Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От Преводача до Специалния: Как Моуриньо си проправи път към футболните върхове

Моуриньо с Луис Енрике и Пеп Гуардиола в годините в Барса
С Луис ван Гаал
Требълът с Интер от 2010 г. си остава сред най-големите постижения на Жозе Снимка: Getty Images/Guliver
Требълът с Интер от 2010 г. си остава сред най-големите постижения на Жозе
След неуспешния период в Манчестър Юнайтед, Моуриньо има какво да доказва в Тотнъм

През сезон 1996/97 новият треньор на Барселона Боби Робсън изведе отбора си в тежко гостуване в Билбао срещу местния Атлетик.

Между двата тима вече се беше заформила голяма вражда, а треньор на противника беше Луис Фернандес, бивш френски национал, станал и първият френски наставник, който печели голям европейски трофей с Пари Сен Жермен.

Фернандес беше застрашителна личност, известен със своята раздразнителност и агресия на терена и извън него. Отборът му спечели с 2:1 в онази вечер и макар че Робсън не се конфронтира с него, неизвестният тогава асистент на британеца го направи.

На няколко пъти младият чернокос мъж влезе в пререкание с Луис Фернандес между двете скамейки, с впечатляваща храброст срещу респектиращия треньор на Атлетик, и то пред феновете на баските.

33-годишният Жозе Моуриньо не мирясваше, често оспорваше и съдийските решения, а вбесеният Фернандес започна да го бута до тъчлинията. Кой си ти, изглежда питаше той, че да се изправяш срещу мен?

Това не разколеба наперения португалец.

Още преди да спечели Шампионската лига с Порто; преди да стане Специалния в Челси; преди да се превърне в първия треньор, който извежда италиански тим до безпрецедентен требъл; преди да заеме мястото си в центъра на футболната вселена в Реал Мадрид; преди отново да спечели Висшата лига с Челси; преди да бъде назначен на "Олд Трафорд" и после да замени Маурисио Почетино начело на Тотнъм - още преди всички тези събития в кариерата му, той притежаваше впечатляваща арогантност.

10:10Жозе ограби Лил, за да събере екипа си в Тотнъм: Трима португалци, италианец и венецуелец

Този характер, който по-късно му помогна да достигне големите си успехи, му даде сили в онзи случай да се опълчи на застрашителния Фернандес на тъча, макар че беше просто асистент и преводач от треньорския щаб. Тогава Моуриньо можеше да си отнесе боя на скамейката, ако не беше получил помощ от най-близкия си в тима, Джосеп Гуардиола.

Моуриньо пристигна в Каталуния през лятото на 1996 г. заедно с Робсън, на когото беше асистент предните 4 г. в Спортинг и Порто. Невероятно популярният Йохан Кройф, извел Барса до 4 поредни титли и първа в историята Европейска купа, тъкмо беше уволнен от президента Джосеп Нунес.

Моуриньо усъвършенства своя испански и се научи да разбира каталунски, за да го прибави към знанията си по английски, френски, италиански и разбира се, португалски. Нунес го наричаше "Преводача" през цялото време, докато беше в Барселона и този прякор беше усвоен от каталунските медии, макар че беше подвеждащ и даже презрителен.

Около ролята на Жозе от началото имаше известна неяснота. "Беше преводач като пристигна", обяснява опитен човек от щаба на Барселона, работил с Моуриньо и Робсън. "Но беше и помощник-треньор. Двете роли бяха несъвместими и това стана очевидно след първите две или три пресконференции.

Вместо да превежда думите на Робсън, Моуриньо прибавяше и своите мнения. Той също така защитаваше старши треньора си и влизаше в пререкания с журналистите. Наложи се да го спрем да превежда".

Присъствалите журналисти имат сходни спомени. "Моуриньо превеждаше на първата пресконференция на мач от предсезонната подготовка в Холандия, но веднага стана ясно, че не може да превежда, защото имаше твърде силно изразено лично мнение", разказва Санти Хименес от "Ас". "Някои от журналистите знаеха английски и разбираха, че той подбира кои от думите на Робсън да преведе. Така той продължи с превеждането, но само в съблекалнята и не за пресата".

