от развитието му.

„Казват, че когато е бил на 6, Моцарт вече е бил прекарал 3500 часа на пианото. С Кристиано беше същото, той не спираше да работи върху себе си. Вече не съществуват такива момчета“, казва Аурелиу в интервю за Bleacher Report.

Не е ясно колко често двамата се виждат или чуват, но може да се каже със сигурност, че Кристиано никога няма да забрави първия си учител. Той беше един от първите хора, чиито имена спомена при трансфера си в Юнайтед през 2003-та: „Бих искал да благодаря на Аурелиу Перейра, чиято подкрепа ми помогна много през годините.“

Но, може би, най-ласкателните думи, които е чул за себе си от устата на Роналдо, бяха казани след мача срещу Люксембург: „Аурелиу е най-важният човек в кариерата ми. Той беше първият, който повярва в мен. Той е специален човек за мен.“

Най-четените