През пролетта на 2011-а Манчестър Юнайтед се поздрави с поредната си титла във Висшата лига под ръководството на сър Алекс Фъргюсън. Конкурентите на "червените дяволи" не успяха да се възползват от европейската натовареност на Юнайтед и достигането му до финала в Шампионската лига, и отборът стана шампион на Англия за 19-и път.
Челси и Манчестър Сити се опитваха да притискат Фърги и момчетата му доколкото могат, но накрая първото място бе завоювано доста убедително. "Дяволите" триумфираха пред съгражданите си и лондончани с девет точки на върха и изпревариха вечния съперник Ливърпул, който от 1990-а бе замръзнал на 18 (и все още е) в графата първи места в елита.
Промените
През лятото на 2010 г. пластовете в Премиършип започнаха сериозно да се разместват. Манчестър Сити вече бе започнал да харчи неконтролируемо и продължи да го прави. Давид Силва дойде от Валенсия за 24 млн. паунда, а Яя Туре се присъедини от Барселона срещу 28 млн. "Гражданите" си осигуриха още Жером Боатенг, Александър Коларов, Джеймс Милнър и Марио Балотели и съставът им тотално се прекрои.
Останалите богати играчи на Острова бяха доста по-пасивни. Арсенал внесе Лоран Кошчелни за 8,5 млн. паунда от Лориен, а Манчестър Юнайтед се подсили с Крис Смолинг и Чичарито. Внимание си заслужаваше и трансферът на Рафаел ван дер Ваарт в Тотнъм за 8 млн.
Но това беше от редките сезони, в които зимният бизнес тотално засенчи предхождащия го летен.
През януари Челси счупи рекорда си, изразходвайки 50 млн. за Фернандо Торес от Ливърпул, подтиквайки от своя страна "червените" към действие.
На "Анфийлд" използваха парите за Анди Каръл от Нюкасъл за огромните тогава 35 млн., а Луис Суарес от Аякс струваше 23 млн. на мърсисайдци. По ирония на съдбата последната се оказа единствената успешна сделка от трите, въпреки че бе най-евтината.
Ливърпул бе замесен и в най-интригуващата мениджърска смяна през сезона, след като 6-годишното управление на Рафа Бенитес на "Анфийлд" приключи с назначаването на Рой Ходжсън. Той обаче не просъществува дълго на горещия стол и по средата на шампионата бе сменен от легендата Кени Далглиш.
Резюме на сезона
Въпреки че Манчестър Юнайтед не загуби мач до 26-ия кръг, кампанията му бе изпълнена с равенства в началото, които позволиха на преследвачите да се придържат в спора за първото място.
Юнайтед записа реми в седем от първите си 13 мача на шампионата и до средата на ноември челото на таблицата беше изключително сгъстено, а Челси, Манчестър Юнайтед, Арсенал и Манчестър Сити се бяха побрали в рамките на три точки.
Но Юнайтед отново сготви любимия си специалитет, който вкусно похапна в края на сезона и стана най-силен точно когато трябва.
Тимът на сър Алекс набра скорост и спечели 29 точки от възможни 33, а по време на серията Димитър Бербатов се записа в историята с пет попадения при разгрома със 7:1 над Блекбърн Роувърс.
До началото на февруари Юнайтед бе натрупал добър аванс от пет точки и въпреки трудните седмици с поражения срещу Уулвърхемптън, Челси и Ливърпул, междувременно бе постигнат и успех с 2:1 в градското дерби с Манчестър Сити - онзи мач, в който Уейн Рууни вкара със задна ножица един от най-великите голове за всички времена в английския елит.
Въпреки грешните си стъпки Юнайтед остана лидер след споменатите мачове, като Арсенал се озова най-близко до "червените дяволи". В последните три месеца на сезона обаче "артилеристите" тотално се разпаднаха и едва се вмъкнаха в челната четворка.
Челси се добра до втората позиция, отърсвайки се от черна серия по средата на шампионата, която коства главата на мениджъра Карло Анчелоти, но в интерес на истината лондончани нито за миг не бяха реални претенденти за златото. Нито пък Манчестър Сити, който изоставаше на 10 точки осем кръга преди края.
На Юнайтед му беше широко около врата, но когато се наложеше включваше турбото.
Именно така стана, когато в един момент "дяволите" изостанаха с 0:2 от Уест Хем. Уейн Рууни пое нещата в свои ръце и сам обърна "чуковете" с хеттрик. Тимът на сър Алекс печелеше мачове, каквито другите не можеха. И напълно заслужено завоюва 12-ата си титла за 19 години, с която се събраха общо 19 в клубната витрина и бе задминат Ливърпул. "Не е толкова важно, че ги изпреварихме. Най-важното е, че сме №1 в страната по брой титли", коментира тогава легендарният шотландец.
Пролетта на 2011-а остава незабравима и за нас. Димитър Бербатов стана голмайстор на Премиършип с 20 гола, колкото вкара и аржентинецът Карлос Тевес.
Двамата, напълно закономерно, бяха тандемът в идеалния отбор на сезона в схема 4-4-2.
А той изглеждаше така: Ван дер Сар; Саня, Видич, Компани, Ашли Коул; Насри, Уилшър, Нани, Бейл; Бербатов, Тевес.
Ех, какво беше тогава... Българин със "Златната обувка" в Англия!