Отговорите на Робсън обикновено бяха кратки, а преводите на Моуриньо - дълбоки и обмислени. Всъщност двамата бяха започнали да работят заедно благодарение на президента на Спортинг Соуза Синтра, който беше назначил Моу.

"Жозе беше представителен млад мъж, избран да се грижи за мен заради добрия си английски и големите си знания за футбола", спомня си Робсън, който може и да не е знаел, че Моуриньо има куче на име Гулит.

"Баща му беше професионален вратар във Витория Сетубал и главен мениджър на същия клуб.

Жозе се оказа страшно ценен помощник, пазеше ми гърба и се грижеше за мен, изгради и добра връзка с играчите на трите клуба, в които бяхме заедно.

Когато се нуждаех от него, той винаги беше там, макар че това обикновено означаваше да застане точно на огневата линия", продължава разказа си Боби Робсън.

Великият британски мениджър си спомня и че Моуриньо често му издавал какво са си казвали футболистите, когато са мислели, че самият той не ги разбира. Налага се Моу да преведе на Робсън и че президентът на Спортинг е крайно недоволен от играта след една загуба от Казино Залцбург за Купата на УЕФА.

Така Робсън се оказва уволнен по унизителен начин, директно на терена пред целия си щаб, макар че Спортинг водеше в класирането в Португалия. Моуриньо отново се убеждаваше колко нечист и колко преходен може да бъде футболът. Но това не беше нищо ново за него, още 10-годишен той видял баща си да бъде уволнен по време на празничния обяд на Коледа.

През януари 1994 г. Боби Робсън получил предложение от Порто и потърсил Моуриньо за съвет, а португалецът му обяснил развълнувано какъв е статутът на този клуб.

Жозе се съгласил и да поеме ролята на асистент, но как така е впечатлил толкова Робсън, за да му стане помощник, при положение, че е пристигнал при него просто като преводач?

Всъщност още в Спортинг англичанинът пращал Моуриньо да проучва предстоящите опоненти и бил зашеметен от работата му. "Връщаше се с доклад, който беше абсолютно топ класа", казва Робсън през 2005-а. "В началото на 30-те си години, без реално да е бил играч или треньор, а по-добри от неговите доклади не бях получавал".

Бъдещите скаути, които щяха да работят за Моуриньо, щяха да бъдат мъмрени или въобще нямаше да бъдат ползвани, ако не постигаха същата детайлност на рапортите си. Но когато вършеше тази работа за Робсън, Жозе вече имаше известен опит. Той беше правил това и за баща си още 14-годишен.

По-късно Феликс Моуриньо заявил на 15-годишния си син да не се надява да стане футболист, но Жозе имал отговор - щял да учи за треньор. Той все още смятал, че може да бъде и играч и го осъществил, макар и във второто ниво на португалския футбол.

На 23 той вече бил осъзнал лимитираните си качества на терена и затова подел няколко треньорски курса, част от тях при футболните асоциации на Англия и Шотландия.

Бившият шотландски мениджър Анди Роксбърг оказал важно влияние върху него, особено относно организацията на тренировките. Моуриньо треирал юноши във Витория Сетубал, отговарял и за физическата подготовка във втородивизионния Естрела да Амадора, така че не бил пълен новак, когато посрещнал Боби Робсън на летището в Лисабон през 92-а.

В Порто дуото се справяше добре и достигна полуфинал на Шампионската лига през 1994-а, в който загуби от Барселона на Кройф. Робсън вече беше в радара на Барса и беше потърсен през април 96-а, а след консултация с Моуриньо, се съгласи да приеме предизвикателството.

"Толкова съм му задължен. Бях никой във футбола, когато той дойде в Португалия. Помогна ми да работя в два клуба и после ме заведе в един от най-големите отбори в света. С него сме много различни, но точно от него видях какво е да бъдеш топ треньор", казва по-късно Моуриньо за един от най-важните хора в живота си.

В Барса обаче те се изправиха пред нерешима задача.

"Кройф беше създал много специфичен футболен стил и беше смесил този на Аякс със свои собствени идеи", казва Робсън, който бил наясно и че клубът иска да продължи по тази линия като вземе възможно най-скоро треньора на Аякс Луис ван Гаал.

Въпреки голямата несигурност в Барселона, Моуриньо се адаптирал много добре. "Беше различен човек, когато беше в Барса, беше близък с журналистите", спомня си Санти Хименес от "Ас". "Играчите го харесваха и уважаваха, репортерите също", добавя Лу Мартин от "Ел Паис". "Излизаше с нас във вечерите преди повечето европейски мачове. Беше чудесна компания, като добър чичо. Времето променя всички ни, но човекът, който виждам сега пред медиите, не е човекът, който помня тогава".

"Отидох с него и с фотограф в Белград, за да шпионираме Цървена звезда преди един европейски мач. Имаше големи проблеми с правителството в Сърбия, но бяхме в добро настроение при пътуването. Шегувахме се на слуховете, че Жозе е интимен приятел на Боби Робсън, защото навсякъде беше с него. Той ми отвърна 'Доведи сестра си следващия път и ще видиш доколко това е вярно'. Винаги помня и нещо друго, което каза: 'Не губя време да мисля дали хората ме харесват или мразят'".

По това време съпругата на Жозе Матилде също помагала много на Боби Робсън и на жена му и готвела и за тях. На "Камп Ноу" старши треньорът се държал на професионална дистанция от футболистите, но не и Жозе. Помощникът изградил силна връзка с едно от новите попълнения - говорещия португалски Роналдо.

Моуриньо се сближил и с един от лидерите в тима - Пеп Гуардиола. Двамата прекарвали часове да обсъждат футболни тактики на испански и каталунски.

"Говорехме за разни неща, когато и двамата не бяхме сигурни, обменяхме идеи, но не го помня като нещо определящо за отношенията ни", обяснява Гуардиола. "Той беше асистентът на мистър Робсън, а аз бях един от играчите".

Когато Пеп и Жозе кръстосаха мечове в медиите през 2011-а, каталунецът описа взаимоотношенията им в Барса като "приятелство... е, не точно приятелство, но работни взаимоотношения".

Моуриньо твърдеше, че е спечелил суперзвездите на "блаугранас" като ги напътства, а не се държи властно: "Няма как да не научиш нови неща, когато тренираш играчи от такъв калибър. Учиш и за човешките взаимоотношения. Играчите на такова ниво не приемат каквото им кажеш само заради позицията, от която го казваш. Трябва да доказваш, че казаното е вярно. Старото правило, че шефът винаги е прав просто не е приложимо. Треньорът е съветник, дава указания, те ги интерпретират. Моята философия се базира на напътствия и открития".

Футболистите оценявали неговото внимание към детайла, което демонстрирал чрез видеоклипове за предстоящите противници. Лоран Блан, който изкара един сезон в Барса, взимал видео анализите на Моуриньо и ги изучавал вкъщи.

Други не били толкова прилежни и били критикувани за това от Моу. "Казахме на Роналдо (голмайстор в Испания в онзи сезон), че не е достатъчно да вкараш велик гол, ако през останалите 89 минути спиш", отсича португалецът.

В единствения си сезон в Барселона, Боби Робсън спечели три трофея - Купата на Испания, Суперкупата и КНК. Барса обаче не спечели първенството и Робсън беше заменен от Луис ван Гаал, както и предполагаше, че ще се случи.

Наблюдателен и вманиачен в детайла, Моуриньо научил много: "Сред най-важните неща, които разбрах от Боби Робсън е, че когато победиш, не трябва да се мислиш за най-добрия, а когато загубиш, не трябва да мислиш, че не ставаш за нищо. Боби Робсън не се интересува толкова от проучвания, системи, планиране или тренировки. Той е в стихията си при директния контакт с играчите. Освен това е треньор, посветен на атаката. Ако разделим играта на три зони, можем да кажем, че работата на Боби Робсън е съсредоточена във финалната третина. Това означаваше, че в своята работа аз трябваше да наблягам доста на защитата".

Интересното е, че Моуриньо остана в Барса, въпреки напускането на Робсън. Обмислял да се върне да тренира в Португалия, но самият Робсън го окуражил да остане с Ван Гаал и дори го препоръчал за свой заместник.

С характер като Ван Гаал сблъсъкът няма как да не е интересен. Холандецът намирал Жозе за "арогантен млад мъж, който не уважаваше кой знае колко тези над него, но това в него ми харесваше. Не показваше послушание, опровергаваше ме, когато грешах. В крайна сметка исках да слушам него повече от останалите си асистенти".

Вътрешният човек от щаба на Барселона, пожелал анонимност, обяснява, че ролята на Жозе се променила при Ван Гаал. "На него се доверяваха да проучва противниците за големите мачове, така че пътуваше много. Ван Гаал обичаше и да го поставя на трибуните, а не на скамейката, заради различната перспектива. Моуриньо му казваше мнението си в началото на почивката между полувремената и Ван Гаал го предаваше на отбора. Работех много с Моуриньо и го харесвах. Беше умен, амбициозен и със силен характер. Искаше да е част от отбора и се постара да се интегрира успешно. Знаех, че ще стане добър треньор от него, но не осъзнавах, че ще бъде велик".

"Беше сърдечен човек", разказва Михаел Райцигер, холандският защитник, който игра в Барселона между 1997 и 2004 г. "Откровено се интересуваше от всеки човек и всеки детайл и наистина искаше да е част от екипа. Искаше да знае всичко, което се случва, не само свързано с треньорството. На играчите това им харесваше но не съм сигурен, че винаги харесваше и на Ван Гаал, защото и двамата искаха да говорят най-много. Така че не беше обикновен асистент, беше видно, че искаше нещо различно. Човекът, който виждам по телевизията не е този, който познавах тогава - и не е този, който дойде при мен като се засякохме в един хотел в Амстердам преди две години и се държа много добре с мен".

Самият Жозе разказва, че при тренировките на Ван Гаал всичко било планирано предварително и нищо не било оставяно на шанса. Но явно Моуриньо се уморил да работи под шапката на холандеца.

Големият проблем на Ван Гаал беше, че така и не успя да спечели Шампионската лига, макар че феновете се надяваха това да стане през 1999-а, когато финалът се проведе на "Камп Ноу".

По това време Моуриньо вече знаеше, че иска да си ходи, но остана в Барселона за една нещастна, "в професионален и личен план", последна година, в която признава, че се превърнал в "разочарован треньор, някак суров и рязък, дори прекалено критичен". Не бил очарован и от президента, заменил този, който го беше назначил в Барселона.

Затова през 2000 г. Жозе Моуриньо напусна Барселона (не че договорът му беше подновен така или иначе) и се завърна в Сетубал.

"Той много липсваше на играчите, когато си тръгна, а това е голям комплимент за помощник", казва Райцигер. Обратно в Португалия, Жозе стоял без работа цяло лято. Робсън му се обадил и му предложил да му стане помощник в Нюкасъл, но в крайна сметка португалецът прие предложението да замени Юп Хайнкес в Бенфика.

Така през септември 2000 г. Жозе Моуриньо най-сетне стана старши треньор. Макар че нещата в Бенфика не се получиха, само четири години по-късно той изведе Порто до сензационен триумф в Шампионската лига. Седмица след успеха, Жозе пое Челси и веднага демонстрира лингвистичните способности и самочувствието, дефинирали ранните години от неговата кариера.

Преводача вече беше Специалния.

Най-четените